Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 90 от 07.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно наказателно дело 119/2026
Вид
Определение № 90
Подписан
07.04.2026
В сила
07.04.2026
Състав
Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова, Калина Иванова Стоянова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Ямбол, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

*****:

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно частно наказателно дело № 20262300600119 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано по въззивна частна жалба от П. С., депозирана чрез защитника й адв.А., против определение № 260000/4.03.2026г. на Районен съд- Ямбол, с което е оставена без уважение молбата й за присъждане на направените от нея разноски по нчхд № 1314/ 2020г.на ЯРС и по внчхд № 14/ 2026г.на ЯОС представляващи възнаграждение на адвокат в първата и въззивната инстанция.

Във въззивната частна жалба се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че районният съд не е приложил разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК съгласно, която при прекратяване на наказателното производство разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител.

Сочи се, че в нормата не са предвидени изключения от това общо правило за възлагане на разноските при прекратяване на наказателното производство, поради което и направеното тълкуване от страна на съда е неправилно и противоречащо на закона. В тази насока е посочена и съдебна практика. На това основание се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се уважи молбата за присъждане на разноски.

1

Депозирано е писмено възражение от страна частните тъжители С. Т. и Л. Т., чрез повереника им адв.И. Д., в което се изразява съгласие с обжалваното определение. Сочи се, че районният съд е приложил правилно нормата на чл.190, ал.1 от НПК и е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт.

Въззивната инстанция, след като се запозна с доказателствата по делото и с доводите във въззивната частна жалба, приема за установена следната фактическа обстановка:

Нчхд №1314/ 2020г.по описа на ЯРС е образувано по тъжба на С. Т. и Л. Т., против П. С. за две престъпления по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2 и т.4 , вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

По делото е постановена присъда № 260002/ 10.12.2024г., с която подсъдимата П. С. е призната за невиновна в това в гр.*****, в писма с изх.

№***/**.**.****г.получено от Д. Ш. ****** на СБУ към КНСБ- гр.Ямбол на **.**.****., изх.№***/**.**.****г. до Началника на РУО- гр.Ямбол, получено на **.**.****. и изх.№ ***/**.**.****г. получено от Д. Ш. ****** на СБУ към КНСБ- гр.Ямбол на **.**.****г. в качеството на длъжностно лице ****** на ПГ “Васил Левски“- гр.Ямбол, да е разгласила позорни обстоятелства за С. Т., в условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2 и т.4 , вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Призната е за невиновна и в това в гр.*****, в писма с изх.

№***/**.**.****г. получено от Д. Ш. ****** на СБУ към КНСБ гр.Ямбол на **.**.****., изх.№***/**.**.****г. до Началника на РУО- гр.Ямбол, получено на **.**.****. и изх.№ ***/**.**.****г. получено от Д. Ш. ****** на СБУ към КНСБ- гр.Ямбол на **.**.****г. в качеството на длъжностно лице ***** на ПГ “Васил Левски“- гр.Ямбол, да е разгласила позорни обстоятелства за Л. Т., в условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2 и т.4, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Като неоснователни и недоказани са отхвърлени предявените граждански искове от С. Т. и Л. Т., против подсъдимата С. в размери от по 1250лв., 1250лв. и 2500лв., ведно със законната лихва, съответно от 17.07. и 23.07.2020г.

С. Т. и Л. Т. са осъдени да заплатят на подсъдимата направените от нея разноски на по 3455,03лв.

На основание въззивни жалби от частните тъжители С. Т. и Л. Т. против първоинстанционната присъда е образувано внчхд № 14/2026г.по описа на Окръжен съд-Ямбол.

С протоколно определение № 43/11.02.2026г.поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по отношение на инкриминираните деяния, изявлението на подсъдимата П. С., че не желае наказателното производство да продължи и на основание чл. 334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК присъда № 260002/ 10.12.2024г.е отменена изцяло и е прекратено наказателното производство. Определението е влязло в сила на 26.02.2026г.

При разглеждане на делото пред районния съд подсъдимата С. е заплатила разноски за възнаграждение за адвокат общо в размер на 6910,06лева /3533,06евро/, а за защита на въззивната инстанция е заплатила 2

520 евро. Посочените суми са договорени и заплатени от подсъдимата.

По молба на П. С. е образувано производство и съдът на осн.чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, е постановил процесното определение, с което е оставил без уважение молбата на подс.П. С. за присъждане на направените от нея разноски по нчхд № 1314/ 2020г.на ЯРС представляващи възнаграждение на адвокат в първата и въззивната инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Въззивната частна жалбата на П. С. е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовоустановения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съдът е постановил определението на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, при спазване на процесуалните правила, поради което същото е допустимо, но е неправилно.

Аргументите за да не уважи искането за възлагане на направените от подсъдимата разноски на частните тъжители не намират опора в разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК. Съдът приема, че нормата на чл.190, ал.1 от НПК се прилага единствено в случаите при които наказателното производство се прекратява на основание чл.250, ал.1, т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е. само тогава когато деянието не съставлява престъпление, което е незаконосъобразно.

Според разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК когато наказателното производство бъде прекратено разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител. Законодателят не е разграничил основанията за прекратяване на наказателното производство, поради което следва да се приеме, че при всички случаи на прекратяване на наказателното производство по дела от частен характер разноските се възлагат на частния тъжител. Законът не предвижда изключение от това правило.

При възлагане на разноските направени от подсъдимата, същите следва да бъдат разпределени по равно на двете частни тъжителки. На това основание Т. и Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на подсъдимата направените от нея разноски за заплащане на възнаграждение за адвокат пред първата инстанция в размер на по 1766,53евро и пред въззивната инстанция в 3 размер на по 260евро.

Водим от гореизложеното Окръжен съд- Ямбол,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение

Ямбол, вместо което

№ 260000/4.03.2026г. на

Районен съд-

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН ********** и Л. К. Т., ЕГН ********** да заплатят на П. Т. С., ЕГН ********** направените от нея разноски пред първата инстанция в размер на по 1766,53евро, както и направените разноски пред въззивната инстанция в размер на по 260 евро.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4