Протокол № 560 от 11.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 560 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора и Красимир В. Папаризов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600113 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Жалбоподателят – подсъдимият Г. С. С. се явява лично със служебния си защитник – адв. М. Д. от по-рано.

Явява се представител на Апелативна прокуратура – Пловдив – прокурорът К. П..

От призованите за днес свидетели:

Свидетелят К. И. И., редовно призован, се явява.

Свидетелят Б. Ф. У., редовно призован, не се явява. От възходяща сродница на същия е постъпила молба, с която моли, предвид неговото здравословно състояние, да не присъства на делото и да бъде преразгледано участието му като свидетел в производството.

Свидетелят В. Х. Н. се явява лично, редовно призован.

Във връзка с отправени искания за предоставяне на информация, по делото са постъпили: справка за трудовите договори на свидетеля К. И., постъпила е информация във връзка с провеждане и лечение на свидетеля Б.

У., включително копие от епикризи и копия от съдебни актове.

1

В залата присъства и съпругата на свидетеля В. Н..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. С.: Да се даде ход на делото.

Няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на свидетелите:

К. И. И., роден на ** в гр. С., българин, гражданин на Република България, с постоянен адрес в гр. К., неженен, неосъждан, със средноспециално образование.

В. Х. Н., роден на ** в гр. К., с постоянен адрес в посочения град, българин, гражданин на Република България, неженен, осъждан за **, със завършен 8-ми клас.

Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК.

РАЗЯСНИХА се на свидетелите правата и задълженията по чл. 119 – чл.

123 НПК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля К. И. И., като свидетелят В. Н. се отстранява от съдебната зала до неговия разпит.

СВИДЕТЕЛЯТ К. И. И. : Обещавам да кажа истината. Съответната вечер, сега като дата не мога да се сетя кога е било, тъкмо се прибирахме с Б.

Ф. и минавахме там по пътя, мисля, че няма конкретно значение точен адрес или какво да е, не помня, но минаваме покрай една детска градина - мисля, че беше „П.“ детската градина. То беше и тъмно. И Б. ми вика: „А, Г. с колелото“.

Сега не мога да се сетя, то беше отдавна, дали е бил с колело или без колело, не мога да си спомня. И му се провикна „приятелю“, на турски език „апи“ ли нещо, какво каза, аз не знам, не говоря турски език. Не мога да кажа със сигурност дали е бил Г. или не. Б. се провикна. По едно време се чу, че някой крещи - жена, момиче в случая. Аз, докато не я видях, не знаех, че е момиче, можеше да е възрастна жена.

2

Отидохме на мястото. Вече нямаше извършител. Самото момиче беше там. Оплака се, че й е откраднат телефона. Полицаите бяха там, дадоха й да се обади по телефона.

На самото извършване не съм присъствал. Дори Г. да е бил човекът, който разговаряше с Б. тогава, не мога да докажа, че същият човек е извършил престъплението.

Г. го познавам, ето го в залата на първия стол (свидетелят К. И. посочва подсъдимия Г. С.).

Момичето не съм го забелязал преди това. Въпросната вечер не помня момичето да съм го виждал преди това.

Момичето след виковете, като отидохме при нея, ни разказа какво се е случило, че бил й откраднат телефона там някъде между блок № * и съответните къщи – техните адреси не ги знам. Само, че са й откраднали телефона сподели. Не се е оплакала за насилие, не съм чул за насилие срещу момиченцето.

Б. поздрави някакъв човек - турчин, съответно, защото го поздрави на турски с думите „апап“ ли, апи“, понеже не знам езика. Видях някой, но беше тъмно, беше човек, но не мога да кажа със сигурност дали беше Г..

С момичето, което викаше, ние се познаваме отпреди това, ние сме от един квартал, едни и същи магазини посещаваме, просто се знаем. Аз по нея не съм забелязал наранявания. Един човек описа момичето, че й е взел телефона „**“, така каза , дословно казано, за този, който й е откраднал телефона. Други отличителни белези не е казала. Като дойде полицията, там бяхме. Познавам това момиче. Вече и от съседните къщи дойдоха хора и тя от телефона на човека, от който се обади - от кой номер, може да се провери.

