Решение № 1063 от 11.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Надежда Дзивкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300501773 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 и 7 от ГПК.

Постъпила е жалба от Б. В. П.,ЕГН-********** от гр. ***,длъжник в изпълнителното производство,против разпореждане от 03.07.2026г.на ЧСИ Росен Раев,рег.№ 910 по КЧСИ и район на действие- Пловдивски окръжен съд,постановено по изп.д.№ 219/26г.,с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело по искането на длъжника П. и е отказано да се намалят начислените такси по ТТРЗЧСИ и приетото за събиране адв.възнаграждение в полза на взискателя.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е неправилен,тъй като длъжникът е платил на взискателя дължимата сума по изп.лист чрез Изипей преди образуване на изп.дело,а разноските за адв.възнаграждение за взискателя са прекомерни и следва да се редуцират.Иска отмяната на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.При условията на евентуалност,ако съдът не уважи това искане,моли да се измени постановлението за разноските,като се намалят същите.Иска се и редуциране на определените такси по ТТРЗЧСИ.

Взискателят по изп.дело Е. И. К.,ЕГН-********** от гр. *** изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени в писмен отговор съображения.Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

1

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ Р.Раев поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по изложени съображения.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказите на ЧСИ страна против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 и 7 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Изпълнителното дело е образувано под № 219/26г.по описа на ЧСИ Росен Раев,рег.№ 910 по КЧСИ по молба на взискателя Е. И. К. по представен изпълнителен лист № 1480/16.06.26г. на ПдРС,съгласно който длъжникът Б. В. П. е осъден да заплати на кредитора Е. И. К. посочената в изп.лист сума от 1022,58 € и направените разноски в производството от 296,55 €.

Молбата за образуване на изп.дело е депозирана на 18.06.26г.,като с нея са делегирани на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ за определяне на изпълнителен способ.Към молбата е приложено пълномощно и ДПЗС с определено адв.възнаграждение в размер на 255,64 €,платени изцяло в брой.С разпореждане от същата дата-18.06.26г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело.

По делото ЧСИ е проучвал имущественото състояние на длъжника,наложил е запор на банкови сметки,както и възбрана върху нед.имот,собственост на последния.П. е получил ПДИ на 29.06.26г.На 01.07.26г.по изп.дело е постъпила молба от неговия пълномощник,с която иска прекратяване на изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.1 от ГПК поради направено доброволно плащане от страна на длъжника преди образуване на изп.производство,за което се представя разписка от Изипей от 18.06.26г.,16:57:19 часа.В условията на евентуалност,ако ЧСИ не прекрати изп.производство,оспорва признатните разноски,като счита адв.възнаграждение на взискателя за прекомерно,доколкото извършените от пълномощника действия са сведени до образуване на делото,а във връзка с таксите поддържа,че е извършено плащане и ЧСИ не е събирал суми.

В постъпилото по изп.дело становище от взискателя от 02.07.26г.същият заявява,че не е получил плащане от длъжника,като получената разписка от Изипей е след завеждане на делото и тя не е връчена на К.,нито е достигнала по какъвто и да е начин до нея.

С атакуваното постановление ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело,тъй като длъжникът не е представил доказателства за извършено плащане към взискателя преди образуване на изп.дело,нито такова плащане е потвърдено от взискателя,поради което не са налице основанията за прекратяване на производството по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.Отказано е и намаляване на начислените такси по ТТРЗЧСИ и приетото за събиране с разпореждането от 18.06.26г. адвокатско възнаграждение от 255,64 € с мотив,че същото е съобразено с минималните адв.възнаграждения за образуване и водене на изп.дело,определени в чл.10,т.1 и 2 от Наредба № 1/2004г.

По отношение на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело съдът намира 2 следното:

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,когато длъжникът представи разписка от взискателя,надлежно заверена,или квитанция от пощенската станция,или писмо от банка,от които се вижда,че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуването на изпълнителното дело.Според тази разпоредба,за да се приеме,че е извършено плащане на взискателя,необходимо е сумата да е достигнала реално до взискателя преди датата на образуване на изпълнителното дело.Законът признава това да се извърши,като длъжникът плати на взискателя,което се удостоверява с представяне на надлежно заверена от последния разписка;като плати чрез пощенски запис-с представяне на квитанция от пощенската станция,или като плати по банкова сметка на взискателя или внесе парите в банка по местоизпълнението на името на взискателя-за което представя писмо от банката.

