Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8928 от 20.10.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2653/2024
Вид
Решение № 8928
Подписан
20.10.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Милена Несторова – Дичева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.155 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.49 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 ал.2 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.16 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 25, 30, 32, 34 и 36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.26 ал.7 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 25, 30, 32, 34 и 36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 25, 30, 32, 34 и 36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 25, 30, 32, 34 и 36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 25, 30, 32, 34 и 36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.225 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.44 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.10 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.10 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6 ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6 ал.9 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.134 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 8928

Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20247180702653 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ц. Г. Ц., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител адв. К. Т., с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, против Ревизионен акт № Р-16001624000655-091-001 от 10.09.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 452 от 01.11.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5 072.35 лв. и лихви – 2 495.20 лв. и за 2020 г. – 2 856.75 лв. и лихви – 1 115.63 лв.; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4 332.44 лв. и лихви – 2 152.28 лв. и за 2020 г. в размер на 4 259.44 лв. и лихви 1 744.11 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. – 2 359.20 лв. и лихви – 1 161.39 лв. и за 2020 г. – 2 302.40 и лихви – 942.76 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г в размер на 1 464.00 лв. и лихви – 738.85 лв. и за 2020 г. – 1 439.58 лв. и лихви – 589.23 лв. (общо – главница 24 085.58 лв. и лихви – 10 939.45 лв.) Според жалбоподателя издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен необоснован и немотивиран, постановен при нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.7 от ДОПК, за да бъде провеждана ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК. Навеждат се доводи, че неправилно приходният орган е кредитирал представените от жалбоподателя доказателства, в резултат на което са формирани изводи , които не кореспондират със събраните доказателства, като подробни доводи се излагат в тази насока. Иска се отмяна на РА, както и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която се излагат доводи по съществото на спора, които се поддържат и в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. П., счита жалбата за неоснователна и моли тя да се отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623000655-020-001 от 02.02.2024 г. (л.883, т.4), изменена със заповед № Р-16001623000655-020-002 от 29.04.2024 г. (л.246, т.1) и ЗИЗВР№ Р-16001623000655-020-003 от 06.06.2024 г. (л.124, т.1) с обхват: - установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. Заповедта от 02.02.2024 г. е връчена на ревизираното лице по електронен път на 06.02.2024 г. По електронен път са връчени и останалите две заповеди, като е определен срок за приключване на ревизията до 05.07.2024 г.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001623000655-092-001 от 10.07.2024 г. (л.87, т.1) Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОП, от страна на РЛ е депозирано възражение вх. № 94-00-6629/22.08.2024 г. (л.78, т.1). Въз основа на РД и след анализ на подаденото възражение, е издаден и оспореният в настоящото производство РА № Р-16001623000655-091-001 от 10-09.2024 г. (л.55, т.1).

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на: - Заповед № 2-571/13.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП – София (л.17, т.1), Заповед № РД-09-2109/13.11.2023 г. (л.18, т.1), Заповед № РД-09-2110/13.11.2023 г. (л.19, т.1), Заповед № РД-09-2112/13.11.2023 г. (л.20, т.1), Заповед № РД-09-1530/30.09.2020 г. (л.21, т.1), Заповед № РД-09-1602/08.10.2020 г. (л.23, т.1)Заповед № РД-09-2515/29.11.2021 г. (л.25, т.1), Заповед № Рд-09-2514/29.11.2021 г. (л.30, т.1), Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. (л.32, т.1), Заповед № РД-09-2202/07.1(2.2022 г. (л.37, т.1) и Заповед № РД-09-144/31.01.2024 г. (л.16, т.1) всички на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на жалбоподателя, който в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвал, т. е. на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Следва, в случая, да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето.

В тази насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат. Единствено се твърди, че същият е постановен при нарушение на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес, залегнали в разпоредбите на ДОПК.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл. 160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС и ЗКПО. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения. Ето защо, настоящият състав на съда намира възражението на жалбоподателя относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неоснователно.

Ревизията е осъществена по реда на чл.122 от ДОПК.

По ЗДДФЛ.

Ревизията на Ц. Г. Ц. е повторна, на основание чл.155 ал.4 от ДОПК. Предходната ревизия е приключила с РА № Р-16001623001790-091-001/27.10.2023 г. (л.322, т.2), който е отменен с Решение № 9/11.01.2024 г. ( л.887, т.4) на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив.

При ревизията е констатирано, че Ц. Г. Ц. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. РЛ не е регистрирано като едноличен търговец. Лицето е собственик на дружествата: „Арбанаси груп“ ЕООД, „Котас“ ЕООД и „БГ фууд инвест“ ЕООД. Органите по приходите са установили, че за ревизираните данъчни периоди Ц. Ц. не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия подробно описани в констативната част на РД, неразделна част от РА по смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК. С Протокол № Р-16001624000655-ППД-001/23.04.2024 г. (л.227., т.2) и Протокол КД-73 № Р-1600162400655-ППД-002/23.04.2024 г. по реда на ДОПК са присъединени документи, имащи значение за облагането на лицето. При извършените проверки и предходната ревизия, както и при повторната така, е установено нарастване на имущественото състояние на лицето, което е довело до извод за наличие на данни за укрити доходи. Органите по приходите са констатирали, че без да реализира доходи, лицето е извършвало значителни разходи, предимно за финансиране на „БГ фуудс инвест“ ЕООД.

Констатирано е, че през 2019 г. Ц. Ц. внася в касата на „БГ фуудс инвест“ ЕООД 50 000.00 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 102 – Основен капитал, неизискващ регистрация. От дружеството са представени: -протокол № 1/31.03.2019 г., съставен на основание чл.134 от ТЗ; приходни касови ордери за постъпили суми в дружеството и разходни касови ордери за изплатени средства от дружеството на Ц. Ц.. През 2020 г. Ц. е внесъл в касата та „БГ фуудс инвест“ ЕООД сума в размер на 127 000.00 лв. Сумата е осчетоводена по сметка 493 – Разчети със собственика. Представен е протокол на общото събрание на дружеството, с който се увеличава паричната вноска на основание чл.134 от ТЗ, приходни касови ордери за постъпили суми в дружеството, както и разходни касови ордери за върнати суми на собственика на капитала.

Ц. твърди, че получава парични средства под формата на дарения от родителите си - Б. Ц. и Г. Ц., както и от получени три броя заеми от лицето Б. В. К., с които финансира дейността на дружеството и извършва разходи за живот и издръжка. След подробен анализ ( на стр.14-20 от РД) на възможностите на родителите на Ц. и на Б. К. да предоставят въпросните средства на ревизираното лице, органите по приходите са формирали извода, че представените договори за дарение и заеми не доказват по категоричен начин реално предоставени парични средства от Г. Ц. в размер на 57 200.00 лв., от Б. Ц. в размер на 37 800.00 лв. и от Б. В. К. в размер на 29 700.00 лв.

Според органите по приходите допълнително представените на 25.03.2024 г. договори за дарения 10 бр. от Г. Ц. и Б. Ц. и представени три броя договори за заем от Б. К., са новосъздадени единствено и само за целите на обжалвания от страна на Ц. Ц. РА № Р-16001623001790-091-001/27.10.2023 г. Този извод е направен и във връзка с разпоредбата на чл.180 от ГПК, по смисъла на който, частни документи подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Въпросните договори за дарения и заеми, като частни документи нямат достоверна дата и не са годни доказателствени средства.