Решение № 105 от 15.12.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. М, общ. М, обл. Вр, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200182 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Д“ ЕООД със седалище и адрес на управление град С, представлявано от К. Ев. П, гражданин на Република Г - управител чрез пълномощник адв. В.

Д. от ВрАК е обжалвало Наказателно постановление № НП-***/01.09.2022 година на Министъра на земеделието, с което за нарушение чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.7 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, му е наложена, на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.44 ал.2 и чл.41 ал.3 вр. ал.1 т.1 ЗОЗЗ, имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Оплакванията в жалбата са свързани, както с неправилно прилагане на материалния закон, така и с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето и връчването на административните актове. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството жалбоподател адв. В. Д. поддържа искането си за отмяна на обжалваното постановление. Подробни доводи в тази насока са развити в представените писмени бележки.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц.

Н., е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде 1 потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Въз основа на подаден сигнал от Ан. Б., живущ в с. Г. Кр. общ. М до Министерство на земеделието С, на 11.05.2022 година свидетелите Х. Х., Г. К. и П. М. – всички служители на Областна дирекция „Земеделие“ Вр извършили проверка на място в обект-поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ в землището на с. Г. Кр.. Контролните органи установили, че от страна на „Д“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С, представлявано от управителя К. П. е извършвана дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, като върху по-голяма част от имота има наличие на отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива на кариерата. От състоянието на скалните отпадъци можело да се направи извода, че се касае за действия извършени в предходен период. В хода на проверката били събрани писмени доказателства. По отношение собствеността на имота бил представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том II, рег. № ****, нотариално дело № 142/2015 година, вписан в Служба по вписванията М, според който „Д-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило правото на собственост върху недвижим имот № 016070 в землището на с. Г. Кр. с площ 1,488 дка и начин на трайно ползване: нива с категория на земята при неполивни условия – шеста. Сред материалите в административно-наказателната преписка е Скица № 15-553649/23.05.2022 година, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Вр /л.25-л.26 от НАХД № 328/2022 година по описа на РС-М/, в която е записано, че посочения по-горе поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на с. Г. Кр. е с трайно предназначение като земеделска земя и начин на трайно ползване – нива. Отбелязано е също, че номерът по предходния план на поземления имот е 016070 – същият, с който е описан имота в посочения по2 горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Констатациите от проверката са били изложени в протокол, подписан от свидетелите Х. Х., П. М. и Г. К.. Последният изготвил и снимков материал. Въз основа на събраните материали, на 30.05.2022 година в присъствието на свидетелите Т.

Т. и П. Т.-служители на ОД „Земеделие“ Вр свидетелката Х. Х. съставила на „Д“ ЕООД АУАН за нарушение на чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х. С. Х., Г. Б. К., П. Л. М., Т. Л. Т. и П. Б. Т..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Приложени са също НАХД № 328/2022 година по описа на РС-М и КАНД № 170/2023 година по описа на АС-Вр.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Д“ ЕООД гр. С , намира същата за основателна по следните съображения:

На дружеството-жалбоподател е съставен АУАН по чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ. Отчитайки данните съдържащи се в гласните доказателства по делото настоящият състав приема, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на правилата на чл.40 ал.3 ЗАНН. Този съд нееднократно е имал възможността да отбележи, че в ЗАНН са уредени четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. В първата попадат свидетелите, присъствали при извършване на нарушението, които по същество са лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на фактическата обстановка. Във втората категория са свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, като това са лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата категория обхваща свидетелите, които са присъствали при съставяне на акта и това са, както 3 лицата, посочени в горните две групи, така и лицата, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. В четвъртата категория попадат свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта и това са лицата, чието участие се налага единствено, когото лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност, регламентирана в чл.43 ал.2 ЗАНН. Изложеното до тук налага извода, че изброените четири категории свидетели удостоверяват на практика различни факти и обстоятелства в рамките на административнонаказателното производство. От текста на чл.51 ал.1 б.“б” ЗАНН следва, че законодателят е въвел разграничение между актосъставителя и свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. По тази причина в отделните алинеи на чл.40 ЗАНН, са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали актът се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.