В случая обаче длъжникът не е представил нито един от изброените в разпоредбата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК документи,с които да удостовери,че сумата е достигнала до взискателя.Представената от П. разписка за внесена сума от 1582,36 € за платежна услуга „Изпращане на пари в брой“ от 18.06.2026г.,с получател : Е. И. К.,основание: “паричен превод-задължение“,касае депозиране на сумата в Изипей АД.Това дружество обаче не е нито банка,нито пощенска станция,а доставчик на платежни услуги.Дори и да се приеме,че плащането чрез Изипей е приравнено на плащане чрез банка или чрез пощенска станция,то пак не са налице условията на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК на първо място защото сумата е внесена след образуване на изп.дело.Макар да е внесена на 18.06.26г.,когато е образувано и изпълнителното дело,разписката е с час в края на работния ден,поради което очевидно изп.дело е било образувано преди внасянето на сумата.На второ място не се представят доказателства от длъжника,че взискателят е уведомен за депозираната в Изипей АД сума преди образуване на изп.дело и че може да я получи.

Ето защо предвид изложеното настоящата инстанция намира за правилен отказа на ЧСИ Р.Раев да прекрати изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.1 от ГПК,обективиран в обжалваното разпореждане.

По отношение на отказа на ЧСИ да намали приетите за събиране разноски за адв.възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ:

По това искане съдът се произнася при условията на евентуалност,доколкото е потвърден отказа на ЧСИ да прекрати изп.дело.В този случай безспорно се дължат и начислените такси по ТТРЗЧСИ.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адв.възнаграждение,съдът намира същото за основателно.

Адв.възнаграждение в изп.производство се дължи съгласно цитираната Наредба № 1/04г.за възнагражденията за адвокатска работа както следва: съгл.чл.10,т.1 от Наредбата-за образуване на изп.дело-200лв.и съгл.чл.10,т.2-за процесуално представителство,защита и съдействие на страните по изп.дело-в размер на ½ от възнаграждението по чл.7,ал.2 от 3

Наредбата.

Съдът намира,че в случая се дължи адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело,доколкото по делото е извършено плащане на задължението от страна на длъжника,макар и след образуване на делото,но в срока за доброволно изпълнение и пълномощникът е изготвил единствено молба за образуване на изп.дело,като на осн.чл.18 от ЗЧСИ е оставил на ЧСИ сам да определя изп.способи за събиране на вземанията.При това положение адв.възнаграждение следва да е в рамките на посоченото в чл.10,т.1 от Наредбата-102,26 € (200лв.).Поради което следва да се отмени атакуваното разпореждане в частта му,с която е отказано намаляването на адв.възнаграждение за взискателя и вместо това да се измени размерът на приетото с разпореждане от 18.06.26г. адв.възнаграждение,като се намали същото от 255,64 € на 102,26 €.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. В. П., ЕГН-********** от гр.

***,длъжник по изп.дело № 219/26г.,против разпореждане от 03.07.2026г.на ЧСИ Росен Раев,рег.№ 910 по КЧСИ в частта му,с която е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело по искането на длъжника П. на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК,както и в частта му,с която е отказано да се намалят начислените такси по ТТРЗЧСИ.

О Т М Е Н Я разпореждане от 03.07.2026г.на ЧСИ Росен Раев,рег.№ 910 по КЧСИ,постановено по изп.д.№ 219/26г.в частта му,с която е отказано да се измени разпореждане от 18.06.26г.,като се намали размера на приетото за събиране адв.възнаграждение,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

И З М Е Н Я разпореждане от 18.06.2026г.на ЧСИ Росен Раев,рег.№ 910 по КЧСИ,постановено по изп.д.№ 219/26г.в частта му за разноските за адв.възнаграждение,като НАМАЛЯВА същите от 255,64(двеста петдесет и пет евро и 64 ст.) на 102,26 (сто и две евро и 26 ст.)

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5