Решение № 125 от 19.04.2026, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1061/2025
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 19.04.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР ТОДОРОВ КАРАГЬОЗОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.7 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Нови пазар, 19.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20253620101061 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от М. Д. М., ЕГН:
********** от град П., улица *** срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК:
131134023, седалище и адрес на управление град София, район „Лозенец“, улица „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, етаж № 6 в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № *** от *** год., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.7 и чл.9 от Договор за потребителски кредит № *** от *** год. относно главницата и възнаградителната лихва, поради противоречи със закона.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** год. за предоставяне на сума в размер на 5 976,42 лева (3 055,70 евро), от която сума в размер на 4 447,88 лева (2 274,17 евро), представляваща кредитна част и сума в размер на 1 528,54 лева (781,53 евро) за заплащане на застрахователни премии по две застраховки Bank пакет 3 сметка (bill) и Bank пакет 3 кредит + Сметка (bill).
Годишната възнаградителна лихва по процесния Договор за кредит е в размер на 41,09 %, а годишният процент на разходите – 49 %. Срокът за изпълнение на Договора за кредит е 36 месеца, при месечна вноска по погасителен план от 291,34 лева (148,96 евро). Общата сума дължима от потребителя по Договора за кредит е в размер на 10 488,21 лева (5 362,54 евро), съгласно погасителен план, която включва главница и възнаградителна лихва. Изложени са твърдения, че с възникналото задължение за заплащане на застрахователни 1 премии по процесния Договор за кредит са накърнени добрите нрави. Твърди се, че според чл. 7 от Договора за кредит сключването на застраховки е необходимо и задължително условия за сключването на самия договор за кредит и съответно за усвояването на сумата по него. Това представлява недобросъвестна практика, която облагодетелства насрещната страна.
Процесният Договор за кредит е потребителски с оглед качествата на страните по него, поради което същият е предмет на регулация от ЗПК и спрямо него са приложими специалните основания за недействителност. Процесният Договор за кредит не указва ясно и разбираемо от какви разходи се състои ГПР. Липсва яснота и по отношение на самата главница, дали това е сумата от 4 447,88 лева (2 274,17 евро) или сумата от 5 976,42 лева (3 055,70 евро), съответно върху коя от двете суми се начислява възнаградителна лихва, което обуславя и недействителност на процесния Договор за кредит. Твърди се, че застрахователните премии са разход по Договора за кредит и като такъв следва да бъдат включени в ГПР. Те обезпечават вземанията на кредитната институция и са условия за сключването му. Липсата им като разход от ГПР обуславя извод за заобикаляне на закона, като се цели да не се надвиши петкратния размер на законната лихва, тъй като противоречието води нищожност на съответната клауза съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Доколкото указаният в договора ГПР е некоректен, тъй като не съдържа като разход застрахователните премии, то той не кореспондира с действителния.
Твърди се, че кредитната сделка е недействителна, поради което се дължи единствено връщане на главницата. Излага, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от него, а именно ГПР. По изложените съображения моли за уважаване на иска за недействителност на процесния Договор за потребителски кредит № *** от *** год., а при евентуалност се иска прогласяване на клаузите на чл.7 и чл.9 от същия Договор за кредит, поради противоречие със закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи. Не се спори, че процесният Договор за кредит е сключен между страните като предоставена финансова услуга за указаните от ищеца сума, срок и лихва. Процесуалният представител на ответника признава, че застрахователните премии не са включени в ГПР, поради обстоятелството, че не представляват разход по кредитния договор.
Сключването на застрахователни договори не е задължително условие за сключване на самия договор за кредит и за усвояване на сумата по него, тъй като те имат доброволен характер и тази възможност е уредена изрично като такава в чл.19 от процесния Договор за кредит, а самият потребител е бил информиран за това и се е съгласил да ги сключи при съобразяване на размера на предоставената сума и срока за погасяване на задълженията. Банката е застрахователен посредник при сключването на застрахователния договор, като едновременно притежава и качеството застраховащ, доколкото заплаща дължимата застрахователна премия на застрахователя. Намира че клаузата на чл.7 от Договора за кредит не е сключена във вреда на потребителя, не води до неравновесие между страните и отговаря на изискванията за добросъвестност.
2
Относно твърденията на ищеца, че ГПР на процесния Договор за кредит не отговаря на законовите изисквания, ответникът излага подробни доводи, че всички необходими компоненти са включени, а именно вноските по главница, формирана от заемната сума и застраховките и по възнаградителната лихва, поради което и исковете за недействителност на целия договор и на отделни негови клаузи са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Служебна е проверката за нищожност на потребителските кредити, поради което съдът изследва дали е налице противоречие със закона, с добрите нрави или дали кредитното правоотношение се основава на неравноправни клаузи.
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между уговорения и действителния ГПР.
Предявени са обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за установяване спрямо ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че Договор за потребителски кредит № *** от *** год. е нищожен поради противоречие на закона, евентуално съединен с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.7 и чл.9 от Договор за потребителски кредит № *** от *** год. относно условията за усвояване на кредитните средства и възнаградителната лихва, поради противоречие със закона.
