Решение № 2060 от 16.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2060 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110171862 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 109153/15.12.2021 г., с която от името на Т.С ЕАД, ЕИК ********* против ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 44917/25.08.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 856,40 лева, представлваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 31.08.2018 г. до имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 240,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 3,82 лева, представляваща цена на 1 извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 31.08.2018 г. за имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 31.08.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответника на 03.11.2021 г., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 15.11.2021 г. Исковата молба е подадена на 15.12.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 856,40 лева, представлваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 31.08.2018 г. до имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 240,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 3,82 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 31.08.2018 г. за имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202, 2 вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които на 31.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Поддържа се, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 38, том I, рег. № 2745, нот. дело № 34 на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в Нотариалната камара, ответницата Е.Т. е прехвърлила процесния недвижим имот на лицето Иван Владимиров Владимиров, като сделката е вписана на 17.08.2018 г.

Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответницата с предмет 3 доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с 4 топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или 5 към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.