Решение № 7725 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7725 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20241110114105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба вх. № 81511/12.03.2024 г., на И. С. Б. с ЕГН **********, гр. София, ул. б № 19Б, вх. А, ет. 2, чрез адвокат Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т, ул. ЗС, ет. 4, офис № 30, против „К" ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от НП, чрез адвокат Х. М., със съдебен адрес в гр. София, ул.

ОП № 15, офис 6, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗПП за прогласяване за нищожността на клаузи на Договор за потребителски кредит № ...../10.12.2023 г. в частта на клаузата на чл. 18, ал. 1 връзка чл. 6, ал. 1 от Договора, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, и по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора, включваща разходи за извънсъдебно събиране на вземания, с цена на исковете 3183.79 лв.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ..... при следните условия: главница в размер на 1600 лв., фиксиран лихвен процент от 47 %, годишен 1 процент на разходите в размер на 58.31 %, срок на погасяване 18 месеца, обща дължима сума за погасяване в размер на 2359.64 лв., както и задължение за обезпечаване на кредита чрез поръчител или банкова гаранция.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора ищецът като кредитополучател е следвало да предостави в срок от два дни от сключването на договора обезпечение, което да отговаря на условията, посочени в договора, а именно: банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва; поръчителство на едно или две физически лица, като в случай, че е един поръчител, следва същият да има осигурителен доход в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители, същите следва да имат осигурителен доход на всеки от тях в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договор с кредитора, по които да е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодател или друг документ, удостоверяващ размера на получавания доход.

Сочи, че в чл. 18, ал. 1 от Договора било предвидено в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 3048.79 лв.

Твърди, че поради невъзможност не е успял да предостави обезпечение, отговарящо на посочените условия, поради което е начислена сочената неустойка към общото задължение по договора, като е следвало да върне обща сума в размер на 5408.43 лв., вместо 2359.64 лв., посочена в договора като общ размер по кредита.

Счита, че клаузата на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Договора е нищожна, поради това, че клаузата няма характер на неустойка, а е изначално уговорено вземане, което не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.

2

Сочи, че сумата, която е предвидена като неустойка за непредоставяне на обезпечение на кредитора, се начислява ежемесечно и се добавя към месечната вноска, независимо дали кредитополучателят плаща ежемесечно и в срок дължимите главница и лихви. Счита, че е налице неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП в договорното съдържание с цел облагодетелстване на кредитора за сметка на потребителя. Счита също така, че по този начин кредиторът не извършва никаква предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния клиент, а прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение, което според ищеца е в противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Излага съображения, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като с нея се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, представляващо недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Счита, че се касае кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, което е недопустимо и по този начин неустойката, уговорена в договора се отклонява още повече от основните си функции (обезпечителна и обезщетителна) и предоставя сигурна печалба за кредитора. Твърди, че тази уговорка е в противоречие с добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Ищецът сочи, че договорната клауза, уреждаща разходи за извънсъдебно събиране на вземането, разписана в чл. 13, ал. 2 от Договора, в размер до 135 лева. Сочи, че в тази клауза, при евентуална забава от 90 дни, се начисляват 10 % върху сбора от непогасена главница, договорна лихва, законна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение, което се явява допълнителна неустойка в разрез с добрите нрави, тъй като кредиторът начислява неустойка върху непадежирала главница и лихва, без същите да са станали предсрочно изискуеми. С оглед характера на така определената в договора такса за извънсъдебно събиране на вземането представлява неустойка, тъй като е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, като същата противоречи на чл. 33 от ЗПК. Сочи, че дори да се приеме, че се касае за такса, то същата не е точно и ясно определена в договора, съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, а се препраща към Тарифа на сайта на кредитора, която би могла да се променя и с това едностранно да се влияе върху разходите по вече сключения 3 договор за кредит. Твърди, че дейностите, които са предвидени при извънсъдебно събиране на вземането не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, поради което не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК услуги. Счита, че е налице противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, представляващи управление на кредита.

Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на посочените клаузи. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва твърденията в исковата молба като излага подробни съображения и цитира съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, при обявяване на договора за недействителност, на основание чл. 23 от ЗПК насрещния ищец да заплати сумата от 1600 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договора за кредит, между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Прилага уведомление за предсрочна изискуемост на задължението по кредита, като сочи, че задължението възлиза на обща стойност от 3573.87 лв., от които главница от 1600 лв., възнаградителна лихва от 292.28 лв., договорна неустойка в размер на 990.55 лв. и 691.04 лв. такси.

Сочи, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя по договора, като претендира само главницата в размер на 1600 лв. по Договора за кредит.

Моли съда да отхвърли исковете, предявени от ищеца като неоснователни и да уважи предявения насрещен иск като осъди насрещния ответник да му заплати сумата от 1600 лв. главница по договора за кредит, на основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, а при евентуалност – на основание чл. 23 от ЗПК. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещния ответник , който оспорва предявените насрещни искове, излага подробни съображения за неоснователност на същите, като моли съда да отхвърли главния иск по насрещната претенция като неоснователен. Претендира разноски и присъждане на адвокатски хонорар по насрещния иск при условията на чл. 38, 4 ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, обстоятелството, че страните са сключили между страните е бил сключен валиден Договор за потребителски кредит № ...../10.12.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1600 лв., на основание чл. 146 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

По делото са представени Договор за потребителски кредит № ...../10.12.2023 г., Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Креирект“ ЕООД към него, Стандартен европейски формуляр, Искане за сключване на договор за кредит, Декларация по чл.42, ал. 2, т.2 от ЗМИП, Извлечение за извършени и предстоящи плащания по Договора.

Ответникът и насрещен ищец е представил и Уведомление за предсрочна изискуемост по кредита.

От представеното заверено копие на процесния Договор е видно, че заемът е в размер на 1600 лв., с ГПР в размер на 58.31 %, фиксиран лихвен процент от 47 %, краен падеж на последна вноска – 10.06.2025 г. При изпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция, общата сума за заплащане по кредита възлиза на 2359.64 лв. и срок на погасяване 18 месеца. В чл. 3, ал. 7, т. 1 от Договора е постигнато съгласие, че с отпуснатата сума ще се рефинансира сключен на 07.09.2023 г. между страните Договор а паричен заем № 925168, в това число дължимите по него главница, лихви, такси и неустойки в общ размер на 464.18 лв.

В чл. 6, ал. 1 от Договора е уговорено, че последният ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви, или поръчителство на едно или 5 две физически лица, които отговарят кумулативно на изрично посочените условия. Срокът за предоставяне на обезпечението е двудневен от сключването на договора за кредит.

В чл. 18, ал. 1 от Договора е предвидена неустойка при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен срок, в размер на 3048.79 лв.

Видно от погасителния план, неустойката е разсрочена на вноски, дължими едновременно с погасителната вноска, като общият размер на така определената неустойка възлиза на 3130.36 лв., която сума е по-висока от посочената в чл. 18, ал. 1 сума. Така, общата сума по дълга възлиза на 5490.00 лв.

При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.