Решение № 109 от 08.05.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Габрово, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20244200100645 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ В исковата молба се твърди, че в продължение на повече от 9 години - от началото на 2015г. до м. март 2024г., срещу ищеца била осъществявана наказателна репресия от страна на Държавата, чрез Прокуратурата на РБ, която довела до множество душевни болки и страдания, претърпени имуществени и неимуществени вреди от страна на К..

През 2015г. било образувано досъдебно производство №491/2015г по описа на ОП Габрово и едно от първите процесуални действия по него било проведеното на 10.03.2015г претърсване и изземване.

По тази причина ищецът счита началото на 2015г. за начало на водените срещу А. К. съдебни дела. Същият бил обвинен от Прокуратурата на РБ в извършване на престъпление по чл.252 ал.2 предл. 1-во и 2-ро във вр. с ал.1 НК.

С присъда №33/12.07.2016г., постановена по нд19/2016г. по описа на ГОС, А. К. К. бил осъден по внесеното срещу него обвинение по чл.252, ал.2 вр.ал.1 НК. На основание чл.55 НК му било наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, както и глоба в размер на 3 000 лв. Уважен бил и предявениятпо делото граждански иск

Присъдата била е обжалвана от подсъдимия и протестирана от прокурор при ОП Габрово, въз основа на което било образувано внд№249/16г. по описа на ВтАС. С Решение №249/17.10.2016г. присъдата била отменена, а делото върнато за ново разглеждане.

При повторното гледане с присъда №13/03.04.17г. А. К. К. бил оправдан.

Производството продължило по протест, както и по жалба на конституиран частен обвинител. В тази връзка било образувано в.н.д.183/17г. по описа на ВтАС. Постановена била присъда №240/24.07.17г., с която е отменен съдебният акт на ГОС и А. К. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.252, ал.1 НК за периода от месец август 2009г. до началото на 2011г. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три години и е приложен чл.66 от НК- също за срок от три години. Потвърдено било оправдаването на А.

К. по обвинението по ал.2 на чл.252 НК.

Въззивната присъда била обжалвана пред касационната инстанция от подсъдимия и от частни обвинител. Въз основа на тези жалби било образувано к.н.д.1210/2017г. по описа на ВКС.

1

С решение №13/13.06.2018г. присъдата на ВтАС била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Образувано било в.н.д.225/2018г. по описа на ВтАС. С решение №165/26.09.2018г. била потвърдена оправдателната присъда, постановена по н.д. 109/2016г. по описа на ГОС.

Този съдебен акт бил оспорен от прокурор от АП-Велико Търново и от частния обвинител. Образувано било к.н.д. №52/2019г. С решение №25/13.05.2019г. било отменено решението на ВТАС и делото върнато за поредно разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Образувано било в.н.д.165/2019г. С присъда №216/22.10.19г. бил отменен първоинстанционният съдебен акт и А. К. бил осъден за извършено деяние по чл.252, ал.1 НК за периода от месец август 2009г. до месец март на 2011г., наложено му било наказание от една година лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК за срок от три години. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.

По съответен протест на прокурор от АП-Велико Търново, както и по жалби на частния обвинител и подсъдимия било образувано к.н.д.34/2020г. по описа на ВКС била постановена нова присъда №100/ 24.06.2020г., която била окончателна и влязла в законна сила от датата на постановяването й.

На 23.12.2020г. в ОС-Габрово постъпило искане от защитник на А. К., по глава тридесет и трета от НПК, получено във ВКС на 30.12.2020г. С него на основание чл.419, ал.1 вр.чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1,т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.354, ал.5 вр. чл.424, ал.2 и чл.425, ал.1, т.1 и т.2 НПК било поискано възобновяване на процесното дело, отмяна на постановената присъда и оправдаване на А. К..

С Решение №103 от 25.03.2024г. по к.н.д. №1931/2020г. петчленен състав на ВКС оправдава А. К. окончателно.

