Решение № 1247 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501705 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. № 3171/16.05.2024г. от Б. Й. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, жк „Т.“, ***, чрез адв. Г.Г., против решение № 102/25.04.2024г. по гр.д. № 20233110100841/2023г. на ДРС, с което е отхвърлен иска й, насочен срещу Т. М. И. с ЕГН **********, с правно основание чл.

127а от СК, за даване разрешение, заместващо съгласието на ответника за издаване на документ за самоличност за пътуване в чужбина, както и заместващо съгласие за пътуване в чужбина, като напускат пределите на РБългария децата М. Т. М. ЕГН ********** и Х. Т.

М. ЕГН **********.

В жалбата си Б. Й. П. сочи, че паспортите на децата са с изтекла валидност и за да се приберат в България и да бъдат подновени паспортите им, следва да разполагат с пълномощно от бащата за подаване на документите и да имат съпровождащата декларациясъгласие от страна на бащата за да могат да се върнат във Великобритания, а те не разполагат нито с пълномощно, нито с декларация-съгласие. Освен това съдът не е взел предвид предоставения социален доклад от Великобритания, видно от който се установява, че именно бащата е виновен за влошените отношения между родителите, като смята, че понеже майката, насилвана физически от бащата е отвела децата в чужбина, не дължи даване на съгласие за подновяване на паспортите им. С поведението си бащата ограничава правата на децата да се връщат в България и да контактуват с роднините си тук. Той се е дезинтересирал от тях и нуждите им.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена.

1

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 3228/17.05.2024г. от Б. Й. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П.Х.“, ***, чрез адв. В.В., против решение № 102/25.04.2024г. по гр.д. № 20233110100841/2023г. на ДРС, с което е отхвърлен иска й, насочен срещу Т. М. И. с ЕГН **********, с правно основание чл. 127а от СК, за даване разрешение, заместващо съгласието на ответника за издаване на документ за самоличност за пътуване в чужбина, както и заместващо съгласие за пътуване в чужбина, като напускат пределите на РБългария децата М. Т. М. ЕГН ********** и Х. Т. М. ЕГН **********.

Съдържанието на тази въззивна жалба и отправеното до съда искане са идентични с тези на въззивна жалба № 3171/16.05.2024г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Т. М. И. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Д., ул. „М.“, № 25 не е постъпил.

ДСП Девня – отдел „Закрила на детето“ изразява становище, че не трябва да се нарушава правото на децата да пътуват извън пределите на страната ни.

В съдебно заседание на 04.11.2024г., процесуалните представители на въззивницата потвърждават, че децата продължават да живеят с майка си във Великобритания. И бащата живее във Великобритания в съседен град.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд с произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо, като съображенията за това са следните:

Б. Й. П. е предявила иск по чл. 127а СК срещу Т. М. И. за даване разрешение, заместващо съгласието на ответника тя, като майка на децата М. Т. М., ЕГН ********** и Х.

Т. М., ЕГН ********** да подаде заявление за издаване на паспорт на децата, както и заместващо съгласие децата да напускат пределите на Република България и пътуват в чужбина.

Ищцата твърди, че с ответника понастоящем са разделени, но от съвместното им съжителство имат родени две деца – М. Т. М. и Х. Т. М., които живеят при нея. Излага, че се налага често да пътува с децата до Великобритания, където имат много близки, но с ответника не могат да постигнат съгласие за това, като същият отказва да подпише декларация-съгласие.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът излага становище за недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Твърди, че ищцата и двете деца живеят постоянно във Великобритания, като посочва точния им адрес. Той също живее във Великобритания, поради което счита, че българският съд не е международно компетентен да се произнесе по това искане. По същество споделя, че многократно е изразявал желание да даде съгласие за пътуване на децата извън страната, което е посрещано враждебно или неглижирано от ищцата.

В хода на производството се установява, че ДСП – Девня е в невъзможност да изготви и представи писмен доклад за обстоятелствата, при които децата М. Т. М. и Х. Т. М. пътуват извън пределите на Република България. Социален работник е установил, че страните по делото и децата им са с настоящ и постоянен адрес в гр. Д., но след посещение, посочените лица не са открити там. Проведени са телефонни разговори с техните адвокати, които в телефонен разговор заявили, че децата и родителите им не живеят на територията на Република България, а във Великобритания.

Същевременно по делото е представен от процесуалния представител на ищцата превод на социален доклад изготвен от социалните служби в Англия, по повод акт на домашно насилие на 25.04.2023г., осъществен от баща им Т. И. по отношение на майка им Б.

П., подаден в полицията от детето М., според който майката и децата са пристигнали във 2

Великобритания през 2021г. Семейството е добре интегрирано в общността, имат достъп до услуги като личен лекар, училище, паркове, магазини, универсални услуги. М. посещава начално училище, а Х. детска ясла. Властите там имат непосредствени впечатления за тяхното емоционално и поведенческо развитие, умения за самообслужване и социално представяне. Запознати са и със семейната история на родителите им, както и с наличието на нормални условия, при които децата са отглеждани от тяхната майка.

