Решение № 287 от 28.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20215300501577 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД, гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.М. от АК-Пловдив срещу решение № 261414/26.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3831 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, с което е признато уволнението на В. Д. В., ЕГН:

**********, извършено със Заповед № 16/ 13.02.2020 г., издадена от управителя на „Балкан Биосерт“ ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ, считано от 14.02.2020 г., за незаконно и същото е отменено, като на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ В. Д. В. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК: 115772457, дружеството е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 9 180 /девет хиляди сто и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 1

14.02.2020 г. - 14.08.2020 г. Присъдени са разноски и дължимите за производството ДТ.

Жалбподотателят счита, че решението е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна и ищец В. Д. В. счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявени от В. Д. В. против „Балкан Биосерт“ ООД обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225 КТ- да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 16/ 13.02.2020 г. на управителя на дружеството и като такова да бъде отменено, да бъде възстановен ищеца на заеманата длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение.

Ищецът обосновава исковете си с твърденията, че е полагал труд при ответното дружество на основание трудов договор № 0022 от 19.02.2016 г., на длъжността „***“. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения съвестно и точно, като нямал налагани дисциплинарни наказания. Въпреки това, на 13.01.2020 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като със заповед № 16/13.02.2020 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на посоченото правно основание. Заявява, че заповедта не е мотивирана, като не са спазени условията на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор. Сочи, че в заповедта за 2 прекратяване на трудовото правоотношение е посочено основание – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, което е „намаляване обема на работа“, но нито това е изрично посочено в заповедта, нито е мотивирано и обективирано от изрично посочени обстоятелства, нито в действителност е било така, от гледна точка на задачите, които ищецът изпълнявал и продължават да се изпълняват във фирмата – работодател. В тази връзка, оспорва наличието на намален обем на работа при ответното дружество. Твърди, че длъжността „***“ се заемала от повече от едно лице, което превръщало правото на подбор на работодателя по чл. 329, ал. 1 в негово абсолютно задължение, а в заповедта не е изрично посочено дали е извършен подбор и какъв е резултатът от него. Заявява, че при липса на мотиви в заповедта и неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, което изрично следвало да бъде посочено в заповедта, последната се явявала незаконосъобразна.

В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че в изпълнение на нормата на чл. 329 КТ работодателят извършил подбор, като със заповед № 141/09.01.2019 г. е утвърдено щатно разписание, съгласно което за длъжността „***“ били установени 10 щатни бройки, от които били заети 8.

Със заповед № 153/30.12.2019 г. работодателят във връзка с намаляване обема на работа в направление „***“ премахнал 3 щатни бройки от длъжността „***“, с което щатните бройки от тази длъжност са намалени от 10 на 7 и е утвърдил ново щатно разписание. Към момента на издаване на тази заповед били заети 8 щатни бройки от длъжността „***“, поради което работодателят следвало да прекрати трудовото правоотношение на един служител, заемащ длъжността „***“, от общо 8-те служители на тази длъжност. Със заповед № 154/03.01.2020 г. работодателят разпоредил извършеното на подбор по чл. 329 КТ, който следвало да се извърши от управителя на дружеството в периода 08.01.2020 г. – 09.01.2020 г. Установил критериите, въз основа на които следвало да се извърши подбора – „образование и квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, съобразно изискването на чл. 329 КТ. Отразена е скала и точки за оценяване, които се дават по всеки критерий и подкритерий.

За всеки служител, заемащ длъжността „***“ била извършена оценка по зададените със заповед № 154/03.01.2020 г. критерии и подкритерии.

Оценяването на всеки от служителите е обективирано в индивидуална карта за оценка. Резултатите от оценяването били обобщени в Протокол от 3

09.01.2020 г. След извършеното оценяване служителят с най-ниска оценка се е явил ищецът, поради което и трудовото правоотношение с него било прекратено в изпълнение на нормата на чл. 329 КТ, която постановява, че на работа следва да останат тези служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Настоявал е за отхвърляне на исковете.

