Определение № 331 от 15.11.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Търговище, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500251 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Жалбата е подадена от З. М. от с. Б. и Ф. Х. от с. село, против определение № 1288 от 05.10. 2023 г. по гр.д. № 903/2023 г. на РС – Търговище.

С него се прекратява производството по делото в частта по предявения от ищцата Ф. Ю. Х. от с. Б., общ.Т. отрицателен установителен иск против ответника Б. Б. Х. от с.с. и в частта относно предявения от ищцата З. Х. М. от с.с. отрицателен установителен иск против ответника Б. Б. Х. от с.с. само относно северната част на имота, като процесуално недопустимо, на осн. чл.

130 от ГПК.

В жалбата се посочва, че определението е неправилно, защото липсва идентичност между страните по ГД № 269/2022 г. по описа на РСТ, от една страна и гр.д. № 903/2023 г. по описа на РСТ, от друга. Липсва идентичност и между предметите на двете дела. По гр.д. № 269/2022 г. по описа на РСТ бил предявен положителен установителен иск само от втората ищца – Ф. Ю. Х., срещу ответника Б. Б. Х.. По гр.д. № 903/2023 г. по описа на РСТ е предявен 1 иск от две ищци – съответно З. Х. М. и Ф. Ю. Х.. По гр.д. № 269/2022 г. по описа на РСТ ищцата Ф. Ю. Х. е искала да докаже, че е собственик на северната част на ПИ с пл.№ 86 в кв. 36 и 37 по плана на с. Б. с площ 2747 кв.м. Нямало пълна идентичност между водените досега дела. Ако съдът не допуснел разглеждането на иска, щяло да се затвърди една несправедливост.

Цитира се решението на ОС – Търговище, в което се посочва, че ответникът също не е доказал правото си на собственост върху северната част от имота с площ от 2747 кв.м. Затова въззивниците молят определението да се отмени и делото да се върне на РС – Търговище за разглеждане.

От другата страна е постъпил отговор на жалбата, чрез адвокат Д.. Тя моли жалбата да се остави без уважение, като изцяло преповтаря доводите си в отговора на исковата молба. Споделя напълно доводите на съда по отношение на тази част, в която производството по делото е прекратено.

Моли определението да се потвърди.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: гр.д.№ 903/2023г. по описа на РСТ е образувано по искова молба на З. Х. М. и Ф. Ю. Х., двете от с. Б., община Т., против Б. Б. Х. от с.с.

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост върху имот, представляващ ПИ с пл.№ 86 в кв. 36 и 37 по плана на с. Б., с площ от 5965 кв.м., ведно с построените в него къща и стопански постройки. Ищците излагат, че ответникът владее централната част на имота, като първата ищца владее южната му част, а втората ищца – северната част, за които части заявяват собственически права. Сочат, че между втората ищца и ответника са водени дела, като с решение № 320/13.07.2021 г., по гр.д.№ 1573/20** г. по описа на РСТ предявеният от настоящия ответник иск по чл. 108 от ЗС за целия имот е отхвърлен. Междувременно, преди приключване на делото, ответникът се снабдил с констативен нот.акт за собственост по наследство и давност, вписан в СлВп Търговище, под вх.№ ****, вх.рег.№ ****/10.05.20**г., акт № 165,том V, дело № ***/20**г., имотна книга ******, с който ответникът е признат за собственик на целия имот. С оглед на изложеното и доколкото ответникът се легитимира като собственик на имота, ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск против ответника, претендират като последица и отмяна на посочения КНА; претендират разноски.

2

В допълнителна, уточняваща молба от ищците се конкретизира, че ищците предявяват отрицателния установителен иск за северната и южната част от имота, а не и за централната му част, за която се признава, че се владее от ответника. Правният интерес от предявяване на иска относно Ф. Х. се обосновава с обстоятелството, че в производството по гр.д.№ 269/2022 г. по описа на РСТ Ф. Х. е предявила против настоящия ответник положителен установителен иск за северната част от имота, като не е успяла да докаже давностно владение, което не означава, че ответникът е собственик на северната и южната части от имота.

В отговора си ответникът е оспорил иска, като счита, че по отношение предявеният от Ф. Х. иск, същият е недопустим. Липсва правен интерес, а освен това е налице и сила на присъдено нещо. По отношение на първата ищца посочва, че с нея той не е имал никакви спорове. При снабдяването на ответника с нот. акт за имота била допусната грешка. С тази ищца и съпруга й желае отношенията да се уредят по споразумение.

