Решение № 1575 от 06.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1575 гр. Пловдив, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330106422 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Мого България” ООД, ЕИК 204009205 против Б. С. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по силата на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ****** от ******г.: сумата от 100,18 лв. – падежирали непогасени лизингови вноски за главница за периода 25.12.2019 г. – 21.01.2020 г.; сумата от 320,32 лв. – падежирали непогасени вноски за възнаградителна лихва за периода 25.12.2019 г. – 21.01.2020 г.; сумата от 0,40 лв. – неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за периода 25.12.2019 г. – 21.01.2020 г.; сумата от 674,10 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; сумата от 1076,73 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив; сумата от 4500 лв. – нанесени щети на лизинговия актив по време на ползването му от лизингополучателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /02.12.2020 г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262634/30.12.2020 г., по ч. гр. д. № 16090/2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив, XІІІти граждански състав.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността 1

№ *****от ******* г., като на ответника бил предоставен за възмездно ползване, с уговорка за последващо придобиване, лек автомобил, марка и модел „*****”, рег. № ******. За предаването на автомобила от ищеца на ответника бил съставен приемо-предавателен протокол от ****** г. Договореният срок на лизинга бил 48 месеца, изтичащ на дата ****** г. Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като последното постъпило плащане било от ****** г. Поддържа се, че към дата ***** г. неплатена по договора е вноска с падеж ******* г. Предвид наличието на виновно неизпълнение от страна да ответника, ищцовото дружество е развалило едностранно сключения договор за лизинг.

Ответникът е върнал лизинговия автомобил на ******* г., за което е съставен приемопредавателен протокол. Предвид това, сочи се, че ответникът дължи заплащането на пълната главница за вноска № * (с падеж ******* г.) и частично по вноска № * от погасителния план. Сочи се, че ответникът дължи и възнаградителната лихва по посочените вноски, както и мораторна неустойка и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора. Посочва се, че съгласно общите условия лизингополучателят следва да възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване владението на лизинговия актив.

Изтъква се, че в съставения при изземване на ******* г. приемо-предавателен протокол е отразено, че при външен преглед на автомобила, същият има драскотини по цялото купе и спукана гума. След това автомобилът бил изложен в специално помещение на ищеца с цел продажба. Няколко месеца след връщането на автомобила, по време на „тест- драйв“ с потенциален купувач, лизингодателят установил сериозна повреда на двигателя на автомобила. Сочи, че точният проблем в двигателя не е установен, но автомобилът не бил годен за ползване съобразно предназначението му. Предвид изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените установителни искове по основание и размер. Твърди, че рискът от причиняване на щети по лизинговата вещ е изцяло за собственика, считано от датата, на която му е върната – ******* г. Ответникът възразява, че не може да отговаря за настъпилите вреди след тази дата, тъй като лизинговият автомобил не е бил в негово владение и той не го е ползвал. Изтъква, че от твърденията в исковата молба става ясно, че лизинговата вещ е била продадена от ищеца на трето лице. Поради тази причина счита предявения иск за възстановяване на щети по лизинговата вещ за недопустим и неоснователен. Възразява и относно претенцията за покриване на загуба от несъбрана главница по процесния договор за финансов лизинг, тъй като лизингодателят е успял да реализира наново лизинговата вещ. С оглед изложеното, моли се предявените установителни искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Възникване на субективното материално право за заплащане на лизингово възнаграждение 2 по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ, следва ищецът да установи проявлението на следните материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение по договор за финансов лизинг;

2. лизингодателят да е придобил вещта от продавача, като я е предал във фактическата власт на лизингополучателя и му е предоставил свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок.

В този смисъл между страните няма спор, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***** от ******* г. се установява, че между тях е възникнало облигационно правоотношение с характеристиките на договор за финансов лизинг. С него ищецът е поел задължение да придобие собствеността по отношение на лек автомобил марка „******”, идентификационен номер на рама *******, с рег. № *******, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски с общ размер на лизинговата стойност от 6180 лв., от която първоначална вноска в размер на 927 лв. и главница в размер от 5253 лв., ведно с начислена лихва върху главницата в размер от 5448,52 лв., при годишен лихвен процент от 41, 16 % и ГПР 48,39 %, като изрично в разпоредбата на чл. 9 е предвидено, че ГПР включва лихва върху главницата.

Съгласно чл. 11 от договора в първоначалните разходи се включват такса приоритетно разглеждане в размер на 200 лв. и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, вкл. държавни такси в размер на 120 лв.

Към договора е представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за главница и лихва подлежат на връщане чрез заплащане на 48 погасителни вноски, с размер на първата вноска от 140,62 лв и размер на останалите 47 вноски отпо 224,70 лв. всяка, като падежът на последната вноска настъпва на ******* г. Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия.

