Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 104 от 14.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2086/2023
Вид
Присъда № 104
Подписан
14.06.2023
В сила
13.06.2023
Състав
Иван Коев, Силвия Борисова Русева, Стефан Милев

Цитирани разпоредби

Мотиви по присъда № 104/13.06.2023г. по ВНЧХД № 2086 / 2023г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, II-ри въззивен състав.

С Присъда от 01.12. 2021г. по НЧХД № 13469/2019г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав е признал подсъдимата Н. В. И. за виновна в това, че на 26.11.2018г., в гр.София, около 18.45 часа, на ул.“Коста Лулчев“ – в района на намиращия се на същата улица пощенски клон, е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго – на частната тъжителка Д. Д. Д., а именно я е нарекла в нейно /на Д./ присъствие „некадърна“, „боклук“, „овцо“, „****“ /но не и „луда“/. На деянието е дадена правна квалификация по член 148, ал. 1, т.1, във връзка с член 146, ал. 1 от НК, но на правно основание член 148, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1, във връзка с член 146, ал. 2 от НК, не е наложено наказание на подс.И., в това число такова по член 78а от НК, а е приложен института на реторсията.

Срещу първоинстанционната присъда, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба, допълнена на по-късен етап от частната тъжителка Д. Д., чрез повереника й адв. К. Т. от САК.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт поради приложението на института на реторсията, тъй като тъжителката не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението обида. Изтъква се, че СРС неправилно е приел, че Д. е показала на подс.И. среден пръст. Иска се СГС да отмени първоинстанционната присъда в частта, в която е приложен института на реторсията и да се наложи наказание на подсъдимата.

Срещу първоинстанционната присъда е подадена жалба и от подсъдимата Н. И., чрез защитника й адв. Ч.. В жалбата се навеждат доводи относно това, че присъдата е необоснована и следва да бъде отменена.

На 13.06.2023г., е проведено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. В него повереникът на тъжителката поддържа жалбата, счита, че първоинстанционната присъда в частта, в която е приложен институтът на реторсията, следва да бъде отменена, тъй като действията на Д. /показването на среден пръст, насочен към подсъдимата/ не са доказани и за тях единствените твърдения са на самата подсъдима, респ. грешно е приложен материалния наказателен закон. Иска се и присъждане на разноски.

Защитникът на подс. И. намира присъдата на СРС за неправилна, неоснователна и незаконосъобразна. Акцентира върху факта, че тъжителката е навлязла в насрещното движение, нарушила е ЗДвП и след това е предизвикала конфронтацията между нея и подсъдимата. В заключение се сочи, че И. е напълно невинна и свидетелските показания са недостоверни.

Иска се, на основание чл.304 НПК, да бъде призната за невинна подс. И. и напълно оправдана.

Въззивният съд намери жалбата на тъжителката Д. за основателна, а тази на подс. И. за неоснователна по следните съображения:

1

Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства, но същите са превратно интерпретирани – не според действителното им съдържание и смисъл, поради което и е направил неправилни фактически изводи, на базата на които пък и погрешни правни такива относно наличието на извършено действие от страна на ЧТ Д., което е било унизително за честта и достойнството на подсъдимата И..

За да приложи института на реторсията, СРС е възприел неправилна фактическа обстановка по отношение на обстоятелството, че ЧТ Д. е показала насочен среден пръст към подс. И., който жест първата инстанция е приела за еднакво унизителен /като инкриминираните думи „некадърна“, „боклук“, „овцо“, „****“, отправени от подсъдимата към ЧТ/ за честта и достойнството на подс. И., извършен е в нейно присъствие и публично.

Твърдение, че ЧТ Д. е показала среден пръст, насочен към подсъдимата е направила единствено само самата подсъдима в обясненията си пред първата инстанция дадени в открито съдебно заседание на 28.02.2023г. / ТОМ 1, л. 8 от СП/, като е заявила, че „ …казах й ( на Д. ), че е в нарушение, тя ме погледна и ми показа среден пръст..“/, така че настоящият съд приема, че това е част от нейната защитна теза, тъй като е знайно, че обясненията на подсъдимия имат двояка природа и едната им функция е точно защитна.

