Решение № 82 от 11.06.2025, Районен съд - Сливница

Мотиви към решение № 82 от 11.06.2025 г. по ЧНД № 96/2025 г. по описа на Районен съд - Сливница

Производството е по реда на чл.157, във вр.155 от ЗЗ.

Образувано е по искане от прокурор при Районна прокуратура Сливница за задължително настаняване и лечение на лицето Е.Н.М.. В искането се посочва, че лицето страда от психично разстройство, във връзка с което е било настанявано за лечение. Въпреки провежданото лечение за лицето се твърди, че представлява заплаха за себе си и за живота и здравето на неговите близки.

В проведено открито съдебно заседание лицето, за което се иска освидетелстване е разпитано от съда, в присъствието на психиатър и защитник.

Изслушано е и вещо лице психиатър д-р Йорданова, за да се установи дали има данни за психични отклонения при лицето и дали се налага назначаването на съдебно-психиатрична експертиза. В съдебно заседание вещото лице намира, че с оглед прецизиране на данните по делото, следва да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза, която да се проведе при стационарна форма.

В проведеното съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Сливница поддържа направеното искане.

Защитникът на освидетелствания счита, че не са събрани доказателства, които по безспорен начин да установяват наличие на всички предпоставки за настаняването на лицето на задължително лечение. Счита, че лицето дори и да страда от психично заболяване, то не е опасно за себе си или за околните.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Освидетелстваният Е.Н.М., с ЕГН ********** е живущ гр. Божурище, кв. „Пролет“, бл.4, вх.А, ет.4, ап.12, обл. Софийска.

Освидетелстваният Михайлов страда от Параноидна шизофрения с периоди на обостряне. Той живее заедно със своята майка – свидетелката Теменужка Радкова Симеонова. Освидетелстваният е настаняван за лечение пет пъти.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-психиатрична експертиза, видно от което при Михайлов е налице психично заболяване.

Дебютът на заболяването датира от 2013 г. с промяна в поведението и параноидна симптоматика. Първата му хоспитализацция е през 2017 г. Лицето е лекувано неколкократно с различни медикаменти.

Освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие по смисъла на закона. Същият няма съзнание за болест, некриичен към заболяването и отказва доброволно лечение, поради това, вещото лице дава 1 заключение, че най- подходяща форма за провеждане на лечението е стационарно лечение в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ за срок от един месец. Вещото лице е дало заключение, че освидетелствания е опаснен за своя живот и здраве, както и за живота и здравето на околните.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – поведението и изслушването на освидетелствания, заключението на съдебно-психиатричната експертиза и разпита на свидетелите.

Съдът основа фактическите си констатации на показанията на свидетелите А.А.С., В.И.К., Т.Р.С. А.И.И., И.Д.К., М.Б.К.. Техните показания са конкретни, последователни, непротиворечиви, а и свидетелите са преки свидетели на поведението на лицето. Съдът кредитира показанията на свидетелите и основа фактическите си констатации на тях. Свидетелите А.А.С., В.И.К. и А.И.И. са съседи на освидетелствания и имат преки впечатления от него и неговото поведение. Същите са незаинтересовани от изхода на делото и съдът не намери основания да не ползва техните показания. Съдът се довери и на показанията на свидетелите И.Д.К. и М.Б.К., които в качеството си на охранители в СОТ 161 са се отзовали на сигнал, породен от поведение на освидетелстваното лице.

Съдът напълно кредитира и заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, като подробно, аргументирано и безпристрастно. Вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси и доколкото същото е абсолютно незаинтересовано от изхода на делото, то съдът му дава вяра и основава своето решение на неговото заключение. Въз основа именно на заключението съдът установява конкретното психическо състояние на лицето и обстоятелството дали същия може да представлява опасност за себе си и околните.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени като "медицински" и "социален" критерии. Първата от тях предполага да се установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от ЗЗ в освидетелстваното лице. От обясненията на освидетелствения, разпита на свидетелите, вещото лице в съдебно заседание и заключението по изготвената СПЕ се установява, че лицето Е.М. страда от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително лечение. Наличната диагноза параноидна шизофрения фигурира в кръга на ревизираните в чл. 146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е, че е 2 налице и второто кумулативно изискване на чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си освидетелственият представлява опасност за себе си и за околните. В поведението на лицето се наблюдава занижен контрол върху импулсите. Според заключението на вещото лице този тип заболяване може да доведе до непредвидими действия на лицето и това увеличава риска от противообществени прояви. Лицето е проявявало агресия към свои съседи при минали обостряния на заболяването му, което и обусловило сезирането на прокуратурата за внасяне на предложение за настаняване на задължително лечение по Закона за здравето. Също така по негови собствени признания е спрял приема на лекарства, което е несъвместимо с предписаната терапия на психическото му състояние и представлява предпоставка за извършване на влошаване на състоянието. Съдът отчете и поведението на лицето в едно от съдебните заседания - повишаваше тон към вещото лице и реагираше гневно на задаваните му въпроси.

Отчитайки становището на вещото лице съдът приема, че моментното състояние на освидетелствания навежда на опасност от извършване на противоправно действие към себе си и околните. По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното заведение съдът се солидаризира със заключението на вещото лице и показанията му в последното съдебно заседание. Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от експерта, а именно един месец, в ЦПЗ, , Проф. Н Шипковенски" ЕООД.

По отношение на формата на лечение съдът намира, че същата следва да бъде стационарна предвид възможността на лицето да не спазва необходимата дисциплина при провеждане на лечението му в амбулаторна форма и осуетяване на ефекта от провежданото лечение.

Съдът приема, че продължителността на лечението в най – пълна степен е било отчетено от вещото лице, с оглед на необходимостта да прецени продължителността на времето, необходимо за стабилизиране на здравословното състояние на освидетелствения.

Според заключението на вещото лице, освидетелственият е лишен от годност да изразява информирано съгласие за лечението си.

С оглед така изложените мотиви , съдът постанови решението си.

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Сливница, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова в присъствието на прокурора Я. Д. П. като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Частно наказателно дело № 20251890200096 по описа за 2025 година

Въз основа на закона и данните по делото

РЕШИ:

НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ на основание чл. 155 от ЗЗ Е. Н. М., ЕГН: **********, живущ в гр. ...................., българин, български гражданин, който не е в състояние да дава информирано съгласие за лечение в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“, стационарна форма на лечение, за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ служебно лице, определено от кмета на Столична община за лице, което дава информирано съгласие за лечението на Е. Н. М..

Решението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от днес пред Софийски окръжен съд.

1

След влизане в сила препис от решението да се изпрати на лечебното заведение, както и на кмета на Столична община – за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 2