Решение № 3747 от 25.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3747 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330115144 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди настъпило ПТП на *** г., на републикански път *** в посока от с. *** към *** /***/, след излизане от селото и преди разклона за с. ***, при което за застрахован по им. застраховка „Каско“ – л.а. с ***, настъпили имуществени вреди, поради преминаване през необозначена и необезопасена дупка на платното.

Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят платил на сервиза сумата от 498,31 лева. Въпреки изпратената покана, ответникът не погасил.

Счита, че отговорност за вредите носи АПИ. С плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, както и 128,58 лева – обезщетение за забава за периода 06.08.2022 г. – 29.08.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.08.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете, в т.ч. – настъпването на ПТП; механизма и вредите; наличието на застрахователно правоотношение. Нямало представен протокол за ПТП. Липсвали доказателства, даващи основание за изплащане на обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение 1 и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; ответникът е получил регресна покана за плащане /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 15783/17.12.2024 г./.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско +“, обективиран в полица от 02.06.2021 със срок на покритие 13.06.2021 г. – 12.06.2022 г. /л. 50 - подписан за двете страни по правоотношението/, ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Представени са доказателства за плащане на дължимите вноски по договора, поради което и всички оспорвания на ответника във връзка с наличието на застрахователен договор са неоснователни - застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля *** /водач на МПС/. Посочва, че управлявал автомобила служебен, като на твърдения пътен участък – от с. *** към гр. ***, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на платното, която не видял и не могъл да заобиколи, макар да управлявал с не повече от 80 км./ч. Настъпили повреди под предна броня; застрахователят бил уведомен.

Показанията се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства.

В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото уведомление и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са били определени на стойност 498,31 лева.

По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка при установения механизъм на ПТП е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, именно при преминаване на автомобила през дупка на платното за движение. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 588,98 лева.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани 2 поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка.

Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение.

Установява се, че с платежно нареждане на 10.06.2022 г. /л.19/ ищецът е платил на сервиза, извършил ремонт на МПС, сумата в размер на 498,31 лева. Оспорванията на ответника са неоснователни.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума. Само за пълнота се посочва, че липсата на съставен протокол за ПТП по никакъв начин не влияе на извода за възникване на отговорност за застрахователя.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Според чл. 8, ал. 2 ЗП, той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно съС.ие, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДв.П/. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Установената 3 неподдържана пътна настилка и неравност – дупка, представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което не е било равно и създава опасност на движението. Не се доказа мястото да е било обезопасено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/. Поради горното и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението на САТЕ действителната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 588,98 лева.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 498,31 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба до окончателното погасяване.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Налице е главен дълг, плащане не се твърди и доказва. Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. За поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава е получена от ответника на 31.07.2022 г. Бил е предоставен 15-дневен срок за изпълнение.

Длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му. Срокът изтича в работен ден, като ответникът е изпаднал в забава от следващия – 06.08.2022 г. Обезщетение е дължимо за исковия период и е в размер на търсената сума, изчислена и от съда с он-лайн калкулатор, на осн. чл. 162 ГПК. Искът е доказан и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представен списък и доказателства за платени: 100 лева – ДТ; 5 лв. – ДТ справка; 30 лева – деп. св.

/изплатен/; 300 лева – деп. САТЕ; 480 лева – платено адв. възн.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 498,31 лева /четиристотин деветдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско +”, по полица от 02.06.2021 г. за причинени щети на автомобил с ДК № ***, в резултат от настъпило ПТП на *** г. при движение по републикански път *** в участък от с. *** към гр.***, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; 128,58 лева /сто двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава за периода 06.08.2022 г. – 29.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 30.08.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 915 лева /деветстотин и петнадесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД /л.2 ИМ/ - IBAN: *** Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5