Решение № 12102 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12102 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110104394 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Д. срещу „Лендиво“ ООД.

Ищецът твърди, че на 13.08.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние №*****, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, му предоставил сумата в размер на 400 лева. Срокът за погасяване на кредита бил 30 дни, при годишен лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%, а общата сума, която следвало да върне ищцата била в размер на 412 лева. В чл. 17 от договора било уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17 от договора, потребителят дължал неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. На ищеца била начислена неустойка в размер на 108 лева, като общата сума, която платил за погасяване на кредита, била в размер на 520 лева.

Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействиелен, тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР), тъй като бил посочен размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страни, което било заблуждаваща търговска практика. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР. Ищецът излага съображения относно нищожността на клаузата на чл. 27 от договора, регламентираща задължението на потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение. Ето защо моли съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № *****/13.08.2024 г., сключен между страните. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното 1 дружество – „Лендиво“ ООД, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете. Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и относно действителността на сключения с потребителя договор. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана при изчисляване на ГПР по договора.

Сочи, че атакуваната в настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката и предпоставките за нейното възникване. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № № *****/13.08.2024 г.

В доказателствена тежест на ищеца така предявения главен иск е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на посоченото основание.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № *****/13.08.2024 г. се установява, че страните - ищецът в качеството му на заемополучател и ответника, в качеството му на заемодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит. Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 400 лева при годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%. Дължимата от потребителя сума е посочена като 412 лева, дължима в 30-дневен срок.

В чл. 17 от договора е уговорено, че потребителят следва в 3-дневен срок от подписване на договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД и в полза на кредитора, което трето лице се задължава да отговаря по изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която на банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал. 2 на чл. 17 е посочено, 2 че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговаря на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

В чл. 26 от договора е предвидено че в случай че потребителя не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя при приложението на чл. 45 от общите условия е в размер на 520 лева, от които – 400 лева главница, 12 лева – възнаградителна лихва и 108 лева – неустойка.

Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 42,58 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.

В договора не са посочени взетите предвид допускане при изчисляване на ГПР, което е самостоятелно основание за нищожност на договора.

Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че ГПР е изчислен, като не е взимана предвид неустойката за непредоставяне на обезпечение, доколкото същата не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни 3 посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 108 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 400 лева и възнаградителната лихва в размер на 36 % годишна лихва.

Посочената сума от 108 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

4

Доколкото самият ответник признава, че при изчисляването на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, то в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.

Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.