Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 530 от 09.03.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7386/2021
Вид
Решение № 530
Подписан
09.03.2023
В сила
11.12.2024
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 194 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.194 ал.3 и ал.4 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал. 5 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.196 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 199 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 212 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 214, ал. 1, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 136 · Кодекс на труда
  • чл. 136а · Кодекс на труда
  • чл. 136а, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 177 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Бургас, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120107386 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ж. М. М.с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ...., против Военно формирование ...– гр. ..., като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 43 167 лева - главница, представляваща стойността на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 4 680 часа в периода от 01.12.1998 г. до 30.04.2019 г., който е останал некомпенсиран, ведно с мораторна лихва в размер на 10 815 лева за периода от 01.05.2019 г. – датата на прекратяване на служебното правотоношение, до 18.10.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил на кадрова военна служба във военно формирование 18 360 – военноморска база „Атия“, подчинено на ответното поделение, като първоначално е изпълнявал длъжността „.....“ със звание „.....“, а впоследствие повишен в звание „....“. Със Заповед от 30.01.2019 г. бил отчислен от списъчния състав на поделението, където прослужил 20 години и 5 месеца. През целия период носил и 24-часови дежурства, надлежно индивидуализирани в исковата молба.

Твърди, че му се дължи възнаграждение за извънреден труд, поради превишаване продължителността на служебното му време, като се сочи, че същият е останал некомпенсиран, като се анализира нормативната уредба, на която се основават претенциите 1 и техния размер.

По делото в законоустановения срок е постъпил в срок отговор на исковата молба, като се оспорва исковете, като се твърди, че след съответен анализ на нормативната уредба, че с исковата молба са смесват два различни института. В тази връзка съдът намира, че ищецът ясно е посочил, че търси възнаграждение, поради превишаване продължителността на служебното му време, като се излага, че същият е останал некомпенсиран за това. В отговора се излагата и съображения за това, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 136а КТ, поради непълнота в ЗОВСРБ, като ако работодателят не изпълни задължението си за компенсация, считано от месеца, през месеца, който тя е следвало да бъде извършена, з а военнослужещият възниквало правото сам да определи времето за компенсация, като излага подробно доводите си в тази връзка.

Депозира и възражение за изтекла погасителна давност, за претендираната главница за периода от 01.01.1999 г. до 30.09.2003 г., като се излага че е изтекла и абсолютната давност по ЗЗД.

Правното основание на исковете е чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ респективно чл. 203, ал.

3 от ЗОВСРБ /отм./ във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба /ПКВС/ и чл. 250, ал. 1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл. 212 и чл. 199 от ЗОВСРБ, както и чл. 86 ЗЗД – по отношение на иска за обезщетение за забавено плащане.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че ищецът е бил на кадрова военна служба във военно формирование 18 360 – военноморска база „...“, подчинено на ответното поделение, като първоначално е бил на длъжността „....“ със звание „.........“, а впоследствие повишен в звание „...“ в периода от 01.12.1998 г. до 30.04.2019 г., като е давал и 24-часови дежурства. Въпреки че правоотношението на ищеца е възникнало с Министерство на отбраната, надлежен ответник е посоченото от ищеца военно формирование 32890, в което е включено поделението, където ищецът е служил, тъй като то е самостоятелен разпоредител с бюджетни кредити от най-ниска степен, какъвто поделение 18 360 не е, тъй като няма самостоятелно финансово осигуряване. Така и съгласно съдебна практика, легитимирано да отговаря по исковете за обезщетение е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което последно е бил назначен ищецът.

Със заповед № ЛС-01-5/23.04.2019 г. на командира на ответното военно формирование ищецът бил освободен от длъжност и от военна служба, а със заповед № ЛС01-6/30.04.2019 г. бил отчислен от списъчния състав на ответното формирование, считано от 01.05.2019 г.

Страните не спорят, че през процесния период от 01.12.1998 г. до 30.04.2019 г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, като е допускано превишаване на установената 2 месечна продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време.

