Решение № 282 от 10.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Бургас, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600731 по описа за 2023 година Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда №72 от 07.04.2023г. по н.о.х.д.№943/2022г. по описа на Районен съд-Бургас,подсъдимият С. Р. А. е признат за невинен в това,че на неустановена дата през периода от месец юни 2020г. до 13.08.2020г., от къща, намираща се в с. ****, общ. ****, обл. ****, ул. „*****“№ ****, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, в съучастие с Р. М. Д., родена на *******., в гр. *****, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - изкъртване на входната врата на къщата и чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, с peг. № А ****** МР, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 /един/ брой конзола за миксиране - миш-пулт, марка „Dynacord”, на стойност 180 /сто и осемдесет/ лева ; 2 /два/ броя/ тонколони, с размери 50/50/50 см, черни на цвят, неустановена марка и модел, с единична цена 92 /деветдесет и два/ лева, на обща стойност 184 /сто осемдесет и четири/ лева ; 2 /два/ броя тонколони, тип „пищялки“, дървени, с единична цена 43 /четиридесет и три/ лева, на обща стойност 86 /осемдесет и шест/ лева ; 1 /един/ брой микрофон, безжичен, марка „AKG”, ведно с адаптор и приемник към него, на стойност 163 /сто шестдесет и три/ лева ; 1 /един/ брой музикална уредба, марка „SONY”, на стойност 78 /седемдесет и осем/ лева ; 1 /един/ брой фритюрник, марка „Му Domo BDZ -9“, на стойност 30 /тридесет/ лева, ведно със захранващ кабел, на стойност 5 /пет/ лева, всичко на обща стойност 35 1

/тридесет и пет/ лева, всички вещи на обща стойност 726 /седемстотин двадесет и шест/ лева, от владението на собственика Х. М. Д., роден на *****. в гр. ****, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Настоящото въззивно производство е образувано по протест на РПБургас против присъда №72 от 07.04.2023г. по н.о.х.д.№943/2022г. по описа на Районен съд-Бургас. В протеста и допълнението към него се излагат аргументи,че е доказано по несъмнен начин, че както от обективна,така и от субективна страна,подсъдимият А. е осъществил престъпния състав на чл.

195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.Счита постановената присъда за неправилна,постановена в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.Неправилно било преценено от първоинстанционния съд,че не било необходимо да бъде разпитан пострадалия свидетел - Х. Д.,който бил извън страната и неговите показания не биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото.Неправилно съда бил изключил и част от свидетелските показания- тези на св.Р. Д.,дадени в хода на досъдебното производство тъй като същите нямали характер на т.нар „оговор“. Независимо от това,били налице доказателства за отнемането на вещите,за изкъртването на входната врата,за използването на МПС. Безспорно било установено по делото,че вещите се намирали във владението на подсъдимия,който бил продал част от тях,а друга - предал с протокол за доброволно предаване.

В с.з. представителят на ОП-Бургас поддържа депозирания протест,като счита,че съда неправилно е преценил доказателствата по делото,като неоснователно не са кредитирани показанията на една част от свидетелите и е изключен като такъв пострадалия свидетел.Счита,че при отмяна на оправдателната присъда,едно наказание в размер около две години лишаване от свобода,при първоначален общ режим би постигнало целите на наказанието по смисъла на чл.36 НК. Алтернативно пледира за това,че мотивите на съдията били неразбираеми и противоречиви и моли съда да отмени първоинстанционната присъда и я върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Адв.Веселина Василева и адв.Димитър Дуков,като защитници на подсъдимият А. считат,че е установено по безспорен начин,че техния подзащитен не е извършил кражба на процесните вещи,тъй като те били собственост на св.Р. Д.. Излагат се съображения,че подадения против оправдателната присъда протест следва да бъде оставен без уважение и въззивния съд да я потвърди.

В своя защита подсъдимият А. поддържа казаното от защитниците си ,като моли постановената присъда да остане в сила.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери подаденият протест за 2 основателен, като възражението за неправилност на първоинстанционната присъда не следва да се разглежда по същество, тъй като са налице съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, неотстраними от настоящата инстанция, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивният съд констатира,че против подс.С. Р. А. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като в диспозитивната му част е описано,че е осъществил процесната кражба в съучастие със св.Рени Д. ,с която са във фактическо съжителство и съответно последната е сестра на пострадалия свидетел - налице са били основанията по чл. 218в т.2 от НК.Д. не е била привлечена в качеството на обвиняема в хода на досъдебното производство,като същата обаче е имала качеството на свидетел и е разпитана както в хода на досъдебното производство,така и в съдебното такова.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано,че подсъдимият А. е действал от субективна страна,при пряк умисъл за съучастие-предвиждал е общественоопасните последици от извършеното от него и съучастника му деяние,съзнавал е че го осъществява съвместно с друго лице,което също действало умишлено като извършител т.е. от описаното става ясно,че обвиняемото лице е предадено на съд в съучастие като съизвършител,каквото обвинение не фигурира в диспозитивната част на обв.акт.Така констатираните несъответствия имат характер на съществени нарушения на процесуалните правила,довели до нарушаване на правото на защита на обвиняемия,което не е констатирано от първоинстанционния съд ,а е задълбочено в мотивите към присъдата.

Независимо от причината за това защо не е привлечена към наказателна отговорност св.Р. Д. /в случая явно позововайки се на чл.218в т.2 от НК/,то правни изводи за съучастие между обвиняем и свидетел са неправилни.Нещо повече,в мотивите си първоинстанционния съд е разсъждавал за т.нар „оговор“ между А. и св.Д., съобразявайки се с така предявеното обвинение.

В мотивите на районния съд се излагат повече доводи относно престъпната деятелност на самата Д., отколкото да се обсъжда 3 съпричастността на А. към престъпното деяние,дори се правят изводи за т.нар.“посредствено извършителство“ спрямо същия.Следвало е от страна на съда да се предприемат процесуални действия за отстраняване на нередовностите на обвинителния акт ,а не в мотивите да се сочи,че тъй като Д. се приема от страна на обвинението за съизвършител,не следва да се дава вяра на нейните показания в хода на досъдебното производство.Същата в образуваното наказателно производство е нямала качеството на обвиняема,за да се третират нейните показания като „оговор“.

Освен това в мотивите към присъдата, съдът си служи с предположения и разсъждения,които не се позовават на събрания доказателствен материал ,като например „Изглежда странно Д. безропотно да се е съгласила с предложението на подс.А. да отидат да вземат вещи от дома на брат й.“,както и „От това се създава сериозно съмнение всъщност кой е бил инициаторът на влизането в дома на Д. и дали всъщност А. ,който е участвал, е имал съзнанието,че се отнемат чужди вещи или е действал при условията на посредствено извършителство.“ За посредствено извършителство би могло да става въпрос,когато изпълнението на деянието е извършено чрез лице,което е наказателно-отговорно,но е в неведение за фактическите обстоятелства,които принадлежат към състава на това престъпление.

От така коментираните мотиви на първоинстанционния съд не става ясно каква е действителната воля на съда - да оправдае подсъдимия поради липса на доказателства относно авторството на деянието или приема,че подсъдимия е действал в условията на „посредствено извършителство“.

Неоправдано,голямо значение е отдадено на участието на св.Д. в престъпното деяние,която дори няма качеството на обвиняема.

При това положение въззивния съд констатира противоречия в мотивите по фактическата и правна страна на деянието, като не може да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, а от там и да бъде проверена обосноваността и правилността на постановената присъда.

Изложените пороци са довели до постановяване на присъдата при липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК , явяващо се съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяната й. Тъй като това процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

4

Въззивният съд намира, че само за пълнота на изложението следва да посочи, че първоинстанционния съд е постановил присъдата и при непълнота на доказателствата, като не е положил достатъчно усилия за разпит на пострадалия свидетел ,като дори не е направил опит да попълни доказателствената съвкупност с показанията му дадени в хода на досъдебното производство.

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че протестираната присъда е постановена при допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 и 2 от НПК , поради което и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК , постановената присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от хода на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, вр. с чл.334, т.1 от НПК Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 72/07.04.2023г. по НОХД№943/2022г. по описа на Районен съд-Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съдБургас от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5