Определение № 2393 от 11.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2393 гр. София, 11.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20268002900439 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 202 от 18.11.2025 г. по в. гр. д. № 430/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която след частична отмяна на Решение № 621 от 05.06.2025 г. по гр. д. № 203/2025 г. на Окръжен съд - Варна, настоящият касатор е осъден на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на „ЕМУ“ АД следните суми, представляващи обезщетения за неоснователно обогатяване чрез използване за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители на притежаваните от ищеца енергийни обекти, а именно: - 45 639,60 лв. за трафопост „Профилакториум“, сграда за енергопроизводство с идентификатор *** по КККР на гр. Търговище за периода от 19.11.2017г. до 18.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане; - 21 438,66 лв. за въздушно електропроводно отклонение 20 KV от стълб № 53 на въздушен електропровод „Парка“ до стълб № 3 на електропроводното отклонение за периода от 19.11.2017г. до 18.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане и 27 030,44 лв. за кабелна линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“ за периода от 19.11.2017г. до 1

17.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „ЕМУ“ АД разноски в размер на 13 404,47 лв. за първата инстанция и в размер на 8 182,17 лв. за въззивната инстанция.

В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което и по подробно изложени съображения се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се сочи, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата към тях?“;2. „Длъжен ли е съдът да обсъди наличието или липсата на издадено в полза на определено лице разрешение от „Асоциация Енергетика“ по чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството като една от кумулативно представените предпоставки за принадлежността на правото на собственост ?“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди дали праводателят е субект - кооперативна или обществена организация като едно от кумулативно изискуемите условия за принадлежността на правото на собственост ?“; 4. „Нищожна ли е сделка по изкупуване, когато лицето в чиято полза е извършено изкупуването не притежава качеството на субект, изрично оправомощен от закона да придобие имота по този ред ?“; 5. „Може ли придобивната давност по чл.79 ЗС да започне да тече от влизането в сила на нова законова разпоредба, когато вещите по право вече са собственост на електроразпределителното дружество ?“; 6.„Може ли да се признае владение когато съдът не е установил упражняване на фактическата власт върху вещта и намерение за своене, а единствено приема, че владението започва с влизането в сила на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ (в ред. от 2006 г.) ?“; 7. „Може ли сграда - енергиен обект (трафопост) самостоятелно актувана с отделен акт за държавна собственост, издаден след предоставянето на терена със самостоятелен акт за държавна собственост, да 2 бъде квалифицирана като част от „основното застрояване" на този терен ?“;

8. „Допустимо ли е предоставянето на терен за оперативно управление да обхване и самостоятелно актувана сграда, при липса на изричен административен акт за предоставянето й ?“ и 9. „Дължи ли се цена за достъп до чуждо съоръжение когато това съоръжение представлява електрически кабел, при положение че разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ предвижда заплащане на цена за достъп за съоръжения чрез които се осъществява кумулативно пренос и преобразуване на електрическа енергия ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирана с твърдението, че в случая въззивният съд се е произнесъл в отклонение с практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – Постановление № 1 от 10.11.1985г. на ВС; по въпрос № 2 - Решение № 47 от 02.04.2013г. по гр.д. № 217/2012г. на ВКС, IV г.о.; по въпрос № 3 - Решение № 130 от 11.02.2010 г. по т. д. № 776/2009 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 4 Тълкувателно решение № 4 от 07.07.2010г. по т.д. № 4/2009г. на ОСГК на ВКС; Определение № 323 от 06.06.2022 г. по т. д. № 867/2021 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 440 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1605/2010 г. на ВКС, IV г.о.; по въпроси № 5 и № 6 - Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тьлкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е отнесена към въпроси № 7, № 8 и № 9 , като същата е обоснована с довода, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По първите два въпроса се сочи, че самостоятелното актуване на трафопоста с АДС, издаден след предоставянето на терена, изключва възможността той да бъде квалифициран като част от „основното застрояване“. Като енергиен обект със специален режим трафопостът не следва предназначението на терена, а електроразпределителната мрежа. По последния въпрос се сочи, че няма уеднаквена практика на ВКС и че е налице необходимост от тълкуване на разпоредбата на ЗЕ относно обхата на понятието „енергийно съоръжение“, за което се дължи цена за достъп, както и дали тази дължимост обхваща и електрически кабели, които не осъществяват самостоятелно пренос и преобразуване на електрическа енергия.

Ответникът – „ЕМУ“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с 3 който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Варна е установил че предявените претенции намират правното си основание в чл.59 ЗЗД - за присъждане на суми, представляващи обезщетения за неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца, осъществено чрез използване на притежаваните от ищеца енергийни обекти за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, съизмеримо с цената на достъп, ако беше сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ, определена съобразно приетата с решение по протокол № 27 от 04.02.2008 г. на ДКЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Посочено е, че в тежест на ищеца е установяването на първо място, че е собственик на описаните електрически уредби и енергиен обект ( по см. на § 1,т.19 и т.23 от ДР на ЗЕ).