Не е спорно между страните, че на *** г. между М. Д. М. като потребител и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ***. По силата на договора на потребителя е предоставен кредит в размер 5 976,42 лева (3 055,70 евро), от която сума в размер на 4 447,88 лева (2 274,17 евро), представляваща кредитен ресурс за потребление и сума в размер на 1 528,54 лева (781,53 евро) за заплащане на застрахователни премии по две застраховки Bank пакет 3 сметка (bill) и Bank пакет 3 кредит + Сметка (bill). Годишната възнаградителна лихва по процесния Договор за кредит е в размер на 41,09 %, а годишният процент на разходите – 49 %. Срокът за изпълнение на Договора за кредит е 36 месеца, при месечна вноска по погасителен план от 291,34 лева (148,96 евро). Общата сума дължима от потребителя по Договора за кредит е в размер на 10 488,21 лева (5 362,54 евро). От редакцията на чл. 9 и чл. 10 е видно, че са отразени както годишният, така и дневният лихвен процент, както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, са посочени, императивно установени реквизити, които договор за потребителски кредит следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за 3 издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
По – конкретно съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да сочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в закона начин. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , кореспондиращ на чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО и трайната практика на СЕС в „общите разходи по кредита за потребителя“ се включват всички разходи, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора и които са известни на кредитора, а разходите за допълнителни услуги, вкл. застрахователни премии, също се включват, ако сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предложените условия.
Съдът на ЕС изрично е разяснил това по дело C - 686/19, а по дело C - 714/22 е приел, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички подлежащи на включване разходи, държавите членки могат да предвидят санкция, при която договорът да се счита освободен от лихви и разноски, така че потребителят да дължи само главницата.
В случая по делото не се спори, че риска от неплащане на месечните вноски по договора за кредит поради смърт, временна и трайна нетрудоспособност поради злополука и общо заболяване, безработица, хоспитализация е прехвърлен на застраховател, за което кредитополучателят се е съгласил да плати общо 1 528,54 лева (781,53 евро), за което е кредитиран от банката. Не се спори, че тази премия не е включена в ГПР.
Спорен въпрос по делото е дали сключването на договора за застраховка е било задължително условие за сключване на договора за кредит при условията, посочени в него.
В случая договорът за застраховка и договорът за кредит са сключени в един и същ ден, задължението за плащане на сумата по договора за застраховка е посочено в договора за кредит, банката е кредитирала и застрахователната премия, банката е действала като застрахователен агент на застрахователя, тя е била обвързана и от рамково споразумение със застрахователя по договори за застраховка за защита на кредита, по който банката е с качеството застраховащ. Обсъдени в съвкупност тези обстоятелства обосновават извод, че договорът за застраховка е сключен във връзка с договора за кредит и е бил задължително условие за предоставянето на кредита. Действително, клаузата по чл. 19 от договора и изявлението по т.
13 от заявлението за сключването на договора сочат обратното. Тези клаузи обаче са предварително подготвени, не е установена възможност на потребителя да влияе върху съдържанието, същевременно имат изцяло декларативен характер. Не е представена по делото преддоговорна информация, сочеща какви биха били условията по договора за кредит, ако не се сключи този договор за застраховка. Така събраните по делото доказателства обсъдени в съвкупност обосновават извод, че сключването на договора за застраховка е било условие да се предостави кредита при условията, посочени в него. В случая договорът за застраховка е сключен чрез 4 присъединяване към застрахователно споразумение между кредитодателя и застрахователя, кредитодателят е действал като застрахователен агент на застрахователя при сключването на договора за застраховка от кредитополучателя. Включването на кредитополучателя и на процесния договор за кредит в обхвата на договора за застраховка е от интерес за кредитодателя, включително и при съобразяване на обстоятелството, че обезпечения за изпълнението на задълженията по договора за кредит не са уговорени. Договорът за кредит и сертификатът към договора за застраховка, относим за процесния кредит, са от една и съща дата. При съобразяване на клаузите по договора за кредит, включването в погасителните вноски на суми за плащане за премии по договора за застраховка, че плащането се извършва на кредитодателя следва извод, че този договор за застраховка е бил условие за сключването на договора за кредит. Житейски оправдано е да се приеме, че при необезпечен кредит, какъвто е процесният, кредитодателят би потърсил способи да прехвърли риска от неплащане на вноски по договора включително и с договор за застраховка. Сключването на договор за застраховка, в обхвата на който се включват кредитополучатели, но срещу задължение да заплатят цена за същото, наричана в договора за кредит в случая застрахователна премия, обосновава извод, че изборът на застраховател е направен предварително от кредитодателя. При липса на други доказателства по делото и съобразявайки опитните правила и житейската логика, то съдът приема, че включването на ответника към този застрахователен договор срещу задължение да се плати цена за същото, е било условие, за да се предостави кредита. Това означава, че към момента на сключване на договора разходът е бил известен на кредитора, предвидим за потребителя и фактически свързан с отпускането на кредита в договорения вид. Следователно този разход е следвало да бъде взет предвид при формирането на действителния ГПР. Така съдът приема, че сумата от 1 528,54 лева (781,53 евро) е следвало да бъде включена в ГПР, а по делото не се спори, че това не е направено.