Така в продължение на 9 години ищецът твърди, че под една или друга форма бил подложен на наказателната репресия на Държавата, която репресия с оглед на крайния съдебен акт се оказала неоснователна.

В хода на всички водени съдебни производства, на различните инстанции пред ОС Габрово, ВТА и ВКС, А. К. заплатил различни суми за осигуряване на адвокатска защита и за заплащане на суми, за които бил осъден от различните инстанции. Общата сума на имуществените вреди, които А. К. претърпял била 32 640лв., тези разходи били направени в годините, както следва: На адв. П. Г. - 100лв. в брой на 15.12.2015г. и 800лв. в брой на 14.04.2016г. На адв. Т. М.-800лв. на 14.06.2016г.; 800лв. на 01.06.2017г.; 1000лв. на 05.07.2018г.; 1000лв. на 22.12.2018г.; 1000лв. на 12.06.2019г.; 1000лв. на 26.02.2020г.; 1000лв. на 15.03.2021г. На адв. И. И. - 1000лв. в брой на 02.12.2016г. и 800лв. в брой на 04.10.2016г.

На 03.01.2018г. - 2400лв. преведени чрез банков превод на Адв. д-во К. и партньори 13.11.2018г. - 2400лв. преведени чрез банков превод на Адв. д-во К. и партньори 06.07.2018г.

- 2400лв. преведени чрез банков превод на Адв. д-во К. и партньори 03.06.2019г. - 2400лв. преведени чрез банков превод на Адв. д-во К. и партньори 31.01.2020г - 2400лв. преведени чрез банков превод на Адв. д-во К. и партньори. Декември 2020г. - 1440лв. преведени чрез банков превод на Адв. д-во К. и партньори. На 09.11.2020г. - 7700лв. банков превод към М.

С. /граждански ищец/- на основание изпълнителен лист №260039 от 06.11.2020г. На адв. А.

И. - 800лв. в брой на 04.02.2022г. и 600лв. в брой на 12.09.2022г. Общата сума на заплатените хонорари за адвокатска защита, заедно с плащането от 7700лв. по изпълнителния лист давала размера на претърпените от ищеца имуществени вреди от 32 640лв.

От момента на постановяване на Решение №103 от 25.03.2024г на ВКС било ясно, че сумите, описани по горе следва да бъдат възстановени, тъй като се явявали имуществени вреди, причинени незаконосъобразно на ищеца.

За времето от 25.03.2024г. до 16.12.2024г. мораторната лихва върху главницата на имуществените вреди от 32 640лв. била в размер на 3313лв.

Твърди се, че през дългия период от време ищецът преживял психически стрес, всички негови явявания в съдебни заседания, осъждания, срещи с адвокати, разпити и други довели до трайно увредено здравословно състояние и разклатена психика. Много негови приятели и колеги престанали да общуват с него. Трайно се променил начинът му на живот, като той преустановил извършваната до момента работа като счетоводител и се преместил 2 да живее от центъра на Габрово, в една малка селска къща с.Е., общ.Трявна. През тези 9 години преживял душевни болки, страдания, притеснение, дискомфорт, засягане на доброто име и репутация. На 27.02.2016г в местната преса в гр.Габрово излязла статия „Лихвар отива на съд", която уронвала доброто му име и го злепоставяла пред обществеността в града. На 11.09.2015г. при преглед в Медицински център Апогей му била поставена диагноза „протрахирана депресивна реакция". Психиката на ищеца се сринала и той започнал лечение, като било установено наличие на депресия и страхово тревожно депресивен синдром. На 05.05.2017г. при преглед в Медицински център Апогей му била поставена диагноза „рецидивиращо репресивно разстройство". Съпругата му В. през 2017г. развива онкологично заболяване, което несъмнено било свързано с тревогите в семейството и продължаващите към този момент съдебни обвинения срещу ищеца.

