Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 466 от 12.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 283/2024
Вид
Определение № 466
Подписан
12.06.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Георги Методиев Павлов, Павлина Нейчева Паскалева, Светослав Неделчев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. гр. Добрич, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500283 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.413, ал.2 вр.чл.275 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул."Цариградско шосе" №111 П, чрез юрисконсулт Б. срещу разпореждане №2126/04.04.2024г. по ч.гр.д. №814/2024 г. по описа на Районен съд Добрич (електронно дело №20243230100814), с което е отхвърлено заявлението на чaстния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. Х. Д., ЕГН ********** от гр.Д. за следните суми:

2500 лв. - дължима главница по Договор за банков кредит-овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица №027OD-R-000239/07.01.2014г., изменен и допълнен с Анекс от 10.04.2014г.; 635,35 лв. - договорна лихва за периода от 31.03.2024г. до 20.02.2024г.; 184,61 лв. – наказателна лихва за периода от 30.04.2022г. до 20.02.2024г.; 14,36 лв.- законна лихва за забава поради неизпълнение за периода 21.02.2024г.-06.03.2024г.; 50 лв. - дължима комисионна за управление на кредита; 60 лв. - такса връчване на покана за доброволно изпълнение; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендират се и разноските сторени в настоящото производство.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

1

Производството по ч.гр.д.№814/2024г. по описа на Районен съд Добрич (електронно дело №20243230100814) е образувано по подадено заявление от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул."Цариградско шосе" №111 П за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. Х. Д., ЕГН ********** от гр.Д. за следните суми:

2500 лв. - дължима главница по Договор за банков кредит-овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица №027OD-R-000239/07.01.2014г., изменен и допълнен с Анекс от 10.04.2014г; 635,35 лв. - договорна лихва за периода от 31.03.2024г. до 20.02.2024г. ;184,61 лв. – наказателна лихва за периода от 30.04.2022г. до 20.02.2024г.; 14,36 лв. законна лихва за забава поради неизпълнение за периода 21.02.2024г.- 06.03.2024г.; 50 лв.

- дължима комисионна за управление на кредита, 60 лв. - такса връчване на покана за доброволно изпълнение; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните книги на банката жалбоподател, районният съд е приел, че заявителят не е представил доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

В настоящия случай заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за цялата сума по договора за кредит. Това се установява, както от посоченото в заявлението, така и от представеното извлечение от счетоводните книги.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

По делото се установява, че представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги съдържа информацията по чл.60, ал.2 от ЗКИ- общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В настоящия случай се касае за договор за предоставяне на овърдрафт, в който е посочена фиксирана дата за падеж на изплащане, както и че целият размер на овърдрафта следва да бъде погасен до настъпване на падежа. При този вид кредит конкретната сума, която подлежи на внасяне, зависи от усвоената такава към съответния период. С оглед на това не е възможно конкретизиране на броя и размера на непогасените вноски от него. Към извлечението са приложени договор за кредит и анекс към него, установяващи наличието на вземане в полза на жалбоподателя, както и настъпилата му изискуемост. Представена е и изходяща от банката покана за доброволно изпълнение, адресирана до кредитополучателя, чието връчване е било възложено на ЧСИ Д.И. с район на действие Окръжен съд Добрич.

2

Районният съд, за да отхвърли заявлението, е приел, че по делото липсва представено уведомление до длъжника за обявената от частния жалбоподател предсрочна изискуемост.

Според първоинстанционния съд приложената покана за доброволно изпълнение съдържала единствено изявление на кредитора за плащане, допълнителен 30 дневен срок за извършването му и възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На длъжника не била съобщена предсрочната изискуемост на кредита, на която заявителят се позовава. Затова липсвало и подлежащо на изпълнение вземане, което да обоснове постановяването на незабавно изпълнение.

Въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на изрично уведомяване на длъжника за обявената от кредитора предсрочна изискуемост.

Съгласно указанията на т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Връчването чрез частен съдебен изпълнител е един от способите за предаване на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, включително и по реда на чл.47 от ГПК. Нормата на чл.47, ал.5 от ГПК е приложима и при връчване на документи от ЧСИ, т. е. съдебният изпълнител може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените в чл. 47 ГПК факти. По делото са представени доказателства за посещения на лицето, натоварено от ЧСИ с връчването на книжа, на съвпадащите постоянен и настоящ адрес на длъжника- посочени са датите на извършваните посещения, отразено е поставеното уведомление, залепено на 18.12.2023 г., като длъжникът е поканен да получи книжата в кантората на ЧСИ Д.И.. Направени са и справки в НАП за регистрирани трудови договори на негово име, от които е установено, че същият няма действащ трудов договор. Съгласно протокол за извършване на уведомление изх.

№1404/05.02.2024г. длъжникът не се е явил в кантората на ЧСИ, поради което документите се считат за редовно връчени след изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението и за получаване на същите от кантората, а именно 03.01.2024 г. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че е налице редовно фингирано връчване на длъжника на поканата за доброволно изпълнение.

В съдебната практика категорично се приема, че не е необходимо волезиявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост да бъде изразено в нарочно уведомление. Не са налице строги изисквания относно съдържанието или формата на този документ. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост може да бъде инкорпорирано в исковата молба, в нотариална покана, в уведомлението за цесия или в друг документ, стига волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във 3 всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа такова конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различно разрешен в рамките на всеки отделен спор.- Решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г., I т. о., ТК. В настоящия случай в поканата за доброволно изпълнение кредиторът е посочил размера на задължението, разбито по пера, предоставил е на длъжника 30 дневен срок за заплащане на сумите, указвайки му, че ако същите не бъдат заплатени в рамките на този срок, кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Документът е оформен като редовно връчен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Следва да се отбележи, че поканата съдържа изрично формулирано волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с тази особеност, че предсрочната изискуемост настъпва не със самото достигане на изявлението до адресата му, а с изтичането на дадения от банката допълнителен срок за доброволно изпълнение и наличието на бездействие на длъжника в рамките на същия, в съответствие с разпоредбите на т.9.1.2, подточка „а“ от Общите условия на кредитния договор. Съгласно тези текстове банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмено предизвестие, за срок определен от нея, ако длъжникът не извърши плащане по договора повече от 5 работни дни, след датата, на която плащането е станало изискуемо, които обстоятелства са и изрично посочени в поканата. Ето защо, изводът на съда, че длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост не противоречи на формираната задължителна практика в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която банката трябва изрично да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението да е достигнало до длъжника – кредитополучател Определение № 239 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2066/2015 г., I т. о.

По отношение на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 635,35 лв., представляваща договорна лихва за периода от 31.03.2024г. до 20.02.2024г. съдът счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. В депозираното заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, както и в приложеното към него извлечение от счетоводните книги е посочено, че тази лихва се претендира за периода от 31.03.2024г. до 20.02.2024г. С оглед на това съдът намира, че е недопустимо издаването на заповед по чл.417 ГПК когато началният период на изискуемост на вземането настъпва след крайния такъв. Дори да се касае за допусната техническа грешка, същата не може да бъде отстранена чрез оставяне на заявлението без движение. Единственият възможен изход при подобна ситуация е отхвърлянето му в тази част.

Разпореждането е правилно и в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 50,00 лв. - комисионна за управление на кредита, и 60,00 лв. – разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение, понеже за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение същото, не трябва да противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това.