Решение № 22 от 19.07.2024, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кула, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20241330200038 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Х. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С. п.к. ****, ******************. адрес за кореспонденция: гр. С., п.к. 1000, ул. Петър Парчевич № 9, ет. 2, Адвокатско дружество „Г., Ангелов и Янева" срещу Наказателно постановление № ********************* на началник РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което му е наложено административно наказание по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 183, ал.2, т.3, предложение първо, от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради липса на компетентност на органа, който го е издал, както и поради допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изследвано по никакъв начин от наказващия орган дали е налице извършено нарушение на ЗДвП от наказаното лице, не са събрани доказателства и не са изследвани в тяхната съвкупност. В жалбата се посочват и възражения, че в атакуваното наказателно постановление липсат мотиви, както и че не са описани ясно, конкретно, точно и безпротиворечиво фактите, установени от наказващия орган, как тези факти са свързани с наказаното лице и съответно - какво е точно установеното нарушение на закона, за което се налага наказанието, как е установено, кога, при какви обстоятелства и всички други елементи, които биха обосновали наличие на противоправно поведение и налагане на съответната санкция на водача на МПС - жалбоподателя. Възразява се също, че не отговаря на обективната истина посоченото в НП, че е извършил нарушение на ЗДвП и не се е съобразил с пътен знак Б2", като в същото време не е посочено какво е конкретното действие и/или бездействие, довело до несъобразяване с пътен знак Б2. Посочва се в жалбата, че не отговаря на истината и твърдението в НП, че АУАН е подписан от нарушителя „без 1 възражения", тъй като в АУАН ясно ръкописно е посочил, че има такива, но поради малкото отделено място за излагане на такива в бланката за АУАН не могат да бъдат подробно изложени. Твърди също, че видимостта към мястото, където е поставен процесния пътен знак от мястото, където е стоял полицейския автомобил е ограничена (до невъзможност) от крайпътна растителност и крайпътни указателни табели, като разстоянието от мястото на служебния полицейски автомобил и кръстовището е около 200 - 250 м., като поради особения характер на това кръстовище („\/"-образно с косо включване на ул. „Толбухин“ в ул. „Възраждане“, полицейският служител не може да направи преценка нито за управлявания от жалбоподателя автомобил, нито за който и да било друг, движещ се с ниска скорост, дали е спрял (за кратко) на знака Б2 (СТОП) или не. Възразява също, че е невярно твърдението, че евентуалното нарушение е било извършено в 11.06 часа, тъй като към този момент вече е бил спрян за проверка от полицейските служители.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, за което представя писмено становище, в което преповтаря доводите си от жалбата и излага допълнителни такива, а именно: посочва, че с възраженията си срещу АУАН до началника на КАТ при ОДМВР - е поискал от административнонаказващия орган да: „бъдат запазени като веществено доказателство файловете от видеорегистратора и камерата на служебния автомобил на ОДМВР - Видин, РУ Кула, ползван от мл. контрольор Т. И. и Колегата му М. Й. от 11.06 ч. на 17.02.2024 г., данните за GРS локацията на същия автомобил, както и файловете (видео и аудио) от личните камери на двамата пътни полицай от този час и дата“ с оглед установяване на действителните обстоятелства и обективната истина, което не е сторено, като по този начин му е нарушено правото на защита и е попречено за разкриване на обективната истина, поради което моли да бъде прието, че фактическите твърдения на актосъставителя и на административнонаказващия орган за твърдяното от тях извършено нарушение съгласно АУАН и наказателното постановление нарушение. Във връзка със събраните по делото доказателства посочва, че при съпоставка на показанията от разпита на свидетелите Т. И. и М. Й. и показанията на свидетелката М.Б., както и представения снимков материал, следва свидетелските показания на свидетелите И. и Й. да не бъдат кредитирани от съда, тъй като същите са противоречиви и изопачават обективната истина по случая. В тази връзка посочва също, че от мястото, където са се намирали свидетелите на процесната дата (вътре в полицейския автомобил) не е имало добра видимост към кръстовището на ул. Толбухин и ул. Възраждане в гр. Кула, както и че действителното разстояние до знака „ Стоп“ е 250 м., а не 150 м., както твърдят свидетелите, като при анализ на техните показания и пътната обстановка може да се установи, че те не са установили с пряко наблюдение твърдяното нарушение, а по-скоро „предполагат" подобно поради определена и твърдяна от тях, но недоказана треактория и скорост на движението на автомобила след знака „Стоп“, а не преди него. Анализира също, че от показанията на свидетеля Й. става ясно, че ако МПС не спре на знака, то навлиза в насрещното платно за движение, особено ако е с по-висока скорост, но нито един от двамата свидетели не е изложил такива твърдения, че е налице такъв факт в конкретния случай. В писменото становище посочва също, че се опровергават твърденията и на свидетеля И., че пред управляваното от жалбоподателя МПС, на процесния пътен знак „ Стоп“ не е имало друг автомобил, като в тази връзка свидетелят 2

