Определение № 2171 от 01.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2171 гр. София, 01.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604086 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 271, ал. 11, изр. 2 НПК.

Образувано е по жалба от 09.06.2025 г. на адвокат Г. А. срещу определение от 02.06.2023 г., постановено по нохд № 13305/2024 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, с което първият съд е отказал да отмени наложената на адвокат А., на основание чл. 271, ал. 11 НПК, глоба в размер на 300 /триста/ лева за неявяване в съдебно заседание на 28.04.2025 г.

В депозираната жалба, жалбоподателят – адвокат А., излага подробни съображения за неоснователност на обжалваното определение, с което му е наложена глоба в размер на 300 лева, за неявяване в две поредни съдебни заседания. Жалбоподателят твърди, че не се е явил в две поредни съдебни заседания по делото, след като е бил редовно упълномощен от подсъдимия по делото затова, защото е бил вече ангажиран по други наказателни производства пред Районен съд Казанлък и Районен съд Пловдив или преди насрочване на съдебните заседания на които не се е явил. Посочва, че причината, поради която не се е явил пред Районен съд София на първата дата, по настоящото дело е, че вече е бил поел ангажимент по насрочено за разглеждане на същата дата наказателно производство пред Районен съд Казанлък. За втората дата, на която не се е явил по настоящото дело, жалбоподателят заявява, че тя не е била съгласувана с неговия служебен график, а от друга страна сочи и че на същата дата вече е имал поет ангажимент за явяване пред Районен съд Пловдив, по нахд № 1333/2025 г., по описа на III състав. Посочва, че след като е получил от секретаря на съдебния състав обаждане за втората дата, е преупълномощил на същия ден, в деня на съдебното заседание, свой колега – адвокат П.Й.. Моли да бъде отменено определението на първия съд, т.к. му е вменена чужда вина, поради това, че адвокат П.Й., който е бил редовно преупълномощения от него, не се е явил по делото. Моли се за отмяна на наложена глоба.

1

Жалбоподателят не прилага писмени доказателства към депозираната от него жалба срещу определението от 02.06.2023 г., постановено по нохд № 13305/2024 г. по описа на СРС, НО, 129 състав.

Съдът, като съобрази изложеното в жалба на адвокат А., атакуваният съдебен акт и материалите по делото намира, от фактическа страна, за установено следното:

В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура срещу подсъдимия Т.Г.С., с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

По делото са проведени 6 /шест/ открити съдебни заседания – на 29.10.2024 г., на 26.11.2024 г., на 20.01.2025 г., на 04.03.2025 г., на 28.04.2025 г. и на 02.06.2025 г.

Съдебните заседания на 29.10.2024 г. и на 26.11.2024 г. са отложени, поради нередовна процедура по призоваване на подсъдимия Т.Г.С..

Съдебното заседание на 20.01.2025 г. е отложено, поради направено от страна на подсъдимия искане да упълномощи защитник, който да го защитава и представлява по делото, т.к. е в невъзможност да вземе становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК или които следва да се обсъдят в разпоредителното заседание по делото.

Председателят на първоинстанционния съдебен състав е разяснил на подсъдимия възможността да му бъде назначен служебен защитник, в случай че няма финансова възможност да си упълномощи. С оглед заявеното от подсъдимия С., че желае да упълномощи адвокат, който да го представлява и защитава по делото, първият съд е отложил съдебното заседание и му е предоставил възможност да си упълномощи желан от него защитник.

В съдебното заседание на 04.03.2025 г., подсъдимият С. се е явил лично и е представил на съда писмено пълномощно от дата 04.03.2025 г., от съдържанието на което е видно, че е упълномощил на посочената дата адвокат Г. А. от САК, който да го представлява и защитава по делото, както и молба от адвокат А.. В представената молба адвокат А. посочва, че поради служебен ангажимент, касаещ участието му по досъдебно производство в гр. Казанлък, а именно за извършване на процесуално следствено действие – привличане на обвиняем, няма да може да реализира защитата на подсъдимия С. и моли за отлагане на делото за друга дата, която да бъде след 19.04.2025 г., когато ще може да се яви и да реализира защитата на подсъдимия С.. Първият съд е отложил делото за 28.04.2025 г., като е дал указания на адвокат А. да представи доказателства за уважителни причини за неявяването си.

В съдебното заседание на 28.04.2025 г., подсъдимият С. се е явил лично и представил на съда писмена молба от адвокат А., към която е било приложено изготвено споразумение с дата 04.03.2025 г., с логото на ТО Казанлък, РП Стара Загора, в изпълнение на дадените му, от първия съд, указания да представи доказателства за уважителни причини за неявяване в съдебно заседание на дата 04.03.2025 г. В молбата на адвокат А. се сочело, че за датата на съдебното заседание – 28.04.2025 г. е преупълномощил адвокат 2

П.Й., който да го замести, с цел да не се отлага отново делото, т.к. е ангажиран в РС Пловдив за участие по нахд № 1333/2025 г.

На 28.04.2025 г. е депозирана по делото молба от адвокат П.Й., който моли делото да се отложи, т.к. вече има предварително поет служебен ангажимент по адм. дело № 2577/2025 г. пред АССГ. В молбата си е посочил, че съдебното заседание по посоченото дело е насрочено и е получил призовка за него, преди да бъде преупълномощен от адвокат А. по настоящото наказателно дело. В молбата си адвокат Й. излага подробни доводи в подкрепа на искането си за отлагане на делото и прилага призовка за призоваване пред АССГ.

