Решение № 7347 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7347 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20251100507647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника Столична община срещу постановление за разноски, обективирано в съобщение с изх. № 27452 от 02.06.2025г., по изпълнително дело № 20257900401455 на ЧСИ Р.М., с което е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение от 800 лв. до размер от 200 лв. поради прекомерност, както и да бъде редуциран съответно и размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че на 29.05.2025 г. в Столична община е получена покана за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, като е депозирано възражение срещу размера на приетото възнаграждение за адвокат.

Впоследствие съобщение от 02.06.2025 г., ЧСИ е постановил отказ за намаляването му.

Поддържа се, че в случая, се дължи единствено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, но не и такова за процесуално представителство, защита и съдействие на страните и извършването на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, защото в случая, такива не са извършвани. Поддържа се, че съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, се дължат 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, независими че по същото са налице трима взискатели, следва да бъдат присъдени общо разноски.

Взискателите Д.Д., Е.Д., М.Д. и С.Д. не са взели становище във връзка с частната жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, като сочи, че се дължи отделно възнаграждение за всеки взискател, като са представени договори в изискуемата форма и е посочен предмета им, а именно за образуване и за процесуално представителство в изпълнителното производство.

1

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС), а разгледана по същество и е основателна.

Изпълнително дело № 20257900401455 на ЧСИ Р.М. е образувано на 23.05.2025 г. по молба от Д.Д., Е.Д., М.Д. и С.Д., чрез адв. А.Л. срещу Столична община, въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2025 г., издаден по гр.д. № 17905/2020 г. на СРС, 167-в, въз основа на който длъжникът Столична община следва да заплати на взискателите сума от 4080 разноски за производството пред СРС, както и по 1000 лв. за всеки, представляващи разноски за производството пред ВКС. В молбата е посочен като изпълнителен способ запор на банкови сметки на длъжника.

В поканата за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 29.05.2025 г. е посочено, че се дължи и сума от 800 лв., разноски по изпълнението за възнаграждение за адвокат.

На 30.05.2025 г., в срока за доброволно изпълнение е депозирано възражение от Столична община във връзка с дължимата сума за адвокатски хонорар, като с обжалваното постановление от 02.06.2025 г. е отказано намаляване на разноските за възнаграждение за адвокат в общ размер на 800 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., като в случая е депозирана една обща молба за образуване на изпълнителното дело, като при съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на делото, възнаграждението за образуване на изпълнителното производство следва да бъде определено в размер на 200 лв. което е дължимо общо на четиримата взискатели.

В случая, изпълнителното основание е инкорпорирано в един изпълнителен лист от 30.04.2025 г. по гр.д. № 17905/2020 г. на СРС, 167 състав и касае вземане за разноски, като не е извършвана отделна дейност във връзка с образуването на изпълнителното производство, следователно се дължи възнаграждение общо за един адвокат.

Настоящият състав намира, че приложение има решение дела С – 427/16 и С-248/2016 г., които овластяват сезираният съд да провери, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатските възнаграждения, действително отговора на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за изпълнението на тези легитимни цели. В случая, определеното от съдебния изпълнител възнаграждение от 800 лв. е прекомерно, защото не е провеждана отделна защита по исковете. Отделно от това в представените договори – 4 бр. от една и съща дата, е посочено че договореното и платено в брой възнаграждение от 200 лв. е за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по делото за събиране на присъдените суми, като действия във връзка с изпълнението не са извършвани. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че с молбата е поискано налагане на запор едновременно с връчване на поканата за 2 доброволно изпълнение, доколкото това действие се извършва в срока за доброволно изпълнение по аргумент от чл. 428, ал. 2 ГПК и не може да се приеме за същинско такова по водене на изпълнителното дело.

Делото следва да бъде върната на ЧСИ, за преизчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съдебният изпълнител следва да преизчисли размера й, като вземе предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител свързан с разноските, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника Столична община, постановление за разноски от 02.06.2025 г. на ЧСИ Р.М., с което е отказано, да се намалят приетите за събиране в полза на взискателя разноски за възнаграждение за адвокат от 800 до 200 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, възнаграждението за адвокат, прието за събиране в полза на взискателите, общо до размера на сумата от 200 лв., дължима за образуване на изпълнително дело № 20220257900401455 на ЧСИ Р.М..

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Р.М., за преизчисляване на размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3