Решение № 683 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Н.ай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300500781 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

С Решение №506 от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. №15171/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр. с. съдът е увеличил размера на месечната издръжка, одобрен с определение, обективирано в протокол №6198/27.06.2023г. по гр.д. №4551/2023г. на ПРС, 3-ти бр.с., която ответникът К. В. Ш., ЕГН **********, следва да заплаща на малолетната си дъщеря – И.

К. Ш., ЕГН **********, чрез майката и законен представител – Я. К. Я., ЕГН **********, а именно от 300лв. в размер на 230,08 евро/450лв., начиная от завеждане на исковата молба пред съда - 17.10.2025г., до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане и са възложени в тежест на ответника разноските по делото.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от К. В. Ш., чрез пълномощника по делото адв. В. Т., АК-Пловдив против Решение №506 от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. №15171/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр. с., в частта, с която е уважен предявеният иск от И. К. Ш., малолетната, действаща чрез своята майка и законен представител – Я. К. Я. срещу бащата К. В. Ш. за изменение на основание чл.150 СК на издръжката за разликата над сумата от 180 евро до пълния претендиран размер от 230,08 евро.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се излагат подробни доводи. Жалбоподателят твърди, че не са обсъдени изложените от него доводи, в т.ч. че стойността на реалната инфлация за страната, определена от НСИ /5-6% годишно/ не кореспондирала на стойността на поисканото увеличение на издръжката с 50%, както и че не са налице нараснали нужди на 1 детето в такъв размер. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи, като жалбоподателят счита, че общият размер на месечната издръжка за 7-годишно дете, дължима от двамата родители, за задоволяване на обичайните нужди възлизала на не повече от 500 лв. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд не е отчел, че ответникът има и друга дъщеря Н. К., която е непълнолетна и също има безусловно задължение да издържа. Счита, че по делото се установява, че е налице увеличаване на доходите на майката Я.

Я. и спад на доходите на бащата-жалбоподател, като доходите били посочени неправилно в решението. Отправя се искане до въззивния съд за отмЯ. на първоинстнационното решение в тази част и отхвърляне на исковата претенция за разликата над сумата от 180 евро до пълния претендиран размер от 230,08 евро. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. К. Ш., малолетната, действаща чрез своята майка и законен представител – Я. К. Я., чрез пълномощника по делото адвокат А. К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, като излага подроби доводи в тази насока. Поддържа се, че при определяне на издръжката следва да се отчете ежегодната промЯ. на икономическите условия в страната, като това рефлектира върху стоките и услугите от първа необходимост. Сочи, че разходите за отглеждане на детето надвишават визирания в жалбата законов минимум. Излага доводи, че издръжката на дете не можела да бъде под линията на бедност, като за 2026 г. линията на бедност била в размер на 390,63 евро. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Решението в частта, с която е увеличен размерът на дължимата от К. В.

Ш. месечна издръжка от 300 лв. на 180 евро/352,05 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По отношение на правилността на решение съдът намира следното.

Очертаният от валидно упражненoтo правo на жалба предмет на въззивното производство е искът с правна квалификация чл.150 от СК, за увеличаване на 230,08 евро/450лв. размера на месечната издръжка, която бащата К. В. Ш. следва да заплаща на малолетното си дете И. К. Ш., 2 действаща чрез своята майка и законен представител – Я. Я., считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2025г., до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата, изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в страната, така и настъпили такива след постановяване на предходния съдебен акт, свързани с възрастта на детето и нарасналата с оглед на това нужда от допълнителни финансови средства за задоволяване на образователните, битовите, спортните и културните потребности, които майката Я. не е в състояние да задоволи, като в исковата молба са посочени извършваните разходи за детето.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва, че са налице основания за изменение на размера на издръжката на детето. Счита, че от датата, на която първоначално е определена издръжката-27.06.2023 г. до момента на подаване на отговора на исковата молба не са настъпили промени в обстоятелствата, обуславящи увеличаване на размера на издръжката.

Ответникът твърди, че доходите му са намалели, а доходите на майката се били увеличили значително през предходните две години. Ответникът посочва, че има и друго дете – Н. К. Ш., с ЕГН **********, спрямо което има задължение да издържа и заплаща редовно месечна издръжка. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ответникът активно участва в осигуряване на ежедневните разходи на детето, като му купува дрехи, играчки, консумативи за училище, лекарства и предоставял на майката допълнителни суми при възникнали извънредни нужди на детето.

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ответникът К. В. Ш. е баща на малолетното дете И. К. Ш., родено на 08.12.2018 г. По силата на одобрено споразумение по чл.