Съдебното заседание на 28.04.2025 г. е отложено от първия съд, поради неявяване на адвокат А. и адвокат Й.. В това съдебно заседание, първият съд е наложил глоба в размер на 300 лева на адвокат А. за неявяването му и за непосочване от негова страна на доказателства за уважителни причини за неявяване. Първият съд в мотивите на определението си е посочил, че както за предходното съдебно заседание на 04.03.2025 г., така и за съдебното заседание на 28.04.2025 г. адвокат А., в депозираната от него молба, не е посочил графика на служебните си ангажименти, който да бъде съобразен от съда при отлагане на делото за друга дата. На последно място първият съд е приел, че с преупълномощаването на адвокат Й. не се е постигнал целения от адвокат А. ефект да не се отлага делото за пореден път, т.к. и преупълномощения адвокат Й. имал друг служебен ангажимент, за което е представил доказателства. Ето защо и решаващият съд е счел, че именно адвокат А. става поредна причина за отлагане на делото, който и не сочи доказателства за уважителни причини за неявяването си в съдебното заседание на 28.04.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 11 НПК, първият съд е наложил на адвокат А. глоба в размер на 300 лева.

В съдебно заседание на 02.06.2025 г. са се явили лично подсъдимия Теодор С. и адвокат А.. В това съдебно заседание е даден ход на разпоредителното заседание по делото и са разгледани въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, след което първият съд се е произнесъл по жалба на адвокат А. срещу определение от 28.04.2025 г., с което му е наложена глоба в размер на 300 лева. Контролираният съд, след като е разгледал жалбата на адвокат А., с искане за отмяна на наложената му глоба, е констатирал, че същата не е съпроводена с каквито и да е доказателства, които да удостоверяват наличието на уважителна причина за неявяването му в предходно съдебно заседание, поради което жалбата е оставена без уважение като неоснователна, а съдът е отказал да отмени наложената на адвокат А. глоба в размер на 300 лева.

Срещу определението от 02.06.2025 г. е депозирана жалба от адвокат А., която е инициирала образуването на настоящото дело пред въззивния съд.

Към жалбата не са приложени писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна намира за установено следното:

Жалбата на жалбоподателя адвокат Г. А. е процесуално допустима – 3 депозирана е от активно легитимирано за това лице и в рамките на предвидения законов 7 – дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 271, ал.

11, изр. 2 НПК.

Това е така, защото законодателя в разпоредбата на чл. 341 НПК, на глава 22 е разделил атакуваните пред по-горната съдебна инстанция определения и разпореждания в три отделни групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група /ал.

3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В конкретния случай, атакуваното пред въззивния съд определение е от категорията съдебни актове, за които законодателя изрично е предвидил тяхното самостоятелно обжалване по реда на чл. 341, ал. 2 НПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с определението на районния съд от 02.06.2025 г. намира, че същото следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения, а именно:

Действително, съгласно процесуалната норма на чл. 271, ал. 11, изр. 1 НПК, когато делото се отлага, поради неявяване без уважителни причини на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до хиляда лева. В конкретния случай, първият съд е наложил на адвокат А., който е страна в производството, глоба за неявяването му в две поредни съдебни заседания на 04.03.2025 г. и на 28.04.2025 г, т.к. е станал повод за отлагане на делото, без да представи доказателства за уважителни причини за неявяването си. Действително, за неявяването си в проведеното на 04.03.2025 г. съдебно заседание, адвокат А. е представил проект на споразумение, за който първия съд е констатирал, че не е удостоверен от ТО Казанлък при Районна прокуратура Стара Загора по необходимия за това начин, но независимо от това, първият съд е следвало да предостави възможност на жалбоподателя да представи убедителни доказателства за неявяването си в това съдебно заседание.

На следващо място, действително по делото се съдържа писмено пълномощно, с което адвокат А. е преупълномощил адвокат П.Й., с правата предоставени му от подсъдимия С., с цел същият да се яви в съдебното заседание на 28.04.2025 г. Видно е обаче от съдържанието на съдебния протокол съставен за съдебното заседание на 28.04.2025 г., че адвокат Й. не се е явил, за което е депозирал молба и е приложил към нея съобщение за призоваването му по административно дело пред АССГ на същата дата от 14:45 часа или за когато е било насрочено разглеждането и на настоящото дело пред Софийски районен съд – 28.04.2025 г. от 15:00 часа. При това положение, въззивният съд намира, че в случая адвокат А. макар и да не е представил доказателства за уважителни причини за личното си неявяване в съдебното 4 заседание на 28.04.2025 г., то той е положил усилия да организира правото на защита на подсъдимия С. по начин, по който да не стане причина за поредно отлагане на делото, като е преупълномощил, с дадените му от подсъдимия С. права, адвокат Й.. В този смисъл, въззивният съд намира, че първият съд е следвало да изиска доказателства за уважителни причини, както за адвокат А., така и за адвокат Й., за неявяването им в съдебното заседание на 28.04.2025 г., като изиска и от двамата да се представят съответно изготвените, по нахд № 13305/2024 г. по описа н РС Пловдив, III състав и по ахд № 2577/2025 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 83 състав, съдебни протоколи, от които да установи, дали за всеки един от тях е била налице уважителна обективна причина за неявяване пред СРС по настоящото дело, по което подсъдим е Т.Г.С.. Едва след приобщаване по делото на съдебните протоколи, първият съд би могъл да провери достоверността в заявените от адвокат А. и адвокат Й. твърдения в депозираните от тях молби, свързани с невъзможността им да се явят в съдебното заседание на 28.04.2025 г, след като и двамата са били редовно и надлежно упълномощени да представляват подсъдимия Т.Г.С. и едва тогава да наложи глоба на недобросъвестния процесуален представител.