Решение № 39 от 24.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 360/2025
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.3 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343в ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.58а ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 - 374 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Варна, 24.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600360 по описа за 2025 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 17/18.09.2025г. по НОХД № 209/2025г. на ОС - Търговище, с която съдът признал за виновен подсъдимият М. А. Х. в това, 28.06.2024г. около 21:30 часа, на път III 204, км 29+790 до с.Кардам, общ.Попово, обл.Търговище, при управление на лек автомобил БМВ 525Д, с рег. № РР 5516 ВР нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 изр. второ от ЗДвП - „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на К.А.Р. от гр.Попово с ЕГН 9501078256, като управлявал без да имал необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон - чл.150а ал. 1 от ЗДвП („за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“), поради което и на основание чл.343 ал.3 б.„б” във вр. с ал.1 б.„в” във вр. с чл.342 ал.1 вр. чл.36 и чл.54 от НК му определил наказание ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което след редукцията по чл.58а ал. 1 от НК НАМАЛИЛ с 1/3 и НАЛОЖИЛ подсъдимия да изтърпи наказание ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „ОБЩ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
ПРИЗНАЛ подсъдимия М. А. Х. з а НЕВИНЕН в това, че на 28.06.2024г. за времето от 20:50 часа до 21:30 часа, на територията на Община Попово по общински път RAZ 1111 и път III 204, по маршрута: с.Тръстика, 1 с.Еленово, с.Дриново и път III 204 до км 29 +790 на път III 204, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с НП №23-0321001049/17.10.2023г., влязло в сила на 28.11.2023г., извършил ново такова деяние, като управлявал лек автомобил „БМВ” модел 525Д с рег. № РР 5516 ВР, поради което го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.343в ал. 2 от НК.
ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59 ал. 1 от НК, от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс.Х . бил задържан за 24 часа по чл. 72 от ЗМВР за срок от 72 часа по реда на чл.64 ал.2 от НПК с постановление на ОП – Търговище, както и времето през което бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
На основание чл.68 ал. 2 от НК ПРИВЕЛ ИЗЦЯЛО ефективно изпълнение наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подс.Х. с Присъда № 33/22.12.2023г. по НОХД № 272/2023г. по описа на Районен съд – Попово, влязла в законна сила на 08.01.2024г., като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС постановил изтърпяване при първоначален „ОБЩ“ режим.
ОСЪДИЛ подс.Х. да заплати разноските по делото, както и да заплати на частните обвинители Б. К. А. ЕГН ********** (майка на починалия К.Р.) сумата от 3 600 лева и на С. А. А. ЕГН ********** (сестра на починалия К.Р.) сумата от 3 600 лева, представляващи направени разноски за повереник.
ОТНЕЛ в полза на държавата, на основание чл.343 ал.5 от НК, лек автомобил БМВ 525 ТДС, с pen № РР 5516 ВР, ведно с контактен ключ и рама № WBADF71080BS24819, цвят - тъмно сив металик, собственост на подс.Х. и послужил за извършване на престъплението.
Произнесъл се и по ВД по делото.
Срещу така постановената присъда постъпила бланкетна въззивна жалба от адв.А. Б. в качеството му на повереник на частните обвинители, в която се твърди явна несправедливост на наложеното наказание по чл.343 от НК като се иска увеличаването му. Иска се и осъждане за престъплението, за което бил оправдан – по чл.343 в ал.2 от НК.
В съдебно заседание защитата в лицето на адв.К. от АК-Разград излага съображения за неоснователност на жалбата, отчитайки атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Намира, че няма явна несправедливост 2 на наложеното наказание, считайки че наложеното ще изпълни целите на чл.36 от НК. Възразява срещу претендираното от повереника възнаграждение за сумата от 1840 евро по договорна правна помощ пред апелативната инстанция. Изтъква съображения, че въззивната жалба е бланкетна и повереника не се явява в с.з.
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата – за правилна и законосъобразна. Излага съображения.
Частните обвинители не се явяват, не се явява и техния процесуален представител - адв.Б.. В нарочна молба поддържа жалбата.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
Производството се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК по искане на подс.Х.. Желанието му било изрично заявено чрез самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и отказ от събирането на доказателства за тези факти по общия ред. Признанието е ясно и недвусмислено, подкрепено и от защитника му - адв.П.. Съгласно ТР № 1 от 6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК, т.8.2.
„цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - т.е. наличните предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373 ал.2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава 27 от НПК предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с 3 признатите факти“. При проверка изрядността на процедурата по чл.372 ал.4 – 374 от НПК, въззивната инстанция не установи нарушения на първостепенния съд.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Подсъдимият М. А. Х. е роден на 17.08.2001г. в гр.Разград, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, осъждан. Без придобита правоспособност за управление на МПС. За управление на МПС без правоспособност и нарушение на чл.150 от ЗДвП подс.Х. бил санкциониран по административен ред - с НП № 23-0321-001049/17.10.2023г., влязло в сила на 28.11.2023г.
