Определение № 2592 от 20.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2390/2026
- Вид
- Определение № 2592
- Подписан
- 20.08.2026
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.336, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Закон за лицата и семейството
- чл.5, ал.1 · Закон за лицата и семейството
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2592 гр. С., 20.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502390 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. Г., ищец пред първата съдебна инстанция, срещу определение № 234/04.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 101 по описа за 2016 г. на ОС-Видин, с което е върната исковата молба, както и е прекратено производството по делото, с правно основание чл.336, ал.1 и следв. ГПК вр. с чл.5, ал.1 ЗЛС.
Жалбоподателят твърди, че съдебния акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че с исковата молба били представени доказателства, установяващи основателността на претенцията; изпълнени били двете кумулативни предпоставки – юридически и медицински за поставяне на ответницата С. Г. Г., под запрещение. Това не се отричало от съда, постановил обжалваното определение. Сочи, че съдът бил тълкувал неточно и непълно правната теория и съдебна практика на ВКС, както и при неспазване на ТР №5/1979 г. на ВС на РБ, което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ било задължително за съдебните органи. В обжалваното определение съдът не бил разгледал в тяхната съвкупност представените с исковата молба, доказателства, вкл., че от тях се установявало злоупотреба с името на ответницата, както и с нейното здравословно състояние. Сочи се, че срещу сина на ответницата имало образувани 2 или 3 производства пред ОД на МВР.
1
Синът на ответницата бил трайно безработен и се издържал като личен асистент на майка си – С. Г. Г.. Същият се занимавал с престъпна дейност ; водел дела срещу много ответници като използвал името и зависимостта на ответницата. Счита, че първоинстанционния съд неправилно интерпретирал обстоятелствата и документите, представени с исковата молба. За неправилен намира извода на съда, че института на поставяне под запрещение има за цел да защити само и единствено правата на лицето, страдащо от слабоумие, а не и трети лица от действията на страдащите от слабоумие. Позовава се на съдебна практика на ВКС, в която било прието, че института на поставяне на запрещение имал и др. функции, а именно: защита на обществения интерес, както и защита на трети лица, пострадали от действията на процесуално недееспособни, особено ако такива действия под някаква форма касаят престъпни деяния. Счита, че е доказала наличие на правен интерес като била представила доказано подправени документи. Сочи се, че чрез тези подправени документи синът на ответницата бил завел срещу ищцата три осъдителни иска, чиято обща цена възлизала на 390 000 лв. Сочи се, че съдебните книжа по делата не достигали до знанието на ответницата.
Установявало се от заключението на СПЕ, че ответницата не знае за какво става въпрос. Счита себе си за попадаща в графата „други лица, които имат правен интерес“ да поиска поставяне под запрещение на ответницата.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на ОС- Видин за продължаване на процесуалните действия. С частната жалба не се претендират разноски.
С допълнителна молба от 05.08.2026 г. се сочи, че ако ответницата бъде поставена под запрещение, то нямало да се образуват дела с подправени документи.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното определение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 09.06. 2026 г.
Частната жалба е подадена на 15.06.2026 г.
Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол поради което е допустима.
По основателността на частната жалба:
2
С обжалваното определение от 04.05.2026 г. ОС – Видин е приел, че ищцата не попада сред лицата визирани в нормата на чл.336, ал.1 ГПК, които са активно легитимираните и имат право да предявят иск по чл.5 ЗЛС. По отношение на това кой има правен интерес да предяви иска за поставяне на едно лице под запрещение, първоинстанционният съд се е позовал на разясненията в т.6 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС и ПВС №5/1979 г. Посочил е, че целта на производството по чл.5 ЗЛС е защита интересите на лицата, страдащи от душевна болест и слабоумие, а не в интерес на трети лица като се е позовал на разрешението в определение № 97 от 29.06.1974 г. по гр.ч.д.№ 1906/74, ІІ ГО на ВКС. Констатирано е, че ищцата обоснована правния си интерес от предявяване на иска по чл.5 ЗЛС от това, че ответницата чрез нейния син е образувала и водела множество дела срещу семейството на ищцата с голям материален интерес за вреди. Според първоинстанционния съд този факт не формира правен интерес по смисъла на чл.336, ал.1 ГПК.
При тези си мотиви ОС-Видин е достигнал до извода, че искът по чл.5 ЗЛС е предявен от ненадлежна страна и е недопустим. Затова и производството е прекратено, а исковата молба-върната.
Апелативен съд-С. като съобрази данните по делото, процесуалните действия на първоинстанционния съд, както и доводите на жалбоподателя приема следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.5 ЗЛС за поставяне на ответницата под запрещение.
Ищцата твърди по отношение на ответницата да са налице и двете кумулативни предпоставки – медицинска и юридическа за поставяне на ответницата под запрещение като представя медицински документи и частни експертизи.