През част от процесния период (01.12.1998 г. – 12.05.2009 г. ) е приложим ЗОВСРБ (отм.) и Правилник за кадрова военна служба (отм.). Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от същия седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство (това се счита за удължено служебно време). При превишаване на продължителността на служебното време, извън посочената в ал. 2, с писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.)). На основание чл. 152, ал. 1 от цитирания Правилник за кадрова военна служба (отм. - в сила до 12.06.2009 г.) общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. На основание ал. 6 от цитираната разпоредба месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Следователно удълженото работно време по ал. 2 на чл. 203 и 24-часовите дежурства по график съгласно чл. 204 ЗОВСРБ (отм.) не са извънреден труд и за тях не се дължи възнаграждение за такъв, а се дължи допълнително възнаграждение.

Настоящата законова уредба, приложима за останалата част от исковия период съдържа идентични норми. За периода от 2009 г. и понастоящем е в сила Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 35/2009 г. - в сила от 12.05.2009 г.). На основание чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.

1, т. 3. Съгласно чл. 195 ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството в този случай не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време.

Следователно, винаги щом е налице превишаване на нормалната продължителност на работното време, но до общата продължителност по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, на военнослужещия се полага компенсация, а при некомпенсиране – заплащане на превишението като за извънреден труд. При превишаване на общата (нормална + увеличена) продължителност на военнослужещия се следва допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.

Съгласно чл. 158, ал. 2 ПКВС (отм.) извънреден е трудът, с който е превишена продължителността на служебното време, определена по чл. 203, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6 от Правилника. Т.е. месечната продължителност на служебното време в часове се определя въз основа на броя работни дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Разпоредбата на чл. 159 ПКВС урежда извънредния труд при полагане на дежурства по график.

С чл. 7 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. на Министъра на отбраната, извънредният труд е определен като положителна разлика между фактически отработеното време и месечната продължителност по чл. 152, ал. 6 ПКВС (отм.), а с чл. 26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера на дължимото за същия възнаграждение.

Възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159 ПКВС, се определя на базата на основното месечно 3 възнаграждение, определено по реда на чл. 224, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), с оглед категорията на кадровия военнослужещ (чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г.). В чл. 4 е посочен конкретният, увеличен размер в проценти на възнаграждението за извънредния труд, в зависимост от това дали е положен в работен или почивен ден, официален празник и при сумирано отчитане на работното време. В чл. 3.5 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. е посочено, че компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за даден период, трябва да се извършва в рамките на месеца, през който се полага трудът, а когато е работено в режим на удължено служебно време през последните дни на даден календарен месец, компенсирането да се извършва в рамките на следващия. Тази разпоредба е повторена в Заповед № 296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната , отменяща предходната.

При тази нормативна уредба съдът приема, че удълженото служебно време при 24-часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) и чл.

194, ал. 3 ЗОВСРБ, но, ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението, се заплаща така, както се заплаща положен извънреден труд. В мотивите на тълкувателно решение от 11.02.2022 г. по т ълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС също е прието, че удължаването на работното време е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл. 136 КТ, чл. 194 ЗОВСРБ и Наредба № Н18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната. Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл. 136а КТ и чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ. Посочено е още, че положеният труд в повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия, който не е компенсиран с почивка, следва да се компенсира парично. Тъй като ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, следва да се приложи общият нормативен акт – чл. 136а, ал.

5 КТ, като там е посочен начинът на изчисляването му – компенсацията се заплаща като извънреден труд.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице С., като изготвено от лице с нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси. Експертът е посочил, че разликата между нормативно определената месечна продължителност и фактически отработеното време за процесния период, в частност по делото от 01.01.1999 г. до 30.09.2003 г. е 4 440 часа, като от данните е видно че след 30.09.2003 г. ищецът е бил компенсиран. Вещото лице е посочило, че е отразило ползвани компенсации, за които няма посочен конкретен наряд, към положени дежурства от същия или предходния месец. Когато дежурствата не са компенсирани в рамките на месеца, в който за носени дежурствата, за тях се дължи парична компенсация като за извънреден труд. Вещото лице е изчислило по различни варианти, които са му зададени, положените наряди и ползваните и неползваните компенсации и размерът на възнаграждението за извънреден труд. Посочило е че в процесния период от 01.01.1999 г. до 30.09.2003 г. ищецът е положил общо 830 дежурства с 4 440 некомпенсирани часа. Съобразно действащите за периода Заповед на министъра на отбраната и Наредба на Министерство на отбраната, дължимите възнаграждения за този извънреден труд са в размер на общо 6 295. 80 лева, а 4 дължимите на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД обезщетения за забава в размер на законната лихва върху тези вземания са в размер на 14 215. 33 лева.