Й. заявява, че не си спомня, а свидетелката Б. свидетелства, че е имало, поради което и спирането на знака е било почти принудително. Посочва се също, че същият свидетел е заявил в разпита си пред съда, „че автомобилът на жалбоподателят е „прелетял през кръстовището", които твърдения се опровергават от самия него в останалата част от показанията му, от показанията на свидетеля Й. и тези на свидетелката Б., от което следва да се направи извод, че скоростта при преминаването през кръстовището (след спиране на знака „ Стоп!“) е била е изключително ниска и жалбоподателят не е навлязъл по никакъв начин в насрещното движение, както би следвало да се случи според свидетеля Й., ако свидетелят И. е казал истината в своите показания. Жалбоподателят посочва също, че при извършването на проверката, от поведението на двамата свидетели - служители на МВР към този момент (17.02.2024 г., след 11.06 ч.) може да се направи извод, че същите са го спрели за проверка и са установили нарушение, което не отговаря на истината, при явна злоупотреба със своите правомощия, което поведение определя като полицейски тормоз. С писменото становище е направил искане за разноски в размер на 210,56 лв. (двеста и десет лева и петдесет и шест стотинки), от които: 138,56 лв. разходи за гориво за пътуване от гр. С. до гр.

Кула и обратно за съдебното заседание и 72 лв. разходи за принтиране на цифрови снимки, представени като доказателство по делото.

Въззиваемата страна– началникът на РУ при ОДМВР – Видин, РУ Кула не се явява и не се представлява. При изпращането на жалбата в РС – Кула по компетентност е изразил становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не на всички посочни в нея основания. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 17.02.2024г. около 11 часа жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил марка „Мазерати“, модел „ Грекале ГТ“ с регистрационен номер ********* по ул. „ Толбухин“ в гр. Кула. В автомобила пътувала съпругата му – свидетелката М.В. Б., която седяла на предната седалка, до шофьора. На около 150 – 200 метра от кръстовището на ул. „ Талбухин“ с ул. „ Възраждане“, където свършва ул. „Възраждане“ и започва път II-14, с посока ГКПП „Връшка чука“ свидетелите М. Й. и Т. И. – автоконтрольори при РУ Кула извършвали контрол относно спазване правилата на ЗДвП и по конкретно спазват ли движещите се по ул. „Толбухин“ „ автомобили пътен знак Б2 – „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, който е разположен непосредствено преди кръстовището на ул. „ Толбухин“ с ул. „ Възраждане“.

Жалбоподателят Г., движейки се по ул. „ Толбухин“ не спрял на знака „ Стоп!“, а навлязъл в кръстовището, тъй като по ул. „ Възраждане“ в този момент не е имало движещи се автомобили в района на кръстовището и продължил движението си по ул. Възраждане“ в посока ГКПП“ Връшка чука“ . Свидетелите Й. и И. го спрели за проверка и свидетелят И. му съставил 3

АУАН ******** за това, че на 17.02.2024г., в 11.06 часа в гр. Кула, по улица „ Толбухин“ управлява лек автомобил марка „Мазерати“, модел „ Грекале ГТ“ с регистрационен номер *********, собственост на „ О.И.“ ЕАД, като на кръстовището с ул. „ Възраждане“ нарушава пътен знак Б2 „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, което квалифицирал като нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП, който АУАН му предявил и му връчил препис от същия срещу подпис, в който акт било отразено, че жалбоподателят има възражения, но същите не били вписани. В законоустановения срок жалбоподателят депозирал пред административнонаказнащия орган писмени възражения, в които са посочени доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата по делото, поради което съдът не намира да необходимо да ги преповтаря. В т.11 от възражението си жалбоподателят е направил искане да бъдат запазени файловете от видеорегистратора и камерата на служебния автомобил, с който са били полицейските служители при извършената му проверка, както и файловете от камерите на полицаите и данни за локацията на автомобила.

Съдът е изискал от началника на РУ Кула да му бъдат представени по делото такива записи, но е получен отговор по делото, че няма налични такива, а на основание МЗ № 8121з-140/08.02.2023г. всички файлове и видео информация от АИС ВОДПК се съхраняват за срок от тридесет дни. Началникът на РУ гр.

Кула не приел възраженията на жалбоподателя за основателни и издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя като възприел изцяло изложената в АУАН фактическата обстановка и приетата за нарушена норма и на основание чл. 183, ал.2, т.3, предложение първо от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание – „Глоба“ в размер на 20 лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя лично на 09.04.2024г.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели Т. С. И., М. Д. Й. и М.В. Б.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на полицейските служители – свидетелите И. и Й. и частично показанията на Б..

И двамата разпитани полицейски служители заявяват, че са видели, че автомобилът, управляван от жалбоподателя не е спрял на знака. Наличието на противоречие в свидетелските им показания кой от тях е стоял в автомобила и кой извън него в момента, когато са видели автомобила на жалбоподателя да преминава покрай знака, съдът намира за естествено, с оглед изминалото време от процесната дата и не приема, че същото е основание да не ги кредитират в цялост техните показания като противоречиви и недостоверни.