Правният си интерес обосновава с това, че от името на ответницата по иска по чл.5 ЗЛС, нейният син И. Г. Г. в продължение на години завеждал множество дела с висок материален интерес, вкл. и срещу семейството на ищцата. Твърди документите въз основа на които делата се образували, да били подправени от И. Г. Г.. Сочи, че последният злоупотребявал с името и здравословното състояние на майка си. Г. дори печелел делата, освобождаван бил от държавни такси, извършвайки доказани престъпления по НК. За пример се дава водени дела срещу ТД „Гипс“ АД. Ищцата намира, че е налице 3 обществен интерес, както и неин личен интерес, ответницата да бъде поставена под запрещение, „за да се преустанови необоснованото водене на правни дела от нейния син чрез заобикаляне на закона и използвайки документи с невярно съдържание, както и такива създадени от нейно име, без нейно знание с цел лично финансово облагодетелстване, както и накърняването на личната правна сфера на различни физически лица, търговски дружества, както и обществения интерес“. Също така и накърняването на нейната лична правна сфера. Ищцата изказва предположение, че с оглед напредналата възраст на ответницата С. Г. Г., последната да страда от напреднала форма на деменция, която е довела до слабоумие. Освен това ответницата имала и физическо заболяване, поради което не можела трайно във времето да се грижи за себе си и своите дела; това се установявало от констатациите на органите на разследването.
Съгласно разпоредбата на 336, ал. 1 ГПК поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, близки роднини и прокурора и от всеки който има правен интерес от това.
Следователно законодателят е определил кръга на лицата, които разполагат с право на иск по чл. 5 ЗЛС презумирайки наличието на правен интерес по отношение на съпруга и близките роднини, а за другите лица е поставил изискването да обосноват правния си интерес.
В Постановление № 5/79 г. от 13. II.1980 г. на Пленума на ВС са дадени задължителни разяснения на съдилищата по прилагането на чл. 275, ал. 1 ГПК (отм.), която разпоредба е идентична с разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения обективирани в т. 2 ППВС № 5/79 година, което е запазило действието си след влизането в сила на действащия ГПК, иск в производството по чл. 336, ал. 1 ГПК могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките роднини, лицата, които имат правен интерес от запрещението и прокурорът. Приема се, че наличието на правен интерес е винаги конкретно и се преценява с оглед на фактите по делото. Съобразено е, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС обаче поставянето под запрещение цели да защити личните и имуществени интереси на лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, като целта на производството е чрез ограничаването на дееспособността на лицето, 4 да бъдат предотвратени негови действия, които да доведат до разпиляване на имуществото му или до неоправдано увреждане на интересите му. Застъпено е разбирането, че трети лица, извън изрично посочените в чл. 336, ал. 1 ГПК, са тези които биха черпели права от тази защита и тези лица целят да защитят личните и имуществените права на лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, като по този начин косвено защитават и своя собствен интерес.
В конкретния случай ищцата цели да защити свой собствен личен интерес, тъй като е ответник по дела, по които С. Г. Г. е ищец. В тази хипотеза удовлетворяването на интереса на третото лице, не предполага защитата на интереса на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Това е така, защото третото лице /ищцата/ и лицето, чието поставяне под запрещение се иска /ответницата/, са насрещни страни в исково производство, интересите на двете страни са насрещни и удовлетворяването на единия от тях води до отричане на другия, виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60327 ОТ 21.10.2021 Г.
ПО Ч. ГР. Д. № 3859/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
Правният интерес е различен от изложените от ищцата житейски мотиви и обстоятелства, виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 414 ОТ 30.10.2020 Г.
ПО ГР. Д. № 3261/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
При евентуално наличие на обществен интерес от предявяването на иска по чл.5 ЗЛС, правото е на органите на Прокуратурата. Това, обаче, не обосновава наличието на правен интерес за физическите лица, вкл.ищцата в първоинстанционното производство и жалбоподател по настоящето/виж в този смисъл горецитираното определение на ВКС/.
Следователно в съответствие с установената практика, първоинстанционният съд е приел, че твърдяните от ищцата обстоятелства не обуславят наличие на правен интерес от иск за поставяне на ответницата под запрещение, поради което липсва легитимация за иницииране на производството.
Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските пред настоящата инстанция:
Такива не се присъждат.
5
Водим от горното, Апелативен съд-С.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 234/04.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 101 по описа за 2016 г. на ОС-Видин, с което е върната исковата молба, подадена от Д. И. Г. срещу С. Г. Г., както и е прекратено производството по делото, с правно основание чл.336, ал.1 и следв. ГПК вр. с чл.5, ал.1 ЗЛС, като правилно.
Определението може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщението пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6