Въпреки тази санкция на 11.12.2023г. той отново управлявал лек автомобил. За извършеното престъпление по чл.343в ал. 2 НК, което било в реална съвкупност с престъпление по чл.345 ал.2 НК, с присъда № 33/22.12.2023г. по НОХД № 272/2023г. по описа на Районен съд - Попово, в законна сила от 08.01.2024г., на подс.Х. било наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което било отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
На 23.05.2024г. в системата на КАТ - МВР подс.Х. бил регистриран като собственик на лек автомобил БМВ 525Д с номер на рама WBADF71080 BS24819 и с рег. № РР 5516 ВР.
Свидетелите А.М. и И.А. се познавали с подс.Х.. Тримата работели заедно към фирма в гр.Сен Назер, Франция. В началото на лятото на 2024г. се върнали в България.
На 28.06.2024г. тримата се срещнали на центъра на с.Тръстика и се уговорили да отидат на панаир в Попово. Подс.Х. предложил да пътуват с неговия автомобил, макар да не притежавал правоспособност за водач на МПС и вече бил санкциониран преди по-малко от година по административен и наказателен ред. Предложението на св.М. да управлява л.а. било отхвърлено от подс.Х..
Така към 20.50-20.55ч. тримата потеглили от с.Тръстика със собствения на подс.Х. л.а. БМВ с рег. № РР 5516 ВР, управляван от него. Св.А. се возел на предната дясна седалка, а св.М. - на задната в ляво. Л.а. се движел по общински път RAZ 1111 и преминал през с.Еленово и с.Дриново, след което излязъл на път III 204 (Разград-Попово) и продължил движение по него.
Същата вечер (на 28.06.2024г.) постр.К.А.Р. с ЕГН 9501078256 от 4
Попово бил на пазар за животни в с.Кардам, пристигайки там със собствената си конска каруца - с един кон, гумени колела, боядисана в червено и синьо, без светлоотразители и сигнализация. През деня постр.Р. употребил значително количество алкохол, като вечерта концентрацията на алкохол в кръвта му достигнала 2,71 промила. На пазара той срещнал св.А. и двамата решили да се приберат заедно в Попово с каруцата.
Потеглили от пазара движейки се по ул.“Стефан Кръстев“, излизаща на пътя Разград - Попово (път III 204). Около 21,30ч. били в участъка на км 29+790 на път III 204 до с.Кардам. Пътното платно било с ширина 6,25 м., разделено на две ленти за движение с прекъсната маркировка, а максимално разрешената скорост била 90 км/ч. Каруцата продължила движението в посока Попово, движейки се със скорост около 15 км/ч, в дясната пътна лента на около 1 метър от дясната граница на платното, като св.А. започнал да снима с телефона си видеопредаване за социалната мрежа „Фейсбук“.
Каруцата се движела в правия пътен участък на км 29+790, асфалтът бил сух, времето било ясно, все още светла част на денонощието, но при сумрак. Движението по пътя не било интензивно.
В насрещната лента приближавал микробус „Форд Транзит“ с рег. № РР 9290 ВК, управляван от св.Тунай А., който от разстояние повече от 300 м. възприел движещата се по пътя каруца. По същото време, със скорост около 113 км/ч, управляваният от подс.Х. л.а. навлязъл в пътния участък на км 29+790 и застигнал каруцата. Подс.Х. имал възможност да възприеме каруцата поне от 150 метра и своевременно да предприеме намаляване на скоростта или спиране, съобразно задължението му по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. Той обаче не изпълнил това си задължение, нарушавайки посоченото правило. Не проявил достатъчно внимание и сам се поставил в положение да не възприеме навреме опасността. Реагирал на опасността едва на разстояние 44 м. до мястото на последвалия неизбежен удар. Чак тогава реагирал с отклоняване на л.а. наляво и задействане на спирачната система. Това обаче не помогнало за избягване на удара. При възприемане на опасността от разстояние 44 м. предотвратяване на ПТП било възможно при условие, че скоростта на л.а. не надвишавала 60 км/ч. Ударът настъпил в дясната пътна лента, на разстояние 1,6 м. от дясната граница на пътя, като бил между предната дясна част на л.а. БМВ в областта на предната броня и задната част 5 на каруцата. Едновременно с това от изхвърчалите парчета от превозните средства били причинени и леки материални щети по разминаващия ги в този момент т.а. „Форд Транзит“. След удара л.а. БМВ продължил движението си, като пресякъл лявата пътна лента и спрял в ляво извън пътя на 82 м. от мястото на удара. От удара каруцата била отхвърлена напред и в дясно извън пътя, като отломки от счупени части се разпръснали и в двете ленти и около тях, а конят загинал. Возещият се Николай А. изхвърчал от каруцата и паднал на пътя, получавайки леки травми. Постр.К.Р. също изхвърчал и паднал в затревената част край платното, но в резултат на удара получил несъвместими с живота увреждания - тежка съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми, които довели до тежък травматично-хеморагичен шок, от който починал, като смъртта настъпила много бързо и била неизбежна.
Веднага след ПТП св.И.А. подал сигнал на тел.112. Пристигналите на място полицейски служители извършили проверка с технически средства за употребени от подс.Х. алкохол или наркотици, като резултатите били отрицателни.