Решение № 4297 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4297 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514793 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 10731/05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1369/2023 г. по описа на СРС, 38 състав, са уважени изцяло обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 ГПК вр. чл. 203 ЗВ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че П. Й. Р., дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 6 844.95 лв,- главница за периода 09.05.2013 - 06.04.2022г., мораторна лихва за забава при заплащане на дължимите суми за периода 09.06.2013 - 06.04.2022г. в размер на 92.20 лв., както и законна лихва от 10.01.2023г. до изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 25439/08.09.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 44233/2022 година по описа на Софийски районен съд.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника П. Й. Т., чрез адв. С. Р. (с приложено към ВЖ пълном.), с доводи за неправилност. Излага, че по делото СРС е приел, че няма суми, които да са погасени по давност, въпреки че в отговора на исковата молба са направени изрични възражения по този въпрос и е посочен периодът от 09.05.2013 до 06.04.2022 г. Сочи, че ищецът следва да докаже дължимостта на сумите според чл. 154 ГПК. Оспорва както наличието на облигационни отношения, така и дължимостта на сумите поради погасяване по давност. Освен това, липсата на доказателства за съществуване на договорни отношения и документ за собственост или право на ползване върху имота се счита за значителен пропуск, подкрепен с цитирана съдебна практика на ВКС. Допълнително се посочва, че според приложимите разпоредби и задължителната съдебна практика (например Решение №168 от 22.12.2009 г.), исканите суми са погасени по давност (тригодишна давност), което трябва да доведе до отхвърляне на исковата молба.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемият „Софийска вода“ АД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 203 ЗВ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че П. Й. Р., дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 6 844.95 лв,- главница за периода 09.05.2013 - 06.04.2022г., мораторна лихва за забава при заплащане на дължимите суми за периода 09.06.2013 - 06.04.2022г. в размер на 92.20 лв., както и законна лихва от 10.01.2023г. до изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 25439/08.09.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 44233/2022 година по описа на Софийски районен съд.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – дали ответникът има качеството на потребител на ВиК услуга по доставяне на питейна вода и за отвеждане и пречистване на отпадни води, дали са погасени по давност претендираните вземания в периода 09.05.2013 до 06.04.2022 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за заплащане цената на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води включва следните елементи:

1. Валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предпоставка за което е установяване качеството потребител на ответника;

2. Ищецът-водоснабдително дружество е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за периода 09.05.2013 – 06.04.2022 г.

Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството www.sofiyskavoda.bg и представени по делото със заявлението в заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 2 от същите, потребители се 2 явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и б) юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която ответникът е закупил с договор от 07.02.2007 г. недвижим имот – апартамент № 13, находящ се гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. *********. Справката от СВ-София, достъпвана чрез отдалечен достъп именно чрез системата ИКАР, има удостоверителна сила по отношение на вписаните актове, тъй като представлява извлечение от подреждането на актовете в книгите в хронологичен ред и е отражение на публичността на регистъра. В справката е индивидуализиран пълно процесният имот. Според чл. 80 ЗКИР актът за собственост се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998г. до 14.03.2022 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с дружеството-ищец. При оспорване на данните от отдалечения достъп до Имотния регистър, чиято достоверност съдът цени, имайки предвид, че вписванията се основават на документите за собственост, съхранявани в регистъра, ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, като установи, че се е разпоредил с имота за процесния период и не е негов собственик, респ. че е учредил вещно право на ползване на трето за спора лице или че е сключил договор, по силата на който ползването на жилището е предоставено другиму, на името на когото със съгласие на собственика е била открита партида. Такова насрещно доказване не е провеждано. Ето защо именно в качеството си на собственик на имота, ответникът се явява задължен за консумативните разноски за имота за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в процесния период 09.05.2013 г.-06.04.2022 г.

Между страните е безспорно, че процесният апартамент № 13 е водоснабден, като в последното открито съдебно заседание ответникът е заявил, че не оспорва обемът на доставените в имота ВиК услуги през този период, както и стойността им, която възлиза на сумата от 6937,15 лв. Претендираната от ищеца сума е в размер на 6844,95 лв., която сума, предвид диспозитивното начало в процеса, е предмет на делото.

Задължението за заплащане на процесната комунална услуга има периодичен характер и вземането за нея се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Съгласно чл. 33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Предявяването на иска спира течението на давността. В настоящия случай, заявлението е подадено на 16.08.2022 г., а претендираният период е 09.05.2013 г. – 06.04.2022 г. В случая обаче следва да бъде съобразен и срока на въведеното в страната извънредно положение през 2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) давностните срокове спират да текат за времето на обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г. до изтичането на 7 дни от обнародването на изменението на закона в „Държавен вестник“, с което се отменя извънредното положение, т. е. считано до 20.05.2020 г. С оглед на тези нормативни разпоредби за времето на извънредното положение, което е общо 69 дни, давността не е текла, поради което тригодишният давностен срок обхваща вземането за цена за предоставени ВиК услуги по 3 фактури с падеж преди 07.06.2019 г., а именно всички – от фактура № 42922131/09.05.2013 г. до фактура № 88075757/0404.2019 г. С оглед изложеното се налага изводът, че извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 07.06.2019 г.

(чл. 114, ал. 1 ЗЗД) – от фактура № 88741087/08.05.2019 г. до фактура № 113085031/06.04.2022 г. Въззивният съд изчислява на основание чл. 162 ГПК, че размерът на главницата за неплатени ВиК услуги по посочените фактури възлиза на 2676,61 лв., за която сума следва да бъде уважен искът.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Тъй като клиентът-потребител на ВиК услуги не е изпълнил точно (количествено и навременно) своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за ВиК услуги. Както вече бе отбелязано съгласно чл. 33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ето защо всеки ответник дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Съгласно представената от ищеца с молба от 14.11.2023 г. таблица за дължими суми по издадени фактури, претендираният размер на мораторната лихва върху вземанията за цена на ВиК услуги е за фактури издадени в периода 09.05.2013 г. – 09.10.2014 г. Съдът цени изложената в таблицата информация, като признание на ищеца, подписано от лице с представителна власт, което не е оспорено от насрещната страна, а напротив – ответникът изрично заявява, че не възразява по размера на сумите. Като взе предвид данните за дата на падеж на всяка от главниците и техният размер, периодът на забава от всеки падеж до 06.04.2022 г., настоящият въззивен състав съобразно чл. 119 ЗЗД намира, че погасени по давност се считат всички процесни вземания за лихви върху погасените по давност главници за процесния период.