Решение № 3712 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3712 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20241110101253 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К. Д. К. срещу П. Г. К. осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща непогасена главница по неформален договор за паричен заем от 05.02.2013 г. (с оглед уточнението, направено с молба от 28.06.2024 г.), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2 159,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 07.01.2024 г.

Ищецът твърди, че на 05.02.2013 г. между него, в качеството му на заемодател и ответника П. Г. К., в качеството му на заемател, е сключен неформален договор за заем, по силата на който заемодателят предоставил в брой на заемателя парична сума в размер на 5000 лева. Посочва, че съгласно уговореното между страните, заемната сума подлежи на връщане от заемателя в срок до 31.12.2019 г. К. К. излага, че въпреки многобройните опити да установи контакт с ответника с цел уреждане на отношенията им по повод задължението на последния за връщане на заемната сума по доброволен ред, то до настоящия момент последната все още не му е върната. Твърди, че нито в срока за доброволно плащане, нито след това заемателят е предприел действия за това. Посочва, че между страните са сключени и други договори за заем, предмет на други облигационни отношения, първият от които през месец декември 2013 г., а останалите през 2014 г. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща невърната главница по неформалния договор за паричен заем от 05.02.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2159,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. – първият ден на забавата до 07.01.2024 г. – датата, предхождаща депозирането на процесната искова молба. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника П. К., чрез пълномощника му адв. Г., е депозирана писмена молба, с която същият отправя искане за отхвърляне на иска като нередовен, а в условията на евентуалност – и като неоснователен. Намира исковата молба за 1 нередовна, с оглед различния размер на общо претендираната сума, посочен в обстоятелствената част и в петитума, което ограничава правото на защита на ответника. По същество оспорва исковете като неоснователни с довод за липсата на твърдяното облигационно правоотношение между страните, което да е възникнало от неформален договор за заем от 2013 г., тъй като нито един от елементите на фактическия състав на договора за заем за потребление не е налице. Твърди, че не е водил преговори, нито е изразявал съгласие да се обвърже с ищеца по твърдения договор за заем. Излага довод, че договорът е и лишен от основание, с оглед липсата на посочена от ищеца дата на сключването му. С отговора П. К. оспорва реалното предаване респ. получаване на сумата от 5000 лева – в брой или по банков път през 2013 г. или през някоя друга година, което обуславя отсъствието на сключен договор за заем, предвид реалния му характер. Ответникът оспорва настъпването на изискуемостта на вземането по договора. Счита, че поради липса на постигната уговорка по отношение на срока за връщане на заемната сума, то договорът за заем следва да се счита за безсрочен, поради което изискуемостта на вземането по него следва да настъпи, считано от изтичането на един месец от поканата – арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД.

Прави възражение за погасяване по давност на вземането за главница още през 2018 г. с общата петгодишна погасителна давност. Наред с това е изтекла и абсолютната такава по чл. 112 ЗЗД. Предвид акцесорния му характер, погасено по давност е и вземането за лихва за забава, спрямо което също е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото, евентуално за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, осъдителни искове по чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парична сума, представляваща подлежаща на връщане главница по неформален договор за заем, както и на лихва за забава върху същата.

С определението от 05.06.2024 г. съдът се е произнесъл по наведените доводи от ответната страна, касаещи редовността на исковата молба, намирайки и към настоящия момент, че въпреки различното посочване от ищеца на общо претендираната сума в процеса – в обстоятелствената част и в петитума, доколкото се касае за предявени самостоятелни искове, то релевантни са посочените размери на всяко от вземанията, въведени като предмет на двете искови претенции, по отношение на които е налице съответствие между обстоятелствена част и формулирано искане към съда.

Изложеното обуславя произнасяне по същество.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК/. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: възникването 2 на облигационно правоотношение между него и ответника по неформален договор за паричен заем от 05.02.2013 г. с твърдяното съдържание, в частност относно момента на сключване на договора, правата и задълженията на страните и уговорения срок за връщане на заемната сума, по силата на което ищецът реално да е предоставил на ответника и заемополучател, респ. последният да е получил сумата от 5000 лева; наличието на основание за спиране/прекъсване на давността за вземането.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи възражението за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и, че е върнал сумата, в случай, че твърди това.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът оспорва възникването на твърдяното от ищеца заемно правоотношение с довод за липсата на изразено от ответника съгласие за сключване на такъв договор, както и за реално получаване на заемната сума.

За установяване на твърденията си относно сключването на договора за заем, постигнатите между страните уговорки и предаването, респ. получаването на процесната заемна сума от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Б. О. Ч..

