Определение № 758 от 25.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. *****, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000546 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище гр.София срещу решение № 305 от 05.07.2023г., постановено по търг.дело № 230/22г. по описа на Окръжен съд – *****, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Е. А. С. и С. С. С. и двамата от гр. ***** обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта С.С. С., съответно техен съпруг и баща, починал при ПТП от 23.05.2017г., осъществило се на територията на Република Румъния, с участието на микробус „***************“, модел „*******************“, с рег.№ *********, в който се е возил С. С., застрахован при дружеството застраховател, на основание чл. 432 ал.1 от КЗ за разликата над 50 000лв. до присъдените 200 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и срещу решението, в частта му за присъдените лихви и разноски върху обезщетението за разликата.

При проверка по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд констатира следната нередовност на въззивната жалба:

Въззивната жалба в частта и срещу присъдените главници е редовна.

Нередовност е налице в частта и срещу присъдените законни лихви за забава.

1

Последователна е практиката на касационната инстанция че дължимата върху главницата законна лихва не се включва в цената на иска. Деликвента, респективно застрахователят, при когото е застрахован деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва деликвентът - от датата на увреждането /чл.84 ал.3 от ЗЗД/, а застрахователят в сроковете по чл.429 ал.3 от КЗ и чл.497 от КЗ. Лихвите се дължат върху размера на обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в забава без покана, т.е. от датата на увреждането. Поради което и присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск - за обезщетението и не се предявява като самостоятелен иск. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. Не съществува пречка обаче ищецът да предяви като самостоятелен иск претенцията за обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В този случай съдът ще бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки един от тях с решението, като силата на присъдено нещо ще се разпростира и върху притезанието по двата иска. Обезщетението за забава, от датата на деликта, респективно от датата на посочените в КЗ срокове, до датата на предявяване на иска, ще бъде определено по размер и ще подлежи на изпълнение така както е установено от съда в съдебното решение. /в този смисъл определение № 406 от 15.07.2009г. по ч.търг.дело № 300/09г., първо т.о./.

В настоящия случай ищците са предявили като самостоятелни искове претенциите си за обезщетение за забава в плащането от 06.02.2022г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2022г.. в претендиран от всеки от тях размер. Съответно е налице произнасяне на съда по тези искове в диспозитива на решението, като на всеки от ищците е присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение за посочения период в размер на сумата 3 833.64лв.

С въззивната жалба е обжалвано решението, в частта му досежно присъдената законна лихва върху разликата като няма уточнение каква част от уважените искове за обезщетение за вреди от забава в плащанията на всеки от ищците се обжалва, съответно и няма събрана дължима държавна такса за 2 въззивно обжалване за тези размери.

Извършването на действия по чл.262 от ГПК е в компетентността на първоинстанционния съд.

Поради което и въззивният съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба във връзка с предмета на обжалване с уточнение на обжалвания размер на уважените искове на всеки от ищците за законна лихва върху присъдата главница за периода от 06.02.2022г. до 15.04.2022г. и внасяне на съответната на уточнението дължима за въззивно обжалване държавна такса.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.дело № 546/23г. по описа на Варненски апелативен съд, търговско отделение.

ВРЪЩА обратно на Варненски окръжен съд търг.дело № 230/22г., ведно с подадената срещу решението въззивна жалба вх.№ 19065 от 01.08.2023г. за отстраняване на констатирани нередовности на въззивната жалба: уточнение на обжалвания размер на уважените искове на всеки от ищците за законна лихва върху присъде н а т а главница за периода от 06.02.2022г. до 15. 04.2022г. и внасяне на съответната на уточнението дължима за въззивно обжалване държавна такса.

След изтичане на срока за отстраняване на нередовностите делото, ведно с въззивната жалба и евентуално уточненият предмет на обжалване по отношение на исковете за законна лихва да се върнат на апелативния съд за произнасяне.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4