Решение № 73 от 29.09.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Русе, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Силвия Павлова

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело № 20214501000168 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба "ЕМИЛИН 2" ЕООД, ЕИК: 204112358, със седалище и адрес на управление в гр. Глоджево, общ. Ветово, обл. Русе, ул. „Ц.К.“ № **, чрез адв. Ю. К. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Н.З.“ № **, вх. „А“, ет. 4, срещу Решение № 260324/09.04.2021 г. по гр.д. № 2366/2020 г. на РС – Русе, с което въззивникът е бил осъден да заплати на "Ди Ейч Ел Лоджистикс България" ЕООД, ЕИК: 205178651, сумата от 13 064,89 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за превоз, поради пълно погиване на товара на територията на Р Румъния на 20.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 22.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно. Твърди, че в хода на цялото производство ответникът бил третиран преднамерено като виновен за унищожаването на превозваната стока, без това да е било установено по категоричен и ясен начин. Предвид настъпилото ПТП на територията на Р Румъния, населено място Узун, окръг Гюргево, на 20.06.2019 г., било образувано наказателно дело във връзка със същото, за 1 което е било представено удостоверение от компетентните разследващи румънски органи, доказващо, че към настоящия момент течало разследване. В тази връзка било направено искане за спиране на делото до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради неясния край на процеса, вследствие на което можело да се окаже, че водачът на ответното дружество няма вина за настъпилото ПТП и унищожаването на товара. Това не било взето предвид от районния съд, поради което същият допуснал очевадно процесуално нарушение в ущърб на една от страните. В следствие на изхода от наказателния процес щяло да стане ясно дали е налице унищожаване на стоката поради „непреодолима сила“. Съдът освен това бил приел писмени доказателства на чужд език, което било процесуално нарушение, тъй като процесът се води на български език, респективно доказателствата следвало да бъдат представени на разбираем за страните език, което в случая ги правило нищожни. Моли за отмяната на обжалваното решение и за връщане на делото на първа инстанция.

Въззиваемата страна „Ди Ейч Ел Лоджистикс България" ЕООД, ЕИК:

205178651, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Искър“, ул.

„К.Д.С.“ № **, чрез адв. Юл. Сп. от АК – София, със съдебен адрес гр. София, бул. „България“ № 106, вх. „Г“,ет. 6, ап. 15, в законоустановения двуседмичен е подала отговор на въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна, а решението на районния съд – за правилно и законосъобразно. От доказателствата по делото било видно, че ищецът е възложил, а ответникът е приел извършването на международен автомобилен превоз на стоки по маршрут с начална точка завод за стъкло на „Тракия Глас България“ ЕАД в гр. Търговище и краен пункт за доставка в гр. Бъкъу, Румъния. За превода била съставена CMR товарителница, в която превозваната стока е описана, а за превозвач е посочен ответникът. Представени били преписи от рекламационно писмо, сметка и протокол за прихващане, от които било видно, че на 20.06.2019 г. получателят направил рекламация към ищеца за пълно погиване на товара поради ПТП на територията на Румъния и че на 26.06.2019 г. товародателят е издал сметка за неустойка № 62/26.06.2019 г. в размер на 13 993,90 лв. На 01.07.2019 г. ищецът изпратил рекламационно писмо до ответника за заплащане на сумата. Правилно районният съд приел, че било доказано по несъмнен и категоричен начин възлагането по договора за превоз от третото лице товародател на ищеца, както и превъзлагането на 2 същия на ответника и съгласието за това от страна на товародателя. Съдът правилно счел, че отговорността на ответника като превозвач по договора за превоз правилно възникнала поради неизпълнение на задължението по договора. Това било уредено както в чл. 373 ТЗ, така и в чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (наричаната по-нататък само Конвенцията). Съгласно чл. 373, ал. 1 ТЗ превозвачът отговарял за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължала на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка. Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията превозвачът бил отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето , както и за забавата при доставянето . От момента на приемане на стоката за превоз от превозвача рискът от нейното погиване бил изцяло негов. Освобождаването от отговорност можело да стане едва в хипотезите на непреодолима сила или съгласие на товародателя, въпреки недостатъците на товара или опаковката му. Настъпването на ПТП не представлявало някое от тези обстоятелства изключения, а риск, който превозвачът поемал от момента на приемането на товара. Затова без значение се явявала вината на водача за настъпването на ПТП, от което са произлезли вредите. По отношение възможността на ищеца да претендира обезщетение за неизпълнение на договора следвало да се прецени дали е налице хипотезата от чл. 37 от Конвенцията – превозвач, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за лавницата, лихвите и разноските срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор. В случая били налице законовите предпоставки за осъществяване на регресна отговорност на ответника при условията на чл. 37, т. „а“ от Конвенцията, тъй като ищецът е превъзложил превоза на ответника и по време на същия са настъпили вреди – товарът е погинал изцяло, ищецът изплатил обезщетение на товародателя и оставало само ответникът да понесе отговорността, тъй като вредите са настъпили по време на осъществявания от него превоз. Моли за постановяване на решение, с което решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждането на сторените в хода на производството разноски.