Твърдението на подс. И. за показания й от ЧТ Д. среден пръст не се подкрепя от останалия безспорен доказателствен материал, събран по делото излирано е, поради което СГС го приема за недостоверно.

Извън гореописанато обстоятелство, СРС правилно е установил фактическата обстановка и настоящия съд не намира причини да я коригира, изключая приетото за установено от първата инстанция, че ЧТ Д. е насочила среден пръст към подсъдимата.

Подсъдимата Н. В. И. е родена на ******* в град София, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, неосъждана и неосвобождавана от наказателна отговорност, живуща в град София.

ЧТ Д. Д. Д. е родена на *******г., българска гражданка, с висше образование, ЕГН: **********.

На 26.11.2018г., в град София, около 18 и 40 часа, подс. И. управлявала МПС марка „Хюндай“ с рег. № *******, нейна собственост, като се движела по улица „Николай Коперник“. Планирала да направи маневра – ляв завой към по-малка пресечка- улица „Коста Лулчев“. Извършването на маневрата било възпрепятствано от няколко спрени един след друг автомобила по посока на движението, които от своя страна не могли да продължат движението си заради навлезлият срещу тях, в насрещното движение, автомобил марка „ Рено“, модел „ Клио“ с рег. № ******* управляван от тъжителката Д. Д. Д.. Подсъдимата бързала, тъй като имала належаща служебна задача, която трябвало да изпълни до 19.00 часа, а също така имала необходимост от посещение в аптека за закупуване на лекарства за болното си дете. Между стоящите от двете страни водачи - конкретно ЧТ Д. и стоящите срещу нея, възникнал словесен конфликт, тъй като последните 2 считали, че Д. е навлязла в насрещното движение по еднопосочна улица, в нарушение на ЗДвП и правилника за приложението му. Нарушението на правилата за движения от страна на Д. действително било налице.

Подсъдимата И. слязла от управлявания от нея лек автомобил, приближила се до Д. и настояла същата да премести автомобила си на заден ход, за да освободи движението, но получила отказ от частната тъжителка. Разгневена, И. се приближила към автомобила, управляван от Д., при което последната започнала да затваря стъклото на прозореца му, показвайки,че не желае ескалиране на конфликта. Въпреки това, подсъдимата И. нарекла ЧТ Д.

„некадърна шофьорка“, „боклук“, „овцо“ и „****“, като по този начин засегнала честта и достойнството на Д.. Словата били изречени непосредствено до автомобила на тъжителката, като последната ги възприела.

Обидата била нанесена публично - на оживено обществено място, пред множество граждани, част – шофьорите на останалите изчакващи автомобили и граждани, работещи в намиращи се наблизо магазини.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на ЧТ Д., свидетелските показания на Л.Т.Ч. и Б..В.Б., както и от обясненията на подс.

И..

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимата отчасти – не е кредитирал тази им част, в която И. отрича да е изричала обидни думи за ЧТ Д., както и показанията на свидетеля Б. в частта им, че подсъдимата не е изричала други обиди, извън „некадърна“ и кредитира изцяло показанията на св. Ч. и на самата Д..

СГС споделя изводите на първата инстанция в тази им част.

Правилно първата инстанция намира, че фактическата обстановка се установява и от писмо от Столична община, ведно със скица, писмо от РЦ“112“ – София,ведно със звукозапис.

И тези изводи на СРС се споделят от настоящия съд.

За да приложи института на реторсията, допустим при престъплението „обида“, СРС е приел, че действията на И. са провокирани от частната тъжителка, показала й среден пръст, докато седяла в автомобила си.

Според първоинстанционния съд, този жест на Д. провокирал деятелността на И., която отвърнала с публична обида.