Доколкото знам, откраднат й е телефона в уличката.

Момчето беше разтревожена, не бих казал разплакана. Беше така във видимо стегнато състояние, не беше хептен разплакана, но беше разтревожена, беше притеснена, трепереше.

Съдът служебно предлага на страните да обсъдят възможността по чл.

281, ал.5 НПК за евентуално приобщаване показанията на свидетеля К. И. И., дадени на досъдебна фаза пред разследващия в цялост, с оглед обстоятелството, че свидетелят не си спомня, а и възникват известни 3 противоречия по отношение на начина на придвижване на пострадалото момиче и последвалия я е мъж, с който се поздравява свид. Б. У., както и по отношение на възможността на свидетеля да възприеме кой е въпросният мъж.

ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че общо взето на досъдебното производство показанията му са по-подробни и в известна степен, различни от това, което днес свидетелят заяви.

АДВ. Д.: Коренно различни са според нас показанията. Съгласни сме да се прочетат показанията на свидетеля К. Д., дадени на досъдебното производство.

На подсъдимия Г. С. се разясни разпоредбата на чл. 281 ал.7 НПК, а именно, че при съответно съгласие да се прочетат показанията на свидетеля И., дадени на досъдебното производство, същите могат да се ползват при постановяване на съдебния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. С.: Разбрах какво ми разясни съдът. Давам съгласие да се прочетат показанията на свидетеля К. И., дадени на досъдебното производство пред разследващия.

Съдът намира, че са налице основанията на чл. 281 ал. 7 вр. 5 вр. ал. 1, т.

1 и 2 НПК за прочитане показанията на свидетеля К. И. И., дадени на досъдебното производство в протокол за разпит на свидетел от 04.10.2022 г., приложени на лист 24 от досъдебното производство и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧЕТОХА се показанията на свидетеля К. И. на лист 24 от досъдебното производство.

КОНСТАТИРАХА се противоречия.

СВИДЕТЕЛЯТ К. И.: Че момичето беше малка, ученичка – потвърждавам. Да, тя все още учи момичето А.. Потвърждавам си показанията от досъдебното производство. Мисля, че я видях, нямам спомен. Вече й го зная името на пострадалото момиче. Тогава не съм го знаел на момента. Може и да съм я видял, не мога да го кажа със сигурност. Възможно е да съм я видял да се прибира.

Бих казал, вярно е, че е имала тогава дамска чанта, но не си спомням каква. Сега я познавам, знам, че носи чанти. Тогава съм казал това, разпитван 4 съм по-близо до случая и съм имал по-скорошни спомени. Вярно е това, което ми прочетохте за начина на придвижване на момичето – така е, както го прочетохте и че сме го изгубили от полезрение.

Бях с Б. Ф.. Мина едно момче с колело, но не мога да кажа със сигурност, че е бил Г.. Нямам обяснение сега относно казаното на досъдебното производство, че Г. ни е застигнал и минал покрай нас. Това, което казвам сега, това е вярно - че мина някакъв човек с колело. Аз тогава не знам какво е записала уважаемата дознателка. Зави покрай контейнерите на север, а момичето продължи в посока запад, тя там живее, докато момчето зави покрай контейнерите в посока север, надясно зави. Имам предвид, че момчето с колелото зави надясно. Момичето продължи направо между гаражите, докато момчето беше с колело и мина по асфалтовия път, доколкото си спомням.

Относно показанията ми на досъдебното производство, че този Г. е поздравил Б. на ** език, казвам сега, че чух нещо от рода на „апи“, „апап“, понеже не знам езика, не знам какво е казал. Възможно е да е турски език, възможно е да е и на цигански.

Относно записаното в протокола на досъдебното производство „Г. беше облечен в тъмни дрехи“ – това си спомням, че момичето викаше „Помощ, помощ!“. Момчето което видях тогава, сега не съм сигурен дали въобще е същият – Г., но си спомням, че той продължи покрай контейнерите в посока юг, не всъщност не в посока юг, а в посока - север. Аз бъркам посоките, извинявам се. В посока север продължи и по асфалтовия път, а тя мина между гаражите, където не може да се мине с колело.