След събиране на доказателствата първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение, с което е признал за незаконно уволнението и го е оменил, като е възстановил ищеца на заеманата преди прекратяване на ТПО длъжност. Присъдил е обезщетение за оставането на ищеца без работа за процесния период.

При дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

По делото не се е спорило, че между страните е бил сключен трудов договор № 0022 от 19.02.2016 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „***“ при ответника. Със Заповед № 16/ 13.02.2020г. трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 14.02.2020г. Като основание за прекратяването му е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, каквото основание е посочено и в отправеното преди това до работника предизвестие.

От събраните писмени доказателства се установява, че преди това, със Заповед № 153/30.12.2019г., издадена от управителя на ответното дружество и приложено към нея щатно разписание , работодателят е разпоредил съкращаване в щата на „Балкан Биосерт“ ООД- направление „***“ като са премахнати считано от 30.12.2019г., три щатни бройки от длъжността „***“.

От същата дата е утвърдено и новото щатно разписание.

4

Видно от Заповед № 154/ 03.01.2020г., Протокол от процедура за подбор по чл. 329 КТ и съпътстващите ги удостоверения и сертификати за придобита квалификация / л. 29- 79 от делото на РС/ се установява, че ответното дружество е осъществило подбор сред лицата, заемащи длъжност „***“. За целите на подбора е установена точкова система за оценяване с обективно заложени критерии, както и скала за оценяване. След анализ на резултатите от подбора, в протокола е отразено, че с най- нисък резултат е ищецът В., като се предлага да бъде прекратено трудовото правоотношение именно с него. За извършения подбор са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид.Герджилов. Изслушана е и ССЕ, която дава заключение, че за периода 01.01.2019 г.- 16.09.2020 г., както и след тази дата, в ответното дружество не са назначавани лица по граждански договор, чиято трудова функция да покриват тези на длъжността „***“. Посочено е полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 1557,54 лв., което, за период от шест месеца, през които работникът е останал без работа, възлиза на 9345,24 лв.

Доказателства във връзка с посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор- намаляване обема на работа, не са ангажирани.

При горната фактическа обстановка, неоспорена пред настоящата инстанция, районният съд е приел, че при лежаща върху ответника доказателствена тежест, по делото не е проведено пълно и главно доказване на предподставките за прекратяване на ТПО на основанието, посочено в заповедта, а именно намаляване обема на работа. Посочил е, че събраните доказателства, установяващи съкращаване в щата и извършен подбор, са неотносими, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено не поради съкращаване на щата- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а поради намаляване обема на работа чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ ( именно последното правно основание е отразено, както в предизвестието, така и в заповедта, с която се прекратява трудовият договор). Достигнал е до извод за незаконосъобразност на уволнението, а от там – за основателност на иска за отмяната му и обусловените от него искове.

Въззивният съд напълно споделя изложените от първоинстанционния 5 съд мотиви, поради което препраща към тях на осн.чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да се посочи още следното:

При въведен от работника довод, че основанието за уволнение по посочения в заповедта текст от закона- чл.328, ал.1, т.3 КТ не е възникнало (какъвто е въведен в настоящия случай с исковата молба), предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции.

Намаляването на обема на работата следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест по отношение на факта на намаляване на обема на работата, както и за наличието на връзка между него и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ , съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна.

В настоящия случай р аботодателят не доказ ва по несъмнен начин, че е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца. В тази насока данни се съдържат едниствено в представената по делото Заповед № 153/ 30.12.2019г. / л. 29 от делото на РС/, с която управителят на ответното дружество редуцира щата на „Балкан Биосерт“ ООД, поради констатирано от него намаляване обема на работа в направление „***“. Както правилно е съобразил първоинстанционният съд, констатацията на управляващия орган за намаления обем на работа, не доказва факта на намаляването, тъй като по своето същество тя е обективирана в частен документ, изходящ от заинтересованата страна и съдържащ изявление, което я ползва. Казаното налага да се приеме, че не е установено уволнителното основание, поради което уволнението се явява незаконно и подлежи на отмяна.