Видно от представените по делото доказателства ответникът Б. Х. от с.

Б., се е снабдил с нот. акт за собственост на недвижим имот поземлен имот с пл.сн. № 86, с площ от 5965 кв.м., в кв. 36 и 37, с намиращите се в имота къща и стопански постройки. Собствеността му е призната на основание наследство и давностно владение. Нот. акт е издаден на 10.05. 20** г. Това е станало в момент, когато се е водело гр.д. № 1573/ 20** г. на РС – Търговище, между него и Ф. Х. – ищца по настоящото дело. Предмет на делото е бил УПИ I-86, в кв. 36, като искът за собственост е бил отхвърлен. Решението е постановено на 13.07. 2021 г. и е влязло в сила на 03.08. 2021 г.

В последствие между страните Ф. Х. като ищца и Б. Б. – като ответник, се води друго гражданско дело – 269/ 2022 г. на РСТ. То касае установяване правото на собственост върху северната част от ПИ 86 с площ от 2747 кв.м.

Този иск също е отхвърлен от съда и това дело е служебно известно на настоящия състав.

Страните не спорят, че Ф. Х. владее северната част от ПИ 86 с площ от 2747 кв.м., като по-голямата част от тях попадат в УПИ III-86. Тя няма претенции относно собствеността на УПУ I-86. Другата ищца пък няма претенции по отношение на частта, която владее Ф. Х..

В случая двете са решили да предявят претенциите си съвместно. За Х.

3 обаче липсва какъвто и да било правен интерес да предявява отрицателния иск за имота на З. М.. Защото тя не заявява самостоятелни права върху този имот. За ищцата З. М. не е налице правен интерес от предявяване на иска в частта относно северната част на имота. В тази част въззивния съд споделя напълно мотивите на РС – Търговище.

Доколко обаче ищцата Ф. Х. има правен интерес от предявяване на иска относно спорната северна част и допустим ли е този иск, при положение, че има влязло в сила решение, с което положителният установителен иск, който е водила срещу ответника е бил отхвърлен с влязло в сила решение.

Безспорно за нея е налице правен интерес от воденето на този иск, защото в производството по другото дело, с оглед отхвърляне на иска не се е стигнало до отмяна на нот. акт, с който се е снабдил ответникът. Ищцата и нейните праводатели владеят този имот от много дълго време и има правен интерес да се установи, че ответникът не е придобил собствеността му в пълен обем.

Установяването на обективната истина в даден процес е първостепенна задача на съда. По този начин самата ищца може да възрази на претенциите на ответника, като преустанови вмешателство и нарушаване на дългогодишното си владение. Т.е. безспорно за нея е налице правен интерес от воденето на такъв отрицателен иск.

Допустим ли е обаче този иск, с оглед отхвърлянето на нейния положителен иск за този имот и има ли сила на присъдено нещо. По този въпрос, за да прекрати производството по делото, съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС. Тази практика обаче не е задължителна за приложение, а съставът на въззивния съд не я споделя.

На първо място, предмет на положителния иск е било правото на собственост на ищцата върху спорната част от имота. Т.е. дали тя е негов собственик. Предмет на отрицателния установителен иск обаче е това дали за ответника е възникнало право на собственост върху този имот. Според въззивния съд този спор не е разрешен с влязло в сила решение. Отричането на правото на собственост на ищцата, не води автоматично до извода, че е признато правото на собственост на ответника. И с оглед на това за ищцата е налице както правен интерес от този иск, така и същият е допустим, защото предметът му е друг.

С оглед на това въззивният съд счита, че определението за прекратяване 4 на производството по отношение на северната част от имота, по иска заведен от Ф. Х. следва да се отмени и делото да продължи своя ход.

В останалата част обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1288 от 05.10. 2023 г. по гр.д. № 903/2023 г. на РС – Търговище, в частта, в която се прекратява производството по делото, по иска заведен Ф. Ю. Х. от с. Б., общ. Търговище, за признаване за установено, че ответникът Б. Б. Х. не е собственик на частта от ПИ 86, в кв.

36 и 37 по плана на с. Б., с площ от 2747 кв.м., намираща се в северната част от имота и обозначена с трайни граници на терен.

В останалата обжалвана част потвърждава определението като правилно и законосъобразно.

Връща делото на РС – Търговище, за продължаване на действията по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5