За неприличния жест сочат единствено твърдения в обясненията на подсъдимата пред първоинстанционния съд, дадени в открито съдебно заседание на 28.02.2023г., те обаче се явяват изолирани и не се припокриват с останалите събрани доказателства по делото. Нито един от разпитаните свидетели пред СРС - Л.Т.Ч., Б..В.Б. и самата частна тъжителка, не дават показания, че такъв неприличния жест, насочен към подсъдимата, е отправян от Д..

По делото е приобщен и диск / ТОМ1, л. 48 от СП/, съдържащ разговор 3 от 26.11.2018г. към телефон 112, проведен в периода между 18:00 и 19:00 часа, от подс.Н. И., в който тя също не споменава за отправен подобен неприличен жест от ЧТ Д. към нея и евентуално провокирал реакцията й.

Изследвайки правната страна на делото, първоинстанционния съдебен състав правилно е намерил, че безспорно са доказани фактът на извършеното престъпление и неговите времеви и пространствени параметри, но е стигнал и до незаконосъобразния извод, че има отправени унизителни за достойнството и честта на подсъдимата действия в нейно присъствие и публично от страна на ЧТ Д., при което е приложил института на реторсията.

При цялостната служебната проверка на постановената присъда и доказателствената съвкупност по делото, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимия анализ и оценка на доказателствата, като е стигнал до верни и законосъобразни заключения за тяхната доказателствена стойност, с изключение на частта за неприличния жест на частната тъжителка, което го е навело на неправилен извод за приложение на института на реторсията.

Престъплението „обида“ е с обект обществените отношения, гарантиращи защита от противоправни посегателства върху духовните ценности на личността – честта и достойнството на човека.

В едната от формите си изпълнителното деяние се осъществява чрез казване на думи, засягащи самочувствието и собствената му самооценка и по този начин унизяващи честта и достойнството на дадено лице в негово присъствие.

Казвайки думите „некадърна“, „боклук“, „овцо“, „****“, насочени към ЧТ Д., подс. И. е извършила презрителна, унизяваща форма на обръщение към пострадалата, с което е накърнила честта и достойнството й, в нейно присъствие и в присъствието на други лица,т.е. публично.

Престъпният резултат е настъпил, когато ЧТ Д. е възприела думите, изразяващи унизително обръщение на подс. И. към нея.

Формата на вината е пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подс. И. е имало представи за унижаващият честта и достойнството смисъл на думите, които отправя към ЧТ Д., както и, че го прави публично и в нейно присъствие, че с тях ще засегне самочувствието и себе оценката й. В този смисъл, подс. И. е съзнавала общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искала настъпването им.

Поради изложеното, подсъдимата следва да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, във връзка с член 146, ал.

1 от НК и санкционирана за деянието си.

Налице са основанията на чл.78а от НК подсъдимата И. да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно наказание, предвид че са налице законовите предпоставки:

Предвиденото за престъплението наказание е „Глоба“ от три хиляди до 4 десет хиляди лева и „Обществено порицание“. Подсъдимата не е осъждана и не е наказвана по реда на чл.78а от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди.

При определяне размера на наказанието, настоящият съдебен състав съобрази, като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, психо-емоционалното състояние на подс. И. - същата е била притеснена, предвид спешните й и наложителни задачи, които е имало опасност да не изпълни и факта на наличието на допуснато нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата, което последната отказвала да преустанови.

СГС не констатира отекчаващи отговорността обстоятелства, поради което,счита че следва да определи наказание „Глоба“ в минималния, предвиден в чл.78а НКразмер, а именно – 1000/хиляда/ лева.

Предвид горното, подсъдимата беше осъдена и да заплати направените от частната тъжителка разноски по делото, които са в размер на 2128 /две хиляди сто двадесет и осем/ лева - 2114 лева за адвокатско възнаграждение и 14 лева за платена държавна такса.