Ищецът счита, че има право и на претенция по чл.2Б от ЗОДОВ - тъй като продължилото повече от 9 години наказателно преследване е нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Претендира да му бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които оценява на 45 000лв., ведно със дължимата законна лихва от подаване на исковата молба в съда до момента на изплащането, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. За имуществените вреди претендира сумата от 32640лв., както и мораторна лихва в размер на 3313лв. за периода 25.03.2024г.-16.12.2024г. За нарушение от страна на Държавата /ПРБ/ нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по аргумент от чл.2Б ЗОДОВ ищецът претендира обезщетение в размер на 9000лв.

В с.з. от 10.04.2025г. е допуснато уточнение на предявения иск за имуществени вреди, като същия се смита предявен заден с претенция за присъждане на законната лихва.

Допуснато е и увеличение в размера на предявения иск за неимуществени вреди, като същия се счита предявен за сумата от 54000лв.

Ответната Прокуратура на РБългария в депозирания по делото отговор оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че през 2015г. срещу ищеца било образувано досъдебно производство №491/2015г по описа на ОП - Габрово и едно от първите процесуални действия по него било проведеното на 10.03.2015г претърсване и изземване.

Същият бил обвинен от Прокуратурата на РБ в извършване на престъпление по чл.252, ал.2 предл. 1-во и 2-ро във вр. с ал.1 НК.

Ответната прокуратура внесла против ищеца обвинителен акт, въз основа на който било образувано нохд№19/2016г. по описа на ГОС. А. К. К. бил осъден по внесеното срещу него обвинение по чл.252, ал.2 вр.ал.1 НК. С Решение №103/25.03.2024г. по к.н.д.

№1931/2020г. петчленен състав на ВКС оправдава А. К. окончателно.

Тези обстоятелства се установяват и от приложеното НОХД №109/2016г. по описа на ОС Габрово.

От показанията на разпитания по делото св.В. К. – съпруга на ищеца се установява, че през 2015г. седем-осем човека отишли в дома й. Съпруга й бил повикан в полицията да разговарят с него. Свидетелката тръгвала за работа, но я върнали от входната врата.

Започнали да проверяват дома им- чекмеджета, папки, спалнята, хола – ровели навсякъде.

Свидетелката не вярвала, ч.е така ще се развият нещата. След това започнали делата казвали, че ще осъдят съпруга й. той не спял, нощем се разхождал във всекидневна, сутрин го заварвала седнал на канапето да се пита какво ще стане, какво ще прави. След като минала – година две, започнал да казва, че ще се самоубие. Ищецът имал счетоводна къща.

Свидетелката усетила недоверие в собствениците на фирмите, които обслужвали.

Преместили се на Е.. Имало публикации във вестника – обикновено изписвали инициалите, но сега било написано А. К. счетоводител. На моменти ищецът станал неадекватен. Когато наближавало дело станал затворен, подтиснат, не му се приказвало, все нещо му било криво.

Ходил на психиатър, според свидетелката нямало подобрение.

Св.С. К.- син на ищеца установява, че след повдигане на обвинението баща му, с когото работели заедно в счетоводна кантора, започнал да не си върши работата както трябва. Все мислел за делото и забравял да свърши задачите си. Клиентите отказвали да говорят с него, а търсели само свидетеля. По тази причина баща му около 2017г.-2018г.

3 заминал да живее извън града. Ищецът бил унил, замислен, постоянно вървял с наведена глава. Приятели и познати знаели за обвиненията и понякога питали свидетеля „Какво става с баща ти, ще влиза ли в затвора?“ . това се отразило на психиката на ищеца.

От представените по делото медицински документи се установява, че през периода на наказателното производство ищецът е търсил и съответно получил психична помощ поради страхово-тревожно –депресивен синдром с натрапливости от депресивния регистър.

Съгласно приетото в т.13 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС Държавата отговаря за вреди по чл.2, т.3 от ЗОДОВ ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено.