Решение № 324 от 23.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. ХАСКОВО, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500390 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4293/19.05.2026г. от С. Д. А. от гр. ***, чрез адв. Е. М., АК-Разград против решение № 99/12.05.2026 г. по гр.дело № 670/2025 г. по описа на РС – Свиленград, с което са отхвърлени предявените от С. Д. А. срещу “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, искове за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем, сключен между „Креди Йес“ ООД - заемодател, и С. Д. А. - заемател, вземанията по които били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Във въззивната жалба се развиват подробни съображение за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Според въззивника липсвали мотиви относно доказателствата, на които е основано решението, като първоинстанционният съд го постановил без да съпостави становищата на страните и без да съобрази актуалната практика на СЕС във връзка с недействителността на потребителските договори. Според същия срещу него била упражнена заблуждаваща търговска практика, като заемателят не бил посочил действителния ГПР по договора. Всичко това водело до недействителност на сключения договор за паричен заем.

Така аргументирано, се иска отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и уважаване на исковата претенция, както и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който се оспорва подадената въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Свиленград. Претендират се разноски. Релевира се 1 евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват. По делото е постъпило писмено становище вх. № 10049/11.09.2026г. от въззивника С. А. чрез процесуалния му представител – адв. М..

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в предвидените от закона срокове, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбите доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 670/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград е било образувано по искова молба от С. Д. А., с която са предявени срещу цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, чл.143 и чл.144 от ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между ищеца и „Креди Йес“ ООД - заемодател, Договор за паричен заем № ***г., поради противоречието му със закона и с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.

С Решение № 99/12.05.2026г. Свиленградският районен съд е отхвърлил предявените от С. А. срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, чл.143 и чл.144 от ЗЗП – за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем № ***, сключен на *** година между „Креди Йес“ ООД-заемодател и С. Д. А. -заемател, вземанията по който били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

По делото е представена молба за заем от 13.12.2013г., Договор за паричен заем от ***г. и Общи условия, действащи в правоотношението между страните по договора.

На 14.12.2013 г. между „Креди Йес“ ООД -„заемодател“ и ищеца С. Д. А. „заемател“ е сключен Договор за паричен заем № ***, със следните параметри: предоставена сума в заем в размер на 1400,00 лв., при условия, уговорени в чл. 6 от раздел IV "Индивидуални условия": за срок от 7 месеца, на 7 равни месечни вноски, всяка в размер на 321,50 лв., с падеж 13-то число на месеца, последна вноска – 13.07.2014 г., при място на плащане: гр. ***. Уговорен е месечен лихвен процент в размер на 13.500 % и ГПР по кредита в размер на 379.760 %. Установява се, че страните по договора са уговорили еднократна такса за усвояване на кредита в размер на 12 лв., а така също и че изпълнението на задължението е било обезпечено със запис на заповед, съгл. чл.15 от договора.

Вземането срещу ищеца е било прехвърлено последователно с Договори за цесия на „Свеа Файнанс България“ АД и впоследствие на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от приложеното ч. гр. дело № 254/2017 г. по описа на РС – Свиленград, последното дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като заповедният съд не е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи по процесния договор в това производство, доколкото това не се установява от съдържанието на издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда прави следните правни изводи:

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице – потребител и финансова институция, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, безспорно е, че за процесния договор са приложими правилата на ЗПК (с действащите към онзи момент разпоредби) и субсидиарно ЗЗД. В тази връзка и съобразно практиката на СЕС, националният съд е длъжен служебно да следи за неравноправния 2 характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13. Формираната с влезли в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска съдът да се произнесе досежно действителността на сключения потребителски договор, с оглед евентуалната неравноправност на негови клаузи.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредбите на ЗПК, поради което е недействителен.

Договорните отношения по принцип се основават на принципа за свобода на волята при договарянето. Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД обаче поставя граници на тази свобода – доколкото уговореното съдържание не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Преценката за това дали страните при сключване на договора, са нарушили добрите нрави, се прави към момента на сключване на съглашението, и то конкретно, съобразно установените по делото юридически факти, обуславящи спорното правоотношение.

Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, съгл. изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Макар и поместени в индивидуално сключен договор, съдът намира, че клаузите на съглашението не са в действителност индивидуално уговорени по см. на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, а се касае всъщност за еднотипни договори за паричен заем – т. нар. бързи кредити, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В договора, сключен между страните е визиран ГПР в размер на 379,760% като абсолютна процентна стойност. Както в договора, така и в представените Общи условия липсва конкретизация относно начина, по който е формиран той, което от своя страна води и до неяснота относно включените в него компоненти, представляващо нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (действаща към момента на сключване на договора). На потребителя следва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Наред с това, макар и в действителност към момента на сключване на процесния договор, разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК да не е била в сила, клауза за ГПР, уговорена в размер на почти 400% очевидно противоречи на добрите нрави и е неравноправна поради нарушение на принципа на добросъвестността. Именно съществуващият обществен морал преди извършването на посочените законодателни промени е обосновал предприемането на изменението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което да ограничи възможността икономически по-силният участник в оборота да налага на по-слабия условия в договора между тях, при които да реализира необосновано висок приход, водещ до извод за липса на полагане на грижа на добрия търговец. Такава висока стойност съдържа в себе си скрито оскъпяване на кредита, което от своя страна представлява нелоялна търговска практика, доколкото в крайна сметка се цели облагодетелстване на икономически по-силната страна в лицето на търговеца – заемодател финансова институция. Установената недействителност на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.

На следващо място, разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК предвижда договорът за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от чл. 5, ал.1 от процесния договор, в същия е било уговорено 3 предоставянето на погасителен план, но такъв не е бил представен по делото, поради което не се доказва дали в действителност е имало такъв. В такъв случай, не става ясно посочената месечна вноска в размер на 321,50 лв., от какви компоненти се състои, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създава затруднение за потребителя да разбере, какво включват вноските. Неяснота съществува и досежно това, кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Всичко това на самостоятелно основание води до недействителност на договора за потребителски кредит на осн. чл. 22 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1,т.9 от ЗПК /в последната редакцията от 2013г./ договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Уговорената между страните договорна лихва е в размер на 13,5% фиксирана месечна лихва. В договора за заем липсва посочване на условията за прилагане на уговорения лихвен процент, а така също и общ лихвен процент. Възнаградителната лихва представлява цената за предоставеното ползване на заетата сума и тази цена следва да е справедлива. Съдът след като съобрази съотношението на общо дължимата договорна лихва /850,50 лева/, която заемателят е следвало да върне, към сумата, която е била отпусната в заем /1 400лв./, което по същество представлява над 50% от последната, намира, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена. Това е нарушение на принципа на добросъвестността в облигационните отношения, като заплащането на възнаградителната лихва не е съизмерено със стойността на отпусната заемна сума, а така също и със срока на договора и с обстоятелството, че съгл. 15 от процесния договор, заемът е бил обезпечен със запис на заповед. Съдът намира, че клауза с такъв уговорен размер на договорната лихва е неравноправна, водеща до значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните, чиято основна цел е свръхпечалба за сметка на икономически по-слабата страна – потребител. Предвид изложеното и доколкото не се установява, че клаузата касаеща договорната лихва е уговорена индивидуално, същата е нищожна на осн. чл. 146 ЗЗП.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fea78511-97a9-4d22-96ed-500c445dafa1