Според чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите на извършване или на установяване на нарушението, АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите посочени в него. Ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, съобразно ал.3 на чл.40 ЗАНН актът може да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. От гласните доказателства по делото безспорно се установява, че свидетели Т. Т. и П. Т. са всъщност единствено свидетели при съставянето на АУАН, като това обстоятелство обаче не е посочено в неговото съдържание. По отношение и на двамата актосъставителя Х. е отбелязала, че са присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта, като първото обстоятелство не отговаря на обективната истина. От показанията на всички разпитани по делото свидетели безспорно се установи обстоятелство, че Т. и Т. не са участвали при извършената на 11.05.2022 г. проверка, а единствено на 30.05.2022 г. са подписали предварително изготвения от актосъставителката Х. АУАН. От доказателствата по делото става ясно също, че тези двама свидетели не са участвали и в процедурата по връчване на административния акт на дружеството-нарушител. Категорично по делото е установено, че при изготвяне и съставяне на акта на 30.05.2022 г. не са участвали свидетелите М.

4 и К., които са установили констатираното нарушение. Според показанията на свидетеля М., същият не е участвал, тъй като не е бил потърсен за съставяне на акта, а по отношение на свидетеля К. са събрани данни, че същият в този период е бил в отпуск поради временна неработоспособност. С оглед правилата на чл.40 ал.3 ЗАНН актосъставителя Х. е следвало да състави АУАН в присъствието на свидетелите М. и К.. Доколкото това не е сторено и актът е съставен в присъствието на двама други свидетели е налице съществено процесуално нарушение. При това положение административнонаказващия орган при изпълнение на задълженията сия по чл.52 ал.4 ЗАНН е следвало да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Вместо да стори това същият е издал обжалваното НП при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за съставяне на АУАН.

На следващо място, този съд приема, че не са спазени изискванията на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като e налице несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материалноправна разпоредба. В съдържанието на АУАН и НП е посочено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ, т.е. използване на земеделска земя не за земеделски цели, докато в санкционната част на постановлението юридическото лице е наказано за увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Безспорно е, че използването на земеделска земя извън основната цел не винаги има за резултат увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Не я ясно обаче коя от хипотезите на чл.41 ал.1 от ЗОЗЗ е приел административно-наказващият орган. В тежест на „Д” ЕООД с обжалваното постановление са вменени няколко нарушения, а именно: че е извършвана дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя; както и че ползва земеделската земя в обхвата на поземлен имот с идентификатор ******** от КККР на село Г. Кр. за неземеделски нужди без да е променено предназначението на поземления имот. При така изложената фактическа обстановка не става ясно кое нарушение всъщност се приема за извършено, тъй като се говори както за увреждане, замърсяване, така и за ползване на имота за неземеделски цели, като за последното е прието, че съставлява нарушение по смисъла на чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. Същевременно, с 5 диспозитивната част на НП дружеството-жалбоподател е санкционирано за извършени нарушения на чл.41 ал.1 т.1 ЗОЗЗ. Разпоредбата на чл.41 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ разкрива отделен и самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в извършване дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, който не се поглъща от този по т.2 на чл.41 ал.1 ЗОЗЗ. Освен това, липсват в обстоятелствената част на НП факти, които да аргументират наличието на нарушение по смисъла на тази разпоредба. Следва да се отбележи, че имуществената санкция, наложена с постановлението е една и не става ясно на практика за кое от двете деяния се налага – за това по чл.44 ал.1 т.1 или за това по чл.44 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. Това води до невъзможност за реализиране в пълнота на правото на защита от страна на дружеството-жалбоподател. Очевидно НП претендира от формална гледна точка извършването на две самостоятелни деяния, които на основание чл.18 от ЗАНН следва да бъдат отделно санкционирани, а не само с една санкция, както в случая е процедирал. Дадената квалификация с наказателното постановление е непрецизна и предвид това, че нормата на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ е бланкетна и не установява правило за поведение, което да е възможен предмет на нарушение. Съгласно тази разпоредба, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Изпълнителното деяние е ползването на земеделска земя за неземеделски цели, като самото ползване винаги е свързано с определено действие и не може да се осъществи нарушението чрез бездействие. По тази причина е направена препратка към чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи, който гласи, че собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества, тоест увреждане, замърсяване и разрушаване са изпълнителните деяния, с които се твърди да е бил нарушен законът. От друга страна, нормата на чл.7 ал.1 ППЗОЗЗ регламентира правото на собственик на земеделска земя свободно да избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води. Налице е несъответствие в характера на вменените нарушения в тежест на жалбоподателя, като това обстоятелство е видно от цитираните по-горе текстове, съдържащи се в АУАН, респективно 6 в НП, и в този смисъл издаденото НП е опорочено и подлежащо на отмяна.