Определение № 31271 от 01.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31271 гр. София, 01.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110145845 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Депозирана е молба от процесуалния представител на ищеца, с която се иска изменение на решението в частта за разноските. Посочва се, че съдът неправилно не е присъдил разноски в пълния претендиран размер.

В срока за отговор не е депозиран такъв от другата страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, по делото да е представен списък с разноски. Видно от материалите по делото, така предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400 лв. Съдът приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. От служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът К. Й. П. е предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по гр.д. № 47365/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 58990/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 65811/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 62188/2023 г. по 1 описа на СРС, ГО, по гр.д. № 62190/2023 г. по описа на СРС, ГО и др.

Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав.

Поради изложеното съдът намира молбата за неоснователна и следва да я отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Да се връчи препис на страните от определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2