Решение № 170 от 25.02.2020, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 170

25.02.2020 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели

Иванова секретар Ваня Кирева прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №962 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от С.Г.Я. с ЕГН:********** ***, Й.Г.Я.-Б. с ЕГН:********** *** и П.Ц.К. с ЕГН:********** ***, всички със съдебен адрес ***, офис 9, адв.С.П., против В.К.Б. с ЕГН:********** ***, Т.Х.Л. с ЕГН:********** и Н.С.Л. с ЕГН:**********,***, А.А.Х. с ЕГН:********** и А.Е.Х. с ЕГН:**********,***-А, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищците твърдят, че наследодателите им са били собственици на земеделски имот извън строителните граници на града, който впоследствие бил снет с пл.№2211 по КК на гр.Хасково, м.“Каменец“. През 2004г. наследодателите на ищците водили дело за делба на имота, в резултат на което бил разделен по хоризонтала, като северната част била възложена на Г. Я., а южната на брат му Р. Я.. На место обаче не била прокарвана имотната граница. След влизане в сила на КК на гр.Хасково двата имота били заснети с идентификатори *** – на Г. Я. и *** – на Р. Я.. Малко преди смъртта си около 2005-2006г. Р. Я. предоставил ползването на двата имота на първия ответник В.Б., който следвало да му предава някакво количество картофи, които щял да отглежда там, т.е. договорено било натурално заплащане. Около 2-3 години след смъртта на Р. Я. и до момента местото било пустеещо, не се обработвало от никого, имало много саморасляци и други самозасадили се растения. През 2018г. първият ответник се снабдил с нотариален акт за собственост на двата имота по обстоятелствена проверка. В същия ден новият собственик В.Б. продава на втория и третия от ответниците /Т. и Н. Л./ двата имота. Първият нотариален акт бил неистински, защото В.Б. не бил упражнявал фактическа власт над двата имота, а бил техен държател. Вторият нотариален акт за продажбата бил нищожен, поради нарушаване на императивни разпоредби на ГПК досежно извършването на нотариални действия, а именно извършено било нотариално действие без да е налице вписване на първия нотариален акт /чл.586 ал.4 от ГПК/. Сделката била извършена на база данни от скицата на имотите и данъчните им оценки на имената на наследодателите на ищците, а не на тези на продавача.

Скиците, послужили за онагледяване на двата нотариални акта били едни и същи.

Описаните и в двата нотариални акта самостоятелни обекти – сгради липсвали на место, като там имало две дървени бунгала на циментова основа в окаяно състояние пред самосрутване, с предназначение за съхраняване на инвентар, а не вилни сгради. Сделката била симулативна, не целяла придобиване на имотите, а само прехвърлянето им чрез трето лице – сламен човек /посредник/, за да може впоследствие да бъде прехвърлена вече валидно, на истински приобретател – лице близко до първоначалния собственик, в съответствие с практиката на ВКС за добросъвестното трето лице приобретател, който уж не знае нищо за случилото се до момента. След два месеца приобретателите по тази сделка Н. и Т. Л. прехвърлят и двата имота на четвъртия ответник А.А., което било индиция за симулативния характер на първата им сделка с В.Б.. По силата на законовата норма на СК петият ответник придобил имота заедно с четвъртия като негова съпруга. Тази сделка също била безпарична – в нотариалния акт липсвало посочване на начина на плащане и цитиране на платежния документ. И при двете прехвърлителни сделки били нарушени императивни разпоредби на ЗМИП от 1998г. /отм./ и на ЗМИП от 2018г., които били заобиколени с неприлагането на банкови документи и непосочване способа на плащане на договорената цена.

Подписани били от страните по тях и декларации с невярно съдържание, съпътстващи сделките. Ищците твърдят, че са единствените собственици на гореописаните имоти, тъй като наследодателите им не били губили собствеността си чрез сделки или бездействие, а те я придобили по наследство. Първият ответник не можел да придобие собствеността върху имотите, тъй като не бил налице нито един от двата елемента на института на придобивната давност. Не ги бил владял 10 и повече години, защото от 2009-10г. бил държател на имотите – владял ги от името и за сметка на общите наследодатели на ищците. Не бил придобил владението върху тях на годно правно основание, за да им стане собственик, а чрез противоправно действие – завладял ги. Последвалите след снабдяването му с нотариален акт сделки с тези имоти били нищожни, като симулативни и сключени при заобикаляне на закона. Индиция в тази насока бил и факта, че наследодателите на ищците били записани в скиците на имота като негови собственици. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищците са собственици гореописаните недвижими имоти и да бъдат осъдени ответниците А.А.Х. и А.Е.Х. да им предадат владението върху тези имоти, както и да бъде обезсилен нотариален акт №54, том 1, рег.№928 на нотариус Вл.С.. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът В.К.Б. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и счита, че следва да се отхвърлят. Твърди, че придобил собствеността върху процесните имоти по давностно владение повече от 10 години. Тези имоти му били предадени от двамата братя Г. и Р. Я.и около 2006-2007г. Братята му казали да се разполага с имотите, да строи в тях вила, да отглежда животни, плодове, зеленчуци, каквото реши, защото те нямало да дойдат от София. Твърди, че нямали никакви уговорки да им дава наем или някаква продукция от местата. Владението упражнявал непрекъснато и несмущавано. Братята просто не намирали време да дойдат да му прехвърлят имотите, защото били ангажирани с някакви работи в София. Затова през 2018г. ответникът си изкарал нотариален акт по давностно владение и за двата имота. После ги продал на Т.Л., защото му трябвали пари. Всичко по документите по сделката било точно, в службата по вписвания се вписали и двата нотариални акта – констативния и този за покупко-продажба. С последващия купувач на имотите се запознал преди продажбата, защото още имал някакви неща в имотите и си ги взел.