От представеното писмо от 30.06.2023г. от Служба за оценка и обслужване на детето се установява, че след оценката на децата и семейството извършена от социалния работник К. Р. случаят ще бъде приключен.

От приложена справка от ОД на МВР Варна се установява, че децата имат издадени паспорти, които са валидни до 07.10.2025г.

От приложена справка от ОД на МВР Варна за задграничните пътувания на страните и техните деца се установява, че за периода 01.01.2014г. до 12.03.2024г. страните по делото са напускали многократно страната. Б. Й. П. и Т. М. И. последно са напуснали пределите на Република България на 28.01.2024г., а двете им деца на 11.08.2021г. и от тогава няма данни да са се завръщали в страната.

За компетентността си, тогава, когато казусът е с международен елемент, съдът следи служебно независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор с трета за ЕС страна, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове.

В разглеждания случай, международният елемент произтича от установения от доказателствата по делото факт на „обичайното местопребиваване“ на децата М. и Х., които са отглеждани от своята майка във Великобритания. Последната работи като чистачка в „Марина бар“ в Ху, Великобритания на непълно работно време, по време на учебните занятия на децата. М. е родена в България, но посещава редовно начално училище Бърнт Оук, Великобритания. Регистрирана е в Морско здравно дружество, Великобритания.

Момчето Х. е родено във Великобритания и посещава по график детска ясла там – „Уити Кити“. Също регистриран в Морското здравно дружество. Обичайното местопребиваване на децата във Великобритания се потвърждава и от становището на процесуалните представители на въззивницата Б. Й. П., които в съдебно заседания заявяват, че последните живеят там, а ищцата е тази, която отглежда децата.

Към датата на предявяване на исковата молба – 24.08.2023г., което е моментът, към който се извършва преценка за международната компетентност на съда, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия вече не е член на Европейския съюз и по отношение на него са неприложими правилата на Регламент № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Приложима по настоящия казус е Хагската Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., съгласно разпоредбите на чл. 3, б. „а“ и б. „b“. Тази Конвенция намира приложение, т.к. Република България се е присъединява през 2006г., в сила от 01.02.2007г. и е ратифицирана от Великобритания, считано от 2003г.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, горепосочената конвенция е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които ѝ противоречат.

Съгласно чл. 5, т. 1 от Конвенцията, съдебните органи, компетентни да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето, са тези на договарящата страна, в която 3 същото има обичайно местопребиваване. Посочената компетентност по обичайното местопребиваване на детето е абсолютна, като хипотезите, в които е възможна дерогацията ѝ, са изрично предвидени в чл. 8-10 от Конвенцията, но в настоящия казус нито една от тях не е налице. Не е налице и изключението предвидено в чл. 7, т. 3 от Конвенцията, съгласно което органите, посочени в т. 1, запазват своята компетентност, но органите на договарящата държава, в която е прехвърлено детето или в която то е задържано, могат да вземат само такива спешни мерки, по силата на чл. 11, каквито са необходими за закрила на личността или имуществото на детето. В случая, същността на искането, с което е сезиран съда е за даване на заместващо съгласието на родител за пътуване извън пределите на РБългария и разрешение за издаване на паспорти на децата М. и Х., като и в двете си части то не разкрива признаци на спешност и неотложност, доколкото няма данни животът, здравето и имуществото им да са поставени в опасност.

Компетентността на държавата, в която обичайно пребивават децата, в случая Великобритания, в максимална степен кореспондира и с водещите принципи на преамбюла на Конвенцията за най-добрия интерес на децата с оглед връзката им с тази държава, където пребивават от 2021г. и са трайно интегрирани в обществото. Това налага извода, че българският съд не е компетентен да се произнесе по това искане, поради което предявеният иск не е следвало да бъде разгледан от ДРС. Дори и да се окаже, че няма аналогична уредба, като тази по чл. 127а СК във Великобритания, компетентен да разгледа искането за даване разрешение, заместващо съгласието на ответника за издаване на паспорти на децата и заместващо съгласие за пътуване в чужбина, като същите напускат пределите на Република България е съдът във Великобритания. Гаранциите за това са предвидени в чл. 15, т. 2 от Конвенцията, така че, когато закрилата на личността или имуществото на децата изисква това, в изключителни случаи властите там могат да приложат или да вземат предвид закона на друга държава, с която конкретният случай е тясно свързан, в случая Република България.

Не без значение е и обстоятелството, че след като децата пребивават в държава различна от Република България, българският съд би бил в невъзможност да защити техните най-висши интереси, доколкото би имал значителни затруднения при възлагане извършването на социално проучване и изготвяне на социален доклад и би било невъзможно да бъдат изслушани лично децата в открито съдебно заседание, дори и да имат желание и се явят пред съда, щом не разполагат със съгласието на баща си да напуснат пределите на РБългария и отпътуват за Великобритания.