Решение № 1221 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20231100503586 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение №20067777/ 18.11.2022 г., постановено по гр.д. №23961 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119-ти състав, е отхвърлен иск на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София,ул. Ястребец № 23Б срещу С. Б. А., ЕГН ********** за приемане за установено, че претендираното от „Топлофикация София“ ЕАД вземане за следните суми против С. Б. А. съществува: 446,29лв. за незаплатена топлинна енергия за времето от 01.03.2024г. до 30.04.2016г.; 82.64лв. обезщетение за забава върху сумата за неплатена топлинна енергия за времето от 15.05.2014г. до 24.04.2017 г. включително; 23.63лв. за услугата дялово разпределение за времето от 01.03.2014 г. до 30.04.2016 г. ; 4.29 лв. обезщетение за забава върху сумата за услуга дялово разпределение за времето от15.05.2014г. до 24.04.2017г. включително; законна лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.04.2017г. до окончателното плащане.

Със същото решение са отхвърлени насрещните искове на ответницата С. Б. А. срещу ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата от 3000 лв. – наемна цена за преминаваща през жилището й топлопреносна тръба, и с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв. - обезщетение за търпени неимуществени вреди.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с 1 която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена в цялост исковата претенция на дружеството срещу С. Б. А.. Въззивникът сочи, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че СРС неправилно е приел, че не е налице облигационна връзка между „Топлофикация София“ ЕАД и С. Б. А., и че са налице доказателства по делото, че ответницата е собственик на процесния имот.

Срещу решението е постъпила и насрещна въззивна жалба от ответницата С. Б. А., с която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от нея срещу ищеца „Топлофикация София“ ЕАД насрещни искове по чл.79 от ЗЗД и по чл. 49 от ЗЗД. Прави се искане за уважаване на отхвърлените искове. Въззивницата С. Б. А. е депозирала и отговор на въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, в която изразява становище за нейната неоснователност.

Отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил от „Топлофикация София“ ЕАД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и насрещната възизвна жалба, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдебното решение се обжалва и от двете страни, в цялост.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК, настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

За издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 27105 по описа за 2017 г. длъжникът С. Б. А. е уведомена на 27.09.2017 г.

В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 06.10.2017г. длъжникът А. е депозирала в съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.

За указанията на съда по чл.415 ал.1 от ГПК заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е уведомен на 28.03.2019 г.

Исковата молба е предявена в съда на 25.04.2019 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от ГПК 1 месечен срок.

По реда на чл.422 от ГПК, ищецът претендира на договорно основание установяване по отношение на ответницата вземането му за сумата 446,29 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.03.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017г. до изплащане на вземането, вземането за сумата 82,64 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.05.2014г. до 24.04.2017 г., вземане за сумата 23,63 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2014 г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от 28.04.2017г. до изплащане на вземането и вземане 2 за сумата 4,29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.05.2014г. до 24.04.2017г. Горните суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, общ. ****, абонатен № 142800.

В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба ищецът е представил констативен протокол изх.№ 2030/14.12.2007г., подписан между представител на „Топлофикация София“ ЕАД и председателя на ЕС на сградата на адрес ж.к.“****, в който е отразено, че в сградата на сградата на адрес ж.к.“**** не съществува техническа възможност за прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия поради еднотръбна вътрешно – отоплителна инсталация. Представил е и справка за издадени ф-ри за абонатен номер 142800 за периода 06.2013г. – 04.2016г. за парични задължения за заплащане на енергия и дялово разпределение.

Ответницата С. Б. А. е оспорила предявените срещу нея искове и е поискала от съда да ги отхвърли като неоснователни. Оспорила е съществуването на облигационно правоотношение с ищеца, като се е позовала на изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. В допълнителна молба от 11.03.2020г. е уточнила, че е свалила радиаторите , тъй като топлоподаването е било слабо, че парното е еднотръбно, остаряло е като технология и отчитането му е невъзможно, и че в квартала, в който живее, няма услуга топла вода. Предявила е срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 500лв. месечен наем за преминаваща през имота й топлопреносна тръба на „Топлофикация София“ ЕАД, както и на сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за психически тормоз от служители на „Топлофикация София“ ЕАД търсещи заплащане на задължения за топлоенергия, вкл. и от заведеното срещу нея настоящо дело.

В подкрепа на твърденията си е представила констативен протокол от 2.09.2013г., съставен и подписан от трима представители на етажната собственост на адрес ж.к.“****, в който е отразено, че тримата са посетили ап.1, собственост на С. Б. А. и са установили 4бр. свалени радиатори и поставен бай пас. Представила е и съобщение от „Топлофикация София“ ЕАД до аб.номер 142800, със следния текст “ На 13.10.17 Вие бяхте посетени от служител на „Топлофикация София“ ЕАД. Моля да се свържете с нас на телефони…“ – посочени са два телефонни номера.

Районният съд е приел представените от страните писмени доказателства, допуснал е събиране на гласни доказателства във връзка с предявените насрещни искове, и е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на СТЕ.

Разпитаната по делото св.Л.Г. е установила, че е посещавала многократно ответницата С. А. в дома й, че последната се отоплява с климатик и печки, като радиаторите й са затапени, а с бойлер си топли вода. Във входа в който ответницата живее няма парно и топла вода, като съседите в същата сграда се отопляват с електрически печки,а в целия жилищен квартал няма подаване на топла вода.

Знае, че на всеки три години С. А. изпраща на ищеца договор под условие да спрат да я тормозят или да й заплащат наем в размер на 500лв. за преминаващата през имота й тръба.

Свидетелката си спомня, че когато ответницата А. получила заповед за изпълнение на парично задължение се свлякла,и се наложило да викат Бърза помощ. Ответницата винаги 3 излизала навън с придружител, защото й прилошавало само поради мисълта за „Топлофикация София“ ЕАД. Според свидетелката, от дружеството звънели многократно на ответницата по телефона, за да й съобщят задълженията й, и я притеснявали. В такива случаи ответницата се разтрепервала, припадала, вдигала високо кръвно налягане. Когато получила призовка за делото тя се обадила на свидетелката по телефона. Гласът й едва се чувал, споделила й че е била много зле, и на следващия ден ходила на медицински изследвания. Ответницата споделила на свидетелката, че не може да се яви в съда в съдебно заседание, тъй като се чувства много зле.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за допустими, но неоснователни предвид липсата на доказателства за право на собственост или на ползване на имота, респ. липсата на доказателства за съществуване на облигационно правоотношение между страните. Съдът също е отхвърлил насрещните искове на ответницата като недоказани предвид липсата на доказателства за сключването на договор за наем между страните, както и предвид липсата на противоправност в действията на топлопреносното дружество за търси изпълнение на парични задължения.

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

По така заявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответницата като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответницата на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Според приложимата през процесния период норма на чл. 153 ал.1 от Закона за енергетиката, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. В случая исковата молба не съдържа изложение на никакви конкретни твърдения, които да обосновават насочването на претенциите на ищеца към ответницата, вкл. и че тя е титуляр на аб.номер 142800. С оглед на това съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената 4 тежест, правилно разпределена от първоинстанционния съд, не е успял пълно и главно да установи наличието на облигационна връзка с ответницата по договор при общи условия за доставка на топлинна енергия, възникваща по силата на закона, въз основа на притежаваното от последната право на собственост. Изводът за недоказаност на наличието на правно основание, въз основа на което за ответницата да е възникнало задължение да заплащат потребена в процесния недвижим имот топлинна енергия, прави безпредметно изследването на въпроса за количеството и цената на последната. Ето защо и правилно районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на поисканите в исковата молба две съдебни експертизи.