127, ал. 1 СК с определение, обективирано в протокол №6198/27.06.2023г. по гр.д. №4551/2023г. на ПРС, 3-ти бр.с. упражняването на родителските права е предоставено на майката, като ответникът е осъден да заплаща на детото, чрез майката, месечна издръжка в размер на 300 лв.

По делото се установява от представената служебна бележка №РД-2527-195/09.10.2025 г., издадена от ОУ „Княз Александър I“ гр. Пловдив, че през учебната 2025/2026 г. И. Ш. е ученичка в 1-ви клас в това училище.

По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив от 07.01.2026 г. /л.35-36 от първоинстанционното дело/. В социалния доклад е прието, че към момента грижите за отглеждането и възпитанието на детето И. Ш. са поети от майката, контактът между детето и бащата не е прекъснат, майката посреща по подходящ за възрастта на детето начин неговите потребности.

От приетите в първоинстанционното производство справки относно доходите на родителите и имущественото им състояние е документално установено, че майката Я. Я. работи по трудов договор в ОП-Пловдив. За периода от м. януари 2025г. - м. ноември 2025 г. е получавала средно месечно брутно възнаграждение в размер на 2 286,80 лева. Бащата работи по трудов договор в ЗК „Ръжево“. За периода от м. януари 2025г. - м. ноември 2025 г. е получавал средно месечно брутно възнаграждение в размер на 1576,92 лева. В периода 11.02.2025 г. – 25.11.2025 г. бащата е работил по трудов договор и в „Никмар 11“ ЕООД, като за периода м. февруари 2025 г. – м. октомври 2025 г.

3 е получавал средно месечно брутно възнаграждение в размер на 490,40 лева.

Видно е от получената информация от НАП, че ответникът преди това /през 2023-2024 г./ е работил на друго работно място и е реализирал по-висок доход – средно месечно брутно възнаграждение в размер на 2163,42 лв.

От представените в първоинстанционното дело удостоверение за раждане от 21.07.2008 г. и удостоверение за родствени връзки от 27.11.2025 г. се установява, че ответникът К. Ш. е баща и на друго дете - Н. К. Ш., родена на 10.07.2008 г. /непълнолетна към настоящия момент/. Приложено е решение №185/20.01.2015 г. по гр.д. №15499/2014 г. на ПРС, 3-ти бр.с., което съдът е утвърдил постигнато споразумение по чл. 51, ал. 1 СК между Зорница Г. Ш. и К. В. Ш., съгласно което К. Ш. се задължава да заплаща издръжка на детето си Н. К. Ш. в размер на 100 лв. месечно чрез майката Зорница Ш.. Приложени са и платежни нареждания /л.17 и гръб, л.30, л.32, л.33, л.34, /, видно от които ответникът е заплащал издръжка за детето Н. Ш., като плащанията са на различни стойности – 600 лв., 400 лв., 250 лв. и 200 лв., без да е посочено за какъв период се отнасят.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели Т.П.М. /приятелка на майката Я. Я./ и М.М.Д. /приятел и на двамата родители/.

Въззивният съд кредитира свидетелските показания на двамата свидетели, тъй като намира, че същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. От показанията на свидетелката М. се установява, че от около пет години родителите не живеят заедно. Като след раздялата майката отглежда детето и полага преките грижи за него. Свидетелката съобщава, че майката и детето живеят заедно в апартамент на бабата на детето по майчина линия в гр. Пловдив. Заявява, че детето често боледува. Посочва, че детето е в период на активен растеж, като се налага често да му се закупуват дрехи и обувки, като майката купила два чифта обувки наскоро. Свидетелката съобщава, че през месец септември е правен ремонт на детската стая в жилището, тъй като същата се е нуждаела от ремонт, като за него са помогнали бащата и сестрата на майката, както и самата свидетелка.

Свидетелят Д. съобщава, че детето И. Ш. е ученичка в 1-ви клас, като сочи, че бащата давал и допълнителни средства за детето извън издръжката.

Посочва, че ответникът има и друго дете – Н. Ш.. Заявява, че ответникът живее с баща си в жилище, което е собственост на родителите му. Свидетелят Д. сочи, че бащата е работил като военнослужещ дълги години, като по свое желание напуснал тази работа. Споделя, че при нужда бащата купувал на детето И. Ш. дрехи и лекарства, както и го води на почивка лятото.

Първоинстанционният съд е определил, че за издръжката на малолетното дете са необходими 700 лева месечно, от която сума бащата, който не полага преките и непросредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание, следва да заплаща 450 лева, а разликата следва да се поеме от майката и е увеличил размера на месечната издръжката на детето от 300 лева на 450 лева/230,08 евро.