Не се оспорва и от приетия като писмено доказателство приемо- предавателен протокол се установява предаването на лизинговата вещ на лизингополучателя, като в протокла е отразено, че същият отговаря на предварително избраните за него технически характеристики и спецификации.

На датата на сключване на договора за финансов лизинг – ******* г. между лизингополучателят Б. М. и лизингодателя Мого България ЕООД е сключен договор за покупко – продажба по силата на който лизингополучателят в качеството си на продавач продава на лизингодателя в качеството на купувач лизинговия автомобила ***** с рег. № ******. Общата покупна цена е 6180 лв.

На ****** г. между ищеца и ответника е сключено споразумение за прихащане на общата дължима сума от лизингодателя в размер на 6180 лв. по договор за покупка на МПС с рег. № ****** за заплащане на покупна цена по договора с дължимата от лизингополучателя по договора за лизинг първоначална вноска в размер на 927 лв., разходи за регистрация в размер на 120 лв. и такса за допълнителна услуга – 200 лв. или общо 1247 лв. Страните са се 3 договорили, остатъкът в размер на 4933 лв. да бъде заплатено от лизингодателя – ищцовото дружество на лизингополучателя – ответника, съгласно клаузите на договора за покупко – продажба на МПС.

При подписване на договора за финансов лизинг е подписан и Стандартен европейски формуляр, както и Тарифа към Общите условия, приложими към Договори за финансов лизинг, сключвани от Мого България ООД.

Съгласно чл. 8.1. от Общите условия лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите по договора суми в съответствие с посочените в него размери и срокове.

В чл. 15.5 е предвидено, че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски.

Съгласно чл. 14.4. във връзка с чл. 8.7.10 от Общите условия в случай, че лизинговият актив не бъде върнат на лизингодателя в посочения срок, то лизингополучателят упълномощава лизингодателя да изпълни задължението за връщане на лизинговата вещ при прекратяване на договора за лизинг от негово име и за негова сметка.

В чл. 14.3. е предвидено, че констатирани вреди, включително такива, които не са могли да бъдат установени при обикновен оглед при предаването се отстраняват от лизингополучателя по пазарни цени срок от 5 дни от подписване на протокол за предаване на автомобила по чл. 14.2 или изпращане на известие до лизингополучателя в случай, че вредите са открити по – късно.

Прието е като писмено доказателство уведомление от ****** г., връчено на ответника, с което се прекратява договора за финансов лизинг, като се претендира освен заплащане на лизингови вноски и лихви, но също така и разходи и неустойки, както и разходи за издирване и изземване на лизинговия актив в размер на 660 лв.

На ****** г. в гр. П. е подписан между представител на лизингодателя – П. Х. и сина на лизингополучателя – М. М. приемо – предавателен протокол, чрез който на основание чл.

13.5. 1 от ОУ, лизингополучателят предава на лизингодателя лизинговия автомобил. Видно от приетите протоколи при получаване на автомобила пробегът е 177410, а при връщането му е 185 850 км. В протокола са отразени драскотини по преден ляв калник, заден ляв калник, предна броня, задна броня, преден капак, както и по лява врата. Относно състоянието на гумите е отразено 85 % износеност. В протокола е посочено, че лява задна гума е спукана, като колата се кара с резервна гума. Отразено е, че са направени снимки, неразделна част от протокола. В протокола е отразено – „Приел – Ц. Ч. – ****** г.“ Не се оспорва и от представената справка от интернет се установява, че на ***** г. лизингодателят е обявил автомобила за продажба.

В обявата се сочи, че за привеждане на автомобила в добро техническо състояние са необходими около 4000 лв., като са описани фактори, намаляващи стойността на колата.

На ***** г. е подписан договор за поръчка между ищцовото дружество и ЕМ БИ КЕЙ ГРУП ЕООД, по силата на който ищцовото дружество в качеството на доверител е 4 възложило на ЕМ БИ КЕЙ ГРУП ЕООД в качеството на довереник да извърши от негово име и за негова сметка всички необходими действия за доброволно изземване на лизинговия актив от длъжници на доверителя, като води преговори с тях. Съгласно Анекс № 1 за възстановяне на владение на актив до 3,5 тона се дължи възнаграждение в размер от 500 лв.

Предвидени са допълнителни такси в случай, че се пътува извън София, като минималната такава е 125 лв. Връчването на покана за прекратяване на договор извън територията на гр.

София уговорената сума е 125 лв./бр., а инвентаризация на активи – 30 лв/бр. – мин. 15 бр. В анекса е отразено, че договорените цени са без ДДС.