Решение № 591 от 20.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Перник, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело № 20241720100732 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. С., срещу Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, и Е. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва:

Д. Д. Б. дължи сумата 144,25 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 22,47 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881/2023 г. на РС – Перник, и Е. Д. Б. дължи сумата 144,25 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 22,47 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 1

2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881/2023 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответниците, в качеството на потребители на топлинна енергия, дължат по 1/6 част от начислената стойност в размер на 1000,33 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имота за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., и от лихвата за забава върху главницата по всяка фактура, възлизаща на 134,84 лв. за периода 08.07.2021 г. – 18.07.2023 г. Тъй като същите не заплатили дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 4101 ГПК, срещу която постъпили в срок възражения от длъжниците. С оглед изложеното, се моли да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането им за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че не са живели в процесното жилище от 2010 г. и не са потребители на топлинна енергия за него през процесния период. Сочат, че едноличен ползвател на имота е съсобственика Г. В. И. и молят да бъде конституирана като трето лице-помагач на тяхна страна в производството по делото, тъй като в случай на уважаване на исковете биха имали регресно вземане за неоснователн обогатяване срещу нея.

Молят за отхвърляне на предявените искове.

С Определение № 1110 от 01.04.2024 г. Г. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, е конституирана в качеството на трето лице помагач на страната на ответника Д. Д. Б. и Е. Д.

Б., която оспорва иска.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 2201 от 15.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник срещу К.В.М., Г. В. И., Е. Д. Б. и Д. Д. Б. за заплащане при квоти по 2/6 части за първите две и по 1/6 част за последните на следните суми: сумата 865,49 лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, кв. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 134,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., и са присъдени разноски в полза на заявителя.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К.В.М. при отказ на 06.11.2023 г., а на Г. В. И. – по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 20.10.2023 г., които не са депозирали възражение в законоустановения срок, поради което спрямо тях заповедта е влязла в сила и въз основа на разпореждане 1642/31.01.2024 г. е издаден изпълнителен лист за припадащите им се части от задълженията.

2

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е. Д. Б. на 22.12.2023 г. и на длъжника Д. Д. Б. на 19.01.2024 г., които са подали възражения на 12.01.2024 г. Указанията на съда по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя на 01.02.2024 г., който е депозирал исковата молба на 14.02.2024 г.

В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с Определение № 1110 от 01.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че същите са публикувани и във в.

„Новинар“ на 30.04.2008 г. /национален ежедневник/.

О т Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти установява, че на 20.12.1990 г. А.Б.И. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Перник, кв. ****, бл. № ****,***, ет. 1.

Съгласно удостоверение изх. № 230/29.06.2023 г., издадено от „ПЕРНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. „****“, бл. ****, ***, ет. 1, ап. 4, е идентичен по сега действащия административен адрес: гр. Перник, кв. „****“, бл. 74, ет. 1, ап. 4.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, че А.Б.И. е починала на 12.03.2020 г. като е оставила наследници по закон К.В.М., Г. В. И. и С. В. И., починала на 05.01.2018 г. и заместена от своите дъщери - Е. Д. Б. и Д. Д. Б..

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия от подписването на Договор № 205/09.05.2001 г. между фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия и СЕС. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, уреждащ отношенията между тях. Съгласно заключението топломерът е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че количеството топлинна енергия е определяно правилно съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г., касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. Съобразано заключението на вещото лице стойността на топлоенергията за процесния период за имота е в размер на 865,49 лв.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и 3 фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 865,49 лв. за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., а за законна лихва – 134,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. – 18.07.2023 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника, като 1/6 част от задължението за главница е 144,25 лв., а от задължението за лихва 22,47 лв

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и подадено възражение от длъжниците в законоустановения срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при 4 наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От доказателствата по делото се установява, че на 20.12.1990 г. А.Б.И. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Перник, кв. ****, бл. № ****, ***, ет. 1, идентичен с административен адрес: гр. Перник, кв. „****“, бл. 74, ет. 1, ап.

4. Със смъртта й, по силата на наследственото правопримество, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН трите й дъщери придобиват по 1/3 ид. ч. от имота, като дъщеря й С. В. И., починала преди откриване на наследството, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН се замества от дъщерите си Е. Д. Б. и Д. Д. Б..

По горните съображения съдът приема, че в качеството на наследници на А.Б.И. ответниците се легитимират като собственици на по 1/6 ид. ч. от процесния имот.

От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е намирало в договор за продажба на топлинна енергия с ответниците.