Относно собствеността върху ТП „Профилакториум“ е прието за установено, ч е въз основа на представения с отговора на исковата молба заверен препис на АДС № 4252 от 01.11.1994 г., съставен от община Търговище, имотът е бил актуван като държавна собственост ТП „Профилакториум“, с площ от 36 кв. м., находящ се в кв. 11, м. „Парка“, масивен, построен през 1974 г., при съседи „Профилакториум“ и пететажна сграда, предоставен за оперативно управление на „НЕК“ АД - София, клон „Електроснабдяване“ – Търговище. Въз основа на отбелязване в АДС, че няма съставен предходен акт, а като основание за придобиване са посочени чл.77 и 4 чл.81 НДИ (отм.) и допълнително: отреждане по застроителен план (предполагащ влязъл в сила регулационен план), решаващият съд е заключил, че към 1974г., с изграждането на обекта (при действието на ЗПИНМ (отм.) е възникнала държавна собственост върху сградата и право на оперативно управление върху терена и сградата в полза на държавната организацияинвеститор. Посочено е, че с НА № 115 от 02.10.2008 г. на нотариус П. А.

„ЕМУ“ АД е закупило от „ЕНЕРСИС“ АД (с предишно наименование „ЕНЕРГИЯ“ АД) ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.

Търговище, с площ от 11 761 кв. м., к. к. „Парка-север“, ведно с построените в същия сгради (курортна, туристическа сграда на 5 етажа, ЗП 721 кв. м., сграда за обществено хранене, ЗП 455 кв. м., сграда - здравно заведение, 2 етажа, ЗП 806 кв. м., сграда - хангар, депо, гараж и друг вид обществена сграда, както и една сграда за енергопроизводство, с идентификатор № ***, със ЗП от 62 кв. м., ведно с 435 метра ел. провод 20 KV. От представените по делото скици на сградата е прието за установено, че процесният ТП „Профилакториум“ понастоящем е с идентификатор ***. Наред с това е установено, че при съставянето на горния нотариален акт от праводателя на ищеца са били представени констативен нотариален акт за собственост № 22/05г., издаден въз основа на писмени доказателства относно правото на собственост върху поземления имот със сградите, включително върху трафопост с площ 62 кв.м. на „ЕНЕРГИЯ“ АД, както и АДС № 2482ХІІІ/24.12.1975г. и заповед от 2002г. за деактуване. От справка в ТР въззивният съд е установил, че дружеството е вписано с решение № 1289 от 10.11.1995г. по ф.д. № 713 по описа за 1992г. на ТОС и има за предмет на дейност производството на акумулатори.

Въз основа на тези факти решаващият съд е достигнал до извода, че теренът е бил отреден за нужди на предприятие, което е било регистрирано първо като ДФ „Енергия“, която с Разпореждане 45 от 21.4.1992 г. на МС е била преобразувана в „Енергия“ ООД - Търговище с предмет на дейност производство на акумулатори. С решението от 10.11.1995 г. е било вписано преобразуването от ООД в АД. С оглед на това е прието, ч е правото на оперативно управление върху сградите на основното застрояване в терена е било придобито от инвеститора - предприятие за производство на акумулатори, а не за доставка на ел. енергия. Освен това, въз основа на приетото експертно заключение е установено, че изграждането на процесния 5

ТП е имало за цел да задоволява нуждите на изградения коимплекс от сгради на инвеститора.

Според състава на АС-Варна, процесният ТП „Профилакториум“ не е бил вещ, извадена от гражданския оборот чрез нормативна забрана за нейното придобиване или разпореждане. Позовавайки се на разпоредбите на чл.3 ЗЕ ( 1948, отм. и действал до 01.07.1976г.); чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.8, ал.1 и ал.2 ЗЕл.

/отм./, в сила от 01.07.1976г.; чл.17а ЗППДОбП /отм./ и по съображения, че спорният обект е имал предназначението да задоволява енергийните нужди само на един потребител (вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения) и е бил собственост на самото предприятие, решаващият съд е приел по аргумент за противното от § 4, ал. 11 ЗЕ в сила от 05.03.2004 г. , че това право на собственост е можело да бъде прехвърляно, включително и чрез преобразуване и приватизация.

Отделно от това, въззивният съд е изложил, че само на процесуално основание, изхождайки от постановките на ТР № 11/2012г. от 21.03.13г. по т.д.

Разпечатката съдържа 30 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fea9aa90-1737-494f-9c6d-dc5e0c41e943