Решение № 14762 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14762 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110174414 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК от „ЕОС М-с“ ЕООД срещу Д. А. П. установителни искове с правно основание по чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за следните суми: сумата от 522,90 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 5221678 от 09.09.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до изплащането на вземането, сумата от 34,75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 14.09.2023 г., както и сумата от 70,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода о т 14.04.2023 г. до 22.04.2024 г., за които по ч.гр.д. № 29946/2024 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът твърди, че между ответната страна и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор стоков кредит № 5221678 от 09.09.2022 г., по силата на който бил отпуснат в полза на ответника стоков кредит за сумата 1006,71 лева за закупуване на домакински електроуреди, който следвало да бъде върнат на погасителни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план. Кредитополучателят следвало да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване – 14.09.2023 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски съгласно договора, след което е преустановил плащанията си. Заявява, че задълженията на кредитополучателя били обявени за изяло изискуеми на 14.09.2023 г.

Поддържа още, че посочените вземания на заемодателя били предмет на сключен между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.11.2023 г. като длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия.

1

Развити са и съображения, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия, като с връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът е уведомен за настъпилата цесия. Моли за признаване за установено, че ответникът дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Претендира разноски.

В срока за отговор Д. А. П. оспорва предявените искове като неоснователени.

Поддържа, че не е била уведомена за цесията. Оспорва същата да е произвела действие с доводите, че не съществува такава сделка. Оспорва съществуването на представените от ищеца писмени доказателства. Оспорва дължимостта на възнаградителна лихва, тъй като противоречи на добрите нрави. Сочи, че застрахователната премия не е включена в ГПР, както и не става ясно как се формира ГПР, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С тези съображения отправя искане искане за отхвърляне на предявените искове.

Безспорно е , че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор стоков кредит № 5221678 от 09.09.2022 г., по силата на който бил отпуснат в полза на ответника стоков кредит за сумата 1006,71 лева за закупуване на домакински електроуреди, който следвало да бъде върнат на погасителни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план.

Кредитополучателят следвало да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване – 14.09.2023 г.

Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил вземанията си ищеца с договор за 09.11.2023 г. Съощаването на цесията има действие от момента на връчване на исковата молба и приложенитя към нея на отвника. Затова ищеца цесинер е легитимиран и има право да търси вземания по договора за кредит, които са действително възникнали и не са погасени от длъжника. Към исковата молба има и съобщение за цесията и потвърждение за прехвърляне от цесионера и цедената, адресирани до цедента.

В приложения списък към договора срещу цедирания длъжник е записано, че дължи сумата от 622, 66 лв. От тук и от твърденията в исковата молба съдът приема, че длъжникът валидно е изплатил на цедента преди съобщаването на цесията сумата от 555,02 лв., което е разликата между дължимото по договара1177,68 лв. и остатъка 622,66 лв.

От договор за кредит е видно, че главницата на кредита е 938,99 лв. заетата сума, а към нея е прибавена такса за застраховка в размер на 67,72 лв., която е отнесена не към разходи, а към получени суми. Така се получава главница в размер на 1006,71 лева.

Още тук е явно същественото нарушение на директива за потребителския кредит и ЗПК, което се изразява в това, че разход за застраховките се представя като предоставени средства отпуснати на потребителя и вместо разход във формулата за гпр се включва като приход за потребителя, който се и олихвява.

2

При изчислението на ГПР обаче застрахователната премия не е включена като разход по кредита, тъй като е добавена към общия размер на кредита. Когато се включи застраховката като разход зда потребителя, реланото гпр е 56.45 %.

От формулировката на чл. 10 от договора като е посочен само процент ГПР, но не са посочени конкретно разходите, които са взети в предвид се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17.

Нещо повече в нарушения на изискванията за формиране на ГПР разхода за застраховка е прибавен към размера на кредита, а не към размера на разходите по –този начин посоченото ГПР е неправилно изчислено и очевидно е по-ниско от действителното.

В този смисъл следва да се съобрази, че с Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 г. по дело C448/17: е прието и следното:

66

Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

67

Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 7, 46 %, но от съдържанието му и от данните по делото се установява, че при изчисляването не е включена уговорената застрахователна премия, тъй като тя е отнесена към отпусната сума, а не към разходите. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР.

В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.

Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към 3 него, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, която се отпуска на заявителя, а не към разходите, като видно и от твърденията в заявлението договорната възнаградителна лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия, което е и противоречие на добрите нрави.

Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. Описаните нарушения водят до извода, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, само на това основание.

На следващо място следа да се съобрази дали правилно е посечен ГПР в договора, тъй като при посочен по – нисък процент на годишните разходи от реалния също е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които гласят следното:

„(19)

За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)], приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […] (20)

Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. […]

Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж)

„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за 4 допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.

Очевидно застрахователната премия е известна на кредитора, тъй като е включена в погасителния план.

Следва да се съобрази Определение от 16.11.10г. по дело С – 76/10 – на СЕС, което предвижда ,че Директива 87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива 2008/48/ЕО/ трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4 от последната директива и предвиждат, че непосочване на ГПР в договор за потребителски кредит, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. ГПР е уреден свръх повелителни норми на закона – чл.19, ал. 4 ГПК, поради което съдът следи служебно за нейното спазване.