Ответниците

Т.Х.Л. и Н.С.Л. депозират отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват твърденията на ищците за нищожност на нотариалните актове за покупко-продажба и за симулативния характер на сделката, сключена между В.Б. и Т.Л., както и че същата е безпарична.

Твърдят, че тази сделка обективира действителната воля на страните по нея и е породила вещно-транслативен ефект, като направила Т.Л. собственик на процесните имоти, придобити и от съпругата му в режим на СИО. По отношение твърденията на ищците относно използваните скици намират същите за необосновани и противоречащи на законодателството и на установените практики. Скицата била носител само на графична информация относно спецификата на имотите, но не била източник за установяване правото на собственост върху тях, не пораждала, не погасявала и не изменяла вещните права и не била доказателство за същите.

Твърдят, че са придобили собствеността върху имотите и впоследствие валидно са я прехвърлили на следващия приобретател, на когото предали владението. Оспорват твърдението, че В.Б. е бил държател на имотите.

Последният се легитимирал като собственик по силата на издадения му нотариален акт по обстоятелствена проверка. Последица от издаването на този нотариален акт било наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Доколкото В.Б. бил собственик на процесните имоти към 08.02.2018г., то и последващите разпоредителни сделки с имотите имали вещно-прехвърлително действие.

Ответниците А.А.Х. и А.Е.Х. депозират отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърдят, че В.Б. владял процесните имоти като свои несмущавано повече от 10 години до прехвърлянето им чрез покупко-продажба през 2018г. Те живеели в близост до имотите и виждали само и единствено В.Б. сам или в присъствието на майка си да идва до имотите и да демонстрира собственост.

Собствения на Г. Я. имот с идентификатор *** не бил ползван от него в последните 10 години. Той бил жив, когато В.Б. със законни действия вече бил установил собствеността върху имота. Ищците не били собственици и не са владели имота до трансформирането на собствеността му. Г. Я. приживе нямал уговорка и не получавал плодове от недвижимия имот. Владението на В.Б. върху имот с идентификатор *** било предоставено приживе от Р. Я.. След смъртта на последния В.Б. продължил да владее имота като свой и това владение продължило повече от 10 години. След смъртта на Р. Я. наследниците му не били владели и ползвали имота и нямали уговорка с В.Б. да получават плодове от вещта. Не била нищожна сделката, сключена между В.Б. и Т.Л.. Вписана била след вписването на констативния нотариален акт за собственост, като били налице всички формални изисквания за нейната валидност и съответствието с тези изисквания било установено от нотариуса и съдията по вписвания. Сделката, сключена между Т. и Н.

Л. и А.Х. не била симулативна, нито заобикаляща закона. Имота бил публично обявен за продажба с табела, закачена на оградата.

Страните сключили валидна сделка, като купувачът превел в деня на сделката продажната цена по банкова сметка ***. След сключване на сделката и получаване на достъп до имота А.Х. веднага демонстрирал владението над имота, като влизал, размествал и поставял вещи в имотите, които закупил. Предвид гореизложеното се оспорва правото на собственост на ищците върху процесните имоти и се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените удостоверения за наследници се установява, че Р. Т. Я. е починал на 02.04.2007г. и е оставил като свои наследници брат си Г. Т. Я. и съпругата си М. П. К., починала на 09.01.2008г., от своя страна оставила като наследник сина си П.Ц.К.. Георги Тодоров Янчев, починал на 22.02.2018г., като оставил за свои наследници съпругата си С.Г.Я. и дъщеря си Й.Г.Я.-Б..

По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, от 08.02.2018г. В.К.Б. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор ***, както и на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с административен адрес гр.Хасково, ж.р.“Каменец“. На същата дата – 08.02.2018г. В.К.Б. продава тези два поземлени имота ведно с построените в тях едноетажни вилни сгради на Т.Х.Л. за сумата от 20100лв. На 13.04.2018г. Т.Х.Л. и съпругата му Н.С.Л. продават двата поземлени имота с построените в тях вилни сгради на А.А.Х. за сумата от 21000лв.

По искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите Л.Ж.А., В.Г.И., Е. З. У. /баща на отв.А.Х./, И.З.Ш.,

С. Б. Т., С. С. Б. /чичо на отв.В.Б./ и В. Р. М..

В своите показания свидетелите А. и И. твърдят, че процесните места са дадени от Г. Я. на някакъв човек да ги обработва, за да не запустеят.

Свидетелят

У. твърди, че дъщеря му имала също имот на улицата, където е и процесният. В последният виждал В., с брата на който били съученици, да го обработва. Твърди също така, че е виждал табелата, че имота се продава, но не знаел как дъщеря му е научила за това, като за сделката научил едва след като я били направили. Според св.У., дъщеря му купила имота около лятото на 2019г.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fea4071a-7251-4f8d-8c08-0b212d1ef425