Третото лице помагач "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със 3 седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Д.Б.“ № 87, в законоустановения двуседмичен срок не е взело становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, въззивната жалба се явява

С отговора на исковата молба жалбоподателят „ЕМИЛИН 2“ ЕООД е признал твърденията на въззиваемия в исковата молба, че на първия му е било превъзложено от въззиваемото дружество „Ди Ейч Ел Лоджистикс България" ЕООД осъществяването на превоз на стока – 11 бр. кутии прозрачно флоатно стъкло 4 мм, с общо тегло 23 199 кг, съгласно данните от CMR товарителница (находяща се на на л. 10 от делото, а преводът – на л. 61). От това признание следва изводът, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, независимо че в отговора на исковата молба жалбоподателят е посочил, че не съществувал договор за възлагане на транспорт. Договорът за превоз е неформален и като такъв не е задължително да има създаден нарочен писмен документ, озаглавен „Договор“. За доказването му могат да се използват фактури, а що се отнася конкретно до договор за превоз – товарителници.

В настоящия случай към делото е приложена C M R товарителница.

Според този документ товародател се явявало дружеството „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. Търговище, а превозвач – жалбоподателят „ЕМИЛИН 2“ ЕООД, като превозът е трябвало да се осъществи от товарна композиция, състояща се от влекач с ДК № ****** и полуремарке с ДК № *******.

Местоназначението на товара било гр. Бъкъу, Република Румъния. Не е спорно между страните обстоятелството, че на 19.06.2019 г. на територията на Република Румъния, до с. Узуну, окръг Гюргево, настъпило ПТП с товарната композиция, която превозвала гореописаната стока, вследствие на което цялата стока била унищожена. За това събитие свидетелства и приложеният 4

Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 19.06.2019 г. в гр.

Гюргево от компетентен румънски държавен орган. От издадените кредитно известие № 0900006776/24.06.2019 г. и фактура № 0000085083/18.06.2019 г. от „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е видно, че стойността на стоката е била 13 064,89 лв. с ДДС. От представените писмени доказателства – Рекламационно писмо и Протокол за прихващане на взаимни вземания и задължения става ясно, че „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прихванало от задълженията си към „Ди Ейч Ел Лоджистикс България“ ЕООД сумата от 13 993,90 лв., която представлявала неустойка, дължима поради унищожаване на процесната стока. Това обстоятелство е послужило като причина за ищеца да предяви иска си спрямо жалбоподателя, тъй като последният, в качеството си на превозвач, отговаря за погиването на товара. В доклада на първоинстанционният съд е било отразено, че ищецът не е твърдял вина на водача на товарната композиция, която е превозвала процесната стока, поради което не е налице доказателствена тежест за установяване на такова обстоятелство. По така възприетото положение относно доказателствената тежест нито една от страните не е направила възражения.

Съгласно чл. 373, ал. 1 ТЗ превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 ТЗ. В подобен смисъл се явява и аналогичният текст на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), която също е приложим нормативен акт, тъй като мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето , се намират в две различни държави, които са страни по Конвенцията.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно „преднамереното третиране“ на водача на товарната композиция, собственост на жалбоподателя, превозвала процесната стока, като „виновен“ за настъпването на ПТП от страна на решаващия първоинстанционен съд.

Въззивната инстанция следва да отбележи, че не случайно районният съд е посочил в доклада си, съобразно изявленията на ищеца, че последният не твърди наличието на вина у водача на товарната композиция. Когато се търси отговорност от превозвача за причинени по време на осъществявания превоз 5 на стока вреди, изразяващи се в нейното пълно или частично погиване, доказването на вината е без значение за отговорността му, тъй като същият може да се освободи само при изрично посочените в чл. 370, ал. 1 ТЗ и чл. 17, ал. 2 от C M R обстоятелства – при наличието на непреодолима сила, качествата на товара, превозването му в неподходяща опаковка, когато товародателят е дал писменото си съгласие вредите да настъпят за негова сметка или когато настъпилите вреди са произтекли вследствие изпълнението на указанията на товародателя или на лицето, притежаващо правото да получи товара. Това законово положение на практика приравнява отговорността на превозвача до безвиновна или обективна, но не напълно, тъй като при гореизброените хипотези в ТЗ и CMR е налице възможност за превозвача да се освободи от тази отговорност. Чл. 17, ал. 3 CMR доразвива тези хипотези като посочва, че превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители. Идентични хипотези са уредени и от националното законодателство в лицето на чл. 68 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). В този смисъл вината на водача на товарната композиция се явява без значение за ангажиране отговорността на превозвача „ЕМИЛИН 2“ ЕООД. В настоящия случай е доказано наличието на договор между товародателя „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ищеца – "Ди Ейч Ел Лоджистикс България" ЕООД за осъществяване на превоз на 11 бр. кутии прозрачно флоатно стъкло 4 мм, с общо тегло 23 199 кг, като впоследствие превозът е бил възложен на „ЕМИЛИН 2“ ЕООД. Съдът намира, че правоотношението между „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „Ди Ейч Ел Лоджистикс България" ЕООД може да бъде определено по-скоро като такова по спедиционен договор, доколкото липсват съответните вписвания в приложената по делото CMR товарителница и издадената за това разписка съгласно чл. 34 и 35 от Конвенцията, че първоначалният превозвач е било въззиваемото дружество, а жалбоподателят – последващ такъв, но това обстоятелство не би могло да послужи за освобождаване на превозвача „ЕМИЛИН 2“ ЕООД от отговорността да обезщети въззиваемата страна „Ди Ейч Ел Лоджистикс България" ЕООД за причинените вреди вследствие на настъпилото на 19.06.2019 г. ПТП в Република Румъния, тъй като е доказано съществуването на облигационна връзка между двете страни, едната от които 6