Решение № 1245 от 22.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Перник, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лора Р. С.а при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. С.а Гражданско дело № 20221720104348 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 176, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от И. С. Д., ЕГН ********** от *********** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК 129009856, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от директора.

Ищецът твърди, че работи в структурата на МВР и заема длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Радомир при Областна дирекция – Перник при Министерство на вътрешните работи.

Сочи, че през периода 29.07.2019 г. – 29.07.2020 г. е работил на 8, 12 или 24-часови работни смени съгласно утвърдени графици при сумарно изчисляване на работното време, като с протоколи са отчитани часовете изработен нощен труд. Сочи, че в посочения период е полагал нощен труд, който не е преизчислен съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР чрез прилагане на коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, а именно 1.143. Твърди, че след прилагане нормата на чл.

187, ал. 4 от ЗМВР и превръщане на часовете нощен труд в дневен, изработените от него часове извънреден труд не са му заплатени по правилото на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Счита, че за така изработения извънреден труд му се дължи сумата от общо 500 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 1 продължителност на дневното и нощното работно време.

Ищецът сочи, че трудовото възнаграждение е дължимо на 26-то число от месеца, следващ този за тримесечието, за което се дължи. Същото не е заплащано изцяло в срок, като върху исковата сума се дължи обезщетение за забава в размер на 152.37 лв. върху всяка от главниците за тримесечие, считано от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, с начална дата 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 29.07.2019 г. до 29.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 152.37лв., дължимо върху всяка просрочена главница, считано от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи възнаграждението, с начална дата 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът признава изложените в исковата молба факти, че ищецът е служител в ОДМВР – Перник и че през процесния период 29.07.2019 г. – 29.07.2020 г. е работил в ОДМВР – Перник, Районно управление Радомир, група „Охранителна полиция“ на длъжност полицай, както и че е полагал труд на смени съгласно утвърдени графици, които включват и нощен труд.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд през исковия период му е заплатен напълно като такъв. Твърди, че нормите, на които ищецът основава претенцията си за преобразуване на изработения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и заплащането му като извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, са неприложими в настоящия случай.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат А. В., е направил искане и съдът е допуснал изменение досежно размера на предявените искове. Претенцията за присъждане на възнаграждение за извънреден труд е намалена, съобразно експертизата на вещото лице - от 500.00 лв. на 324.22 лв., а претенцията за присъждане на лихва за забава е намалена на от 152.37 лв. на 79.71 лв. Главният иск е оттеглен в частта му за исковия период от 10.07.2020 г. до 29.07.2020 г. и производството в тази част е прекратено.

Искането към съда е да уважи исковете съгласно допуснатото изменение.

Поддържа се претенцията за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Василева поддържа отговора. Оспорва исковете. Искането към съда е да ги отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски.

2

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебносчетоводна експертиза, преценени съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът намира за установено следно:

Не е спорно между страните и се установява от приетите удостоверение УРИ 313р-11770/22.07.2022 г., акт за встъпване в длъжност от 24.10.2018 г. и заповед № 313з-7131/23.10.2018 г., че ищецът е назначен за първи като държавен служител в системата на МВР на длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Радомир при ОДМВР, на която работи до настоящия момент.

По делото са приети справка за часове положен труд от месец юли 2019 г. до месец юли 2020 г., платежни бележки за периода от месец юли 2019 г. до месец юли 2020 г. и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Венев и неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като пълна, обоснована и дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит. От тях се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. През процесния период от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил общо 504 часа нощен труд /между 22: 00 ч. и 06:00ч./. За него, ежемесечно му е изплащано допълнително възнаграждение за положен нощен труд по 0.25 лв. на час за периода от 29.07.2019 г. до 31.01.2020 г. и по 1.00 лв. на час за периода от 01.02.2020 г. до 10.07.2020 г. или общо за целия процесен период – 276.00 лв.

Часовете нощен труд не са превръщани в дневен, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При извършване на такова преизчисление, извънредният труд, положен от ищеца през процесния период е 78 часа.

Трудовото възнаграждение на ищеца през периода 29.07.2019 г. – 31.12.2019 г. е 878.00 лв., като съобразно същото за 1 час извънреден труд се дължи заплащане на 7.93 лв., за периода 01.01.2020 г. – 10.07.2020 г. – трудовото възнаграждение е 966.00 лв., като 1 час извънреден труд се заплаща с 8.69 лв.

При тези данни, вещото лице е констатирало, че за положените 78 часа извънреден труд, получени чрез преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143, общо дължимото възнаграждение е 600.22 лв. На ищеца са заплатени 276.00 лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд. Поради което разликата между него и възнаграждението за извънреден труд е 324.22 лв.

Вещото лице е изчислило обезщетението за забава върху всяка главница, с падеж на 26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен извънредния труд, а именно от 26.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.07.2022 г., което е в общ размер на 79.71 лв.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Неоснователно е възражението на ответника за отсъствие на надлежна 3 пасивна процесуална легитимация на ОДМВР – Перник да отговаря по предявените искове. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите в МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител – полицейски орган, заемащ длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Видно от приложената заповед, издадени от директора на ОДМВР – Перник, той заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на т. 7 от цитираната разпоредба, назначаването, на която съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се извършва от ръководителите на структурите по чл. 37 от закона. В случая органът по назначението е директорът на ОДМВР – Перник.

ОДМВР – Перник е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Затова разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд и обезщетение за забава.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР/в приложимата редакция, действаща преди изменение на разпоредбата, обнародвано в ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г./ към основаното възнаграждение на служителите на МВР се изплаща възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Страните не спорят, че ищецът е служител на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – държавен служител – полицейски орган, че служебното му правоотношение е възникнало с ОДМВР - Перник по силата на заповеди, издадени от директора на ОДМВР – Перник на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, с които е назначен на младши изпълнителска длъжност по чл.

143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 или 24-смени по смисъла на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Спорът между тях е за приложимостта на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание чл. 244, т. 2 и КТ и § 121 от ЗИДКТ/ДВ, бр. 25 от 2001 г./ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд и следва ли така преизчислените часове положен труд, надвишаващи редовното работно време, да се квалифицират като извънреден труд по смисъла на чл.

187, ал. 5 от ЗМВР.

Доколкото процесния период е от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г., то относима към правния спор е редакцията на чл. 187 от ЗМВР, преди изменението и, обнародвано в ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в посочената редакция, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Ал. 5, т. 2 на същата разпоредба предвижда, че работата извън редовното работно време за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането 4 на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. / и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи/обн. ДВ бр. 3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отменена бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г./