Решение № 753 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330108729 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 1 и 3 от ЗОДОВ.

Ищецът М. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: З. - гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул.

„Р.“ № **, ет. *, офис * - чрез адв. С. Х., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение и задържане под арест за повече от осем денонощия.

В исковата молба е посочено, че с определение от **** г. на въззивната инстанция било отменено определението на районния съд, с което на ищеца била наложна мярка за неотклонение „**** *****“. Първоначално тя била взета по искане на ответника по БП № ***/*** г. по описа на **** РУ при ОД на МВР- П., по което на лицето било повдигнато обвинение по чл. *** ал. * т. *, вр. чл. *** ал. * от НК. *** водач на *** на Централна гара П. го бил обвинил, че ищецът му откраднал пари- евро и лева на *** г. Бил отведен от двама *** във *** РУ при ОД на МВР- П., които се държали грубо и арогантно с него и го задържали за 24 часа. На *** г. бил привлечен като обвиняем по ДП и на **** г. му била взета мярка за неотклонение „*** ****“. След определението на въззивния съд бил освободен от ареста. Мотивира правен интерес от иска срещу ответника заради превратното тълкуване на събраните по ДП доказателства, които го оневинявали, както и заради взетата мярка за неотклонение. В ареста се чувствал беззащитен, бил обезверен и притеснен както 1 го чака. От притеснение му опадали голяма част от зъбите. Не бил съпричинил с нищо вредите, нито пък имал поведение, което да било предпоставка за задържането му.

Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 9 000 лева. В съдебно заседание се явява лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Липсвали доказателства за претърпените от ищеца вреди, както и медицински документи за здравословното му състояние преди и след ареста.

Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика.

Наказателното производство в досъдебната фаза приключило в разумен срок от шест месеца. Ищецът бил осъждан преди това 16 пъти, многократно изтърпявал наказания „****“ в ***, където бил и по настоящем, което обстоятелство поставяло под въпрос и сериозно опровергавало твърденията за обезверяване и притеснения. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № **/*** г. по описа на *** РУ при ОД на МВР- П., приключило с постановление от *** г. за прекратяване на наказателното производство.

Приложено е частно нак. дело № **/*** г. на ПРС, ** нак. с-в, с което спрямо ищеца като обвиняем по ДП № **/*** г. по описа на *** РУ при ОД на МВР- П., на *** г. е взета мярка за неотклонение „*** ****“. С протоколно определение № ****/ 23.12.2021 г., постановено по В. ч. н. д. № ***/ 2021 г. на ПОС, ** състав, е отменена взетата спрямо лицето мярка за неотклонение.

Приета е още справка за съдимост на ищеца, от която е видно, че същият е бил осъждан 16 пъти, като е изтърпявал и ефективно наложено му наказание „*** ***“.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 23.01.2023 г.). Св. Т. С. Т.- *** на ищеца, посочва, че той му разказал как полицаи от *** РУ му били нанесли побой през зимата на 2021 г., около рождения ден на св.. Видели се в района на гарата в гр. П., като ищецът бил с видими наранявания по лицето, устата, зъбите. Разказал му, че го задържали и пребили, но не му разрешили лекарски преглед. Св. го посъветвал да си търси правата, да си извади медицинско, за да докаже побоя.

Обяснения дава и самият ищец, който заявява, че на гарата в гр. П. **** служители му поискали документи за проверка и го качили в служебен автомобил. Сложили му *** и вътре му ** ****. Закарали го във *** РУ, направили му обиск и му намерили мобилен телефон. После пак го били, но това станало на места в сградата, където нямало камери. Не му позволили да отиде на ***, а като излязъл от ***, служебният му защитник го посъветвал да изчака с изваждане на медицинско, докато приключи делото. Срещнал се със св. и му разказал за случая. Не бил пускал жалби по случая, защото полицаите му казали, че няма да 2 му обърнат внимание, тъй като бил „господин никой“.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, при задържане под стража, като мярка за неотклонение. Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ пък Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай са налице както незаконен арест, така и незаконно обвинение и от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 196 ал. 1 т.

1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 буква „а“ от НК, като наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по отношение на ищеца, поради недоказаност на деянието. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- приятел на ищеца, който посочва, че на лицето бил нанесен побой от ** ***, които се държали грубо с него, като това го знаел от самия ищец, който му го бил разказал. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че в настоящото производство ответник не е ОД на МВР (в тази част производството е отделено и изпратено по компетентност на Административен съд- П.), поради което въобще не следва да се 3 обсъждат като релевантни за произнасянето на съда действията на полицейските служители.

В исковата молба неимуществените вреди спрямо ответника се свързват само с незаконно повдигнатото обвинение и задържането под стража за 8 дни. Това са обективни факти, по които няма спор и именно във връзка с тях претенцията е основателна. Не са събрани обаче никакви доказателства за претърпени морални вреди в тази насока.

Свидетелските показания, както вече се отбеляза, са свързани с твърдения за преживени *** и **** от нанесен побой от *** ****. Нито тези обстоятелства са релевантни за процеса, доколкото ответникът е различен, нито пък са доказани, защото, както се установи и от изслушването на ищеца, той не си е извадил медицинско свидетелство за тези телесни увреждания, които твърди, че са му причинени, макар че след освобождаването си от ареста е имал тази възможност и дори се е консултирал с адвокат по случая. Въобще, гласните доказателства не могат да послужат като доказателства за размера на иска.

За да е доказан искът за неимуществени вреди, е необходимо да се установи, че вредите на ищеца са следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни в емоционален план последици. В случая не се установява обвинението да е довело до проблеми в общуването на ищеца (затвореност в себе си и нежелание за контакти), нито пък предприетото наказателно преследване да се е отразило неблагоприятно върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), или то да е оказало каквото и да е негативно отношение от страна на околните. Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции (ако е имало такива, доколкото не се установяват тук) биха представлявали единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца или промяната в неговото ежедневие за един кратък период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Няма доказателства за влошаване на здравословното му състояние, като обичайните страдания, свързани със стрес и притеснения, не са били нито толкова продължителни, нито пък с голям и силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.

Наред с това, при преценка размера на обезщетението следва да се вземат предвид и данните за личността на ищеца и съдебното му минало- същият е с тежко и обременено криминално минало, осъждан е 16 пъти, изтърпявал е многократно наказание „*** ***“ в ***. Именно поради тези обстоятелства следва да се приеме, че неприятностите и страданията в психологически план, които ищецът е изживял, са с много по- малък интензитет от обичайното и не са достатъчни, за да обосноват претендирания размер на обезщетението. Още повече, че от материалите по ДП се установява, че в хода на висящността на същото ищецът отново се е намирал в затвора, поради което не е ясно дали точно от конкретното обвинение той е претърпял вредите, които претендира.

Настоящият съдебен състав принципно приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на ***, *** и ***, но в 4 процеса не се доказаха никакви отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, поради което следва да се приеме, че в случая се търпят нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено минимален размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.