Определение № 997 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. София, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601295 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Н. К. Н., чрез защитника адв.Г., против определение №4918 от 08.10.2025г., постановено по чнд №6150/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че съдебният акт е неоснователен и несправедлив, като доводи ще бъдат изложени в съдебно заседание.

САС в настоящия състав, след като се запозна с жалбата, доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, липсват предпоставки за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.345, ал.1, пр.2 от НПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият Н. е постъпил в Затвора гр.София на 04.01.2024г., с начало 30.12.2023г. по отношение на него е приведено в изпълнение наказание по чнд №171/2025г. на РС Елин Пелин лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.

До 08.10.2025г. е изтърпял всичко 2години и 11 дни, остатъкът от наказанието е бил 11 месеца и 19 дни. Производството пред първоинстанционния съд е 1 било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание. Прокурорът и представителят на затворническата администрация са приели, че молбата е неоснователна и са пледирали тя да не бъде уважавана.

В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че към настоящия момент не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа, оценката на риска от рецидив е със средни до високи стойности, постигнатият успех е отбелязан в последната атестация, но не е достатъчен да обоснове убедително положително становище. Не е реализирана първата стъпка съгласно прогресивната система, относима за лишените от свобода, не е заменен първоначалния строг режим с общ, лишеният от свобода все още е в ЗОЗТ „Кремиковци“, не е прекатегоризиран в открит тип, където да се проследи поведението му. Отчетени са дефицитни зони – отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с наркотици, умения за мислене. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият Н. не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на средни към високи стойности на риска от рецидив от 78 точки, като се отчете, че липсва значително намаляване, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, 2 набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва основание да се приеме, че е настъпила трайна и необратима нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения. Рискът от вреди за обществото е среден, но липсва промяна, а корекционно-възпитателната работа не е приключила, има общо пет групи дефицити. Има наложено едно наказание, както и една награда. Единствената отчетена положителна промяна е полагането на доброволен труд. Изрично е посочено от администрацията на затвора, че за постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от решаващия съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в доклада по чл.155 от ЗИНЗС. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

В жалбата не са изложени конкретни доводи против определението, само е посочено, че то се обжалва като неоснователно и несправедливо. С оглед на това не може да се отговори по-подробно на възраженията, но след като е сезиран, въззивният състав провери изцяло законосъобразността на акта и не намери основания за неговата отмяна.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4918 от 08.10.2025г., постановено по чнд №6150/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на Н. К. Н. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4