В показанията си свидетелката споделя, че с ищеца К. К., който е и неин вуйчо, се намират в нормални отношения, като същата работи на длъжност „офис администратор“ в дружество, собственост на К.. Разказва, че познава и ответника П. К. от момента, в който същият бил доведен в офиса на фирмата от нейния вуйчо в началото на 2013 г. и представен като негов дългогодишен приятел. Свидетелства, че през този период, малко преди това, К. изтеглил личен паричен кредит, необходим за дейността на дружеството и конкретно за закупуване на машини и автомобили. В показанията си свидетелката споделя, че К. започнал да идва в офиса и да иска от К. пари, като заем. Свидетелства, че в началото на месец февруари, в офиса и в присъствието на св. Ч., К. предал на К. сумата от 5000 лева, която последният прибрал, казвайки, че ще я върне. Споделя също, че в този момент никой не е броил парите, но предавайки ги К. заявил, че дава именно 5000 лева, които били събрани с банков бандерол, с отбелязване върху същия, че сумата е 5000 лева. Тази парична сума била в К., като същият я изтеглил по-рано от банката. Свидетелката споделя, че уговорката между вуйчо й и К. била всички дадени пари да бъдат върнати до края на 2019 г. Категорична е, че е възприела предаването на парите и уговорката за връщането им до 2019 г. Заявява, че К. обещавал да върне парите много по-скоро. В разказа си пред съда св. Ч. посочва, че това не са единствените парични средства, дадени от вуйчо й на К., споделяйки, че още 2-3 пъти същият му давал по 20 000 лева, и по 5000 лева, докато К. разполагал с парите от отпуснатия му кредит. След като същите свършили, К. спрял да посещава офиса. Разказва, че при разговор с К. същият споделил пред св. Ч., че ще даде пари на К., тъй като му е приятел от много години, като същият ще му ги върне при първа възможност. За предаването на парите К. не изготвял документи, тъй като двамата с К. били приятели и разчитал на обещанието на същия за връщането им. Свидетелката посочва, че през 2019 г., началото на 2020 г. в телефонни разговори вуйчо й влязъл в спор с К., искайки връщане на дадените пари, предвид възникналата необходимост от парични средства за дейността на дружеството, в хода на които станало ясно, че К. няма намерение да ги връща. Свидетелства, че същият започнал да избягва контакт с К., като последният не го намирал.

Съдът, при анализ на показанията на свидетелката, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, предвид родствената й връзка с ищеца по делото, намира, че от същите не се установява при условията на пълно и главно доказване, наличието на основния елемент от фактическия състав на вземането, а именно възникването на облигационното правоотношение между страните въз основа на сключен между тях неформален договор за паричен заем от дата 05.02.2013 г.

В тази връзка съдът съобрази, че в показанията си свидетелката Ч. е категорична, че е възприела предаването от ищеца К. на ответника К. на парична сума от 5000 лева в началото на месец февруари 2013 г. в офиса на дружеството, собственост към този момент на ищеца и неин вуйчо, където свидетелката е работила като „офис администратор“. Свидетелства също, 3 че се е намирала в близост до страните в момента на предаване на паричната сума и ясно е възприела това, както и, че е възприела обещаното от К. за връщане на сумата.

Същевременно в разказа си пред съда свидетелката споделя, че това не са единствените парични средства, дадени от вуйчо й на ответника, както и, че двамата имали уговорка за връщане на парите най-късно до края на 2019 г. Свидетелката е категорична, че при предаване на паричната сума никой от присъстващите не е изброил банкнотите, а ответникът К. прибрал в себе си дадените му в брой с поставен бандерол от банката, както и, че при самото предаване К. посочил, че дава 5000 лева. При анализ на така разказаното от свидетелката, съдът намира, че показанията й не могат да установят по категоричен начин, както размера на конкретно предадената парична сума, така и конкретната уговорка между даващия и получаващия относно основанието за предаването им и задължаването за нейното връщане. Това обстоятелство не се разколебава от споделеното от св. Ч. относно отбелязване върху самия бандерол на сумата от 5000 лева, при липсата на категорични показания от същата, че е възприела лично конкретно предадените парични средства. Налице е и липса на достатъчна конкретизация в показанията на свидетелката относно обстоятелствата при предаване на паричната сума, като в разказа си същата споменава единствено, че е виждала как ответникът К. идва, взима пари и тръгва. Липсва детайлност на разказа, въпреки споделеното от свидетелката, че от идването на ответника до предаване на парите и до момента на тръгването му от офиса същата е била на място и е възприела случващото се. Не става ясно кога конкретно като ден е било посещението на ответника, предвид твърденията, че от началото на 2013 г. същият започнал да идва неведнъж до изчерпване на парите от изтегления от ищеца кредит, или в коя част на деня, какво конкретно е било поведението на страните, къде са се намирали същите, воден ли е друг разговор, извън самото предаване на сумата и обещанието за връщането й, налице ли е била предварителна уговорка между тях за срещата им и относно дадените парични средства.