Решение № 19 от 29.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Велико Търново, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000236 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 72/21.07.2025 г. по т.д. № 4/2025 г. на Окръжен съд Плевен е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ, че ищецът „Моника комерс – 2“ ЕООД има вземане срещу ответника М. И. М. за сумата в размер на 68147,38 лв., за която сума е издадена Заповед № 220/08.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 394/2024 г. на Районен съд Червен Бряг, която сума представлява задължение по запис на заповед, издаден на 16.08.2023 г. от М. И. М. в полза на „Моника Комерс – 2“ ЕООД, с падеж на задължението 01.03.2024 г. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. И.

М., чрез процесуалния му представител. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, противоречащо на приложените по делото писмени доказателства. Съдът не е обсъдил 1 каузалното правоотношение и приложения във връзка с него приемо предавателен протокол. По този начин жалбоподателят е осъден двойно да плати, само заради това, че има издаден незаконосъобразно запис на заповед за сума по договор за лизинг, неподписан от него, която сума отговаря на стойността на предадения от ищеца некачествен лек автомобил, върнат и приет от неговите представители.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока за отговор, въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Плевен е сезиран с иск, предявен от "Моника Комерс 2" ЕООД против М. И. М. за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата в размер на 68147,38 лв. – непогасено задължение по запис на заповед от 16.08.2023 г., издаден от М. М. в полза на „Моника Комерс - 2“ ЕООД, с падеж на задължението 01.03.2024 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 394/2024 г. на Районен съд Червен бряг.

С отговора на исковата молба М. М. излага, че на 16.08.2023 г. е 2 получил от ищеца лек автомобил с дефекти. Автомобилът е върнат на 17.08.2023 г., за което обстоятелство е съставен приемо- предавателен протокол на 17.10.2023 г. Ищецът се позовава на запис на заповед, без да посочва, че стойността на вписаната сума е същата, каквато в неподписания от ответника договор за лизинг, и без да посочва, че автомобилът е върнат.

С допълнителната искова молба се оспорва изцяло отговора.

С допълнителния писмен отговор процесуалният представител на ответника заявява, че предмета на правния спор е лек автомобил и търсената парична равностойност за него, като автомобилът е върнат на ищеца. Поради това счита, че е налице основание за произнасяне с решението на съда, че не съществува търговска сделка покупко продажба на движима вещ – лек автомобил.

С обжалваното решение е прието, че процесният запис на заповед отговаря на изискванията за форма и задължително съдържание. Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът е посочил, че не е подписал ценната книга, за което не е ангажирал доказателства. Ищецът не е изложил твърдения за каузално правоотношение, ответникът не е доказал валидно лизингово правоотношение, респ. такова по прехвърляне собствеността върху процесното МПС. С оглед на това е прието, че предявеният иск е доказан по основание и размер, и поради това е прието за установено съществуването на твърдяното от ищеца вземане.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от запис на заповед, издаден на 16.08.2023 г., М. И. М., като издател, безусловно и неотменяемо се задължава да заплати на поемателя „Моника Комерс-2“ ЕООД, или на нейна заповед, сумата от 68147,38 лв.

Падежът на паричното задължение е 01.03.2024 г., а мястото на плащане е гр.

София.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от 29.03.2024 г., депозирано от „Моника Комерс – 2“ ЕООД, е издадена Заповед № 220 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.04.2024 г. по ч.гр.д. № 394/2024 г. на Районен съд Червен бряг.

3

Постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника М., в което е посочено, че не дължи паричното задължение, не е подписвал запис на заповед.

По делото е представен приемо – предавателен протокол на автомобил рег. № СВ1520ХН, подписан на 17.10.2023 г., от М. М., в качеството му на предаващ и представител на „Моника Комерс – 2“ ЕООД в качеството на приемащ, в който протокол е отразено, че страните декларират, че „Моника Комерс – 2“ ЕООД е единствен пълноправен собственик на описания лек автомобил, че М. М. предава доброволно този автомобил на неговия собственик – ищцовото дружество, тъй като държи автомобила без каквото и да било правно основание и без съгласието на собственика. В протокола е отразено още външното съС.ие, в което се предава автомобила – със счупен двигател.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав мотивира следните правни изводи:

В производството пред първоинстанционния съд e предявен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ГПК и касае вземането, обективирано в издадената от Районен съд Червен бряг заповед за изпълнение на парично задължение.

При проверката на основателността на претенцията за заплащане на дължимата сума по менителничния ефект следва да се съобрази наличието на редовен от формална страна документ, имащ изискуемите от закона минимални реквизити, визирани императивно и изчерпателно в чл. 535 ТЗ. В конкретния случай представеният по делото наименован „запис на заповед” документ от формална гледна точка съдържа всички необходими реквизити, посочени в закона, подписан е от ответника, като оспорването, наведено в депозираното възражение по чл. 414 ГПК, на автентичността на документа не е доказано. Подобно оспорване не се е поддържало в исковото производство, нито се поддържа във въззивната жалба. Падежът на записа на заповед е определен по правилото на чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден, настъпил към момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е вземането е изискуемо.

В производството по чл. 422 ГПК ответникът е навел доводи по повод 4 на каузално правоотношение и възраженията си във връзка с него. Твърди се, че записът на заповед е издаден във връзка с предаването на лек автомобил от страна на ищеца на ответника, който автомобил е върнат, поради което неговата равностойност не се дължи. Основанието за предаване на лекия автомобил е посочено в отговора на исковата молба – неподписан от ответника договор за лизинг, докато в допълнителния отговор е направено искане съдът да се произнесе с решението си, че не съществува търговска сделка – покупко-продажба на лекия автомобил. За установяване на обстоятелството, че лекият автомобил е върнат, ответникът представя приемопредавателен протокол от 17.10.2023 г., в който е посочено, че той предава на „Моника Комерс-2“ ЕООД автомобила, държан без каквото и да е правно основание и без съгласието на собственика, както и е посочено съС.ието на вещта – автомобилът е със счупен двигател. При тези разнопосочни твърдения на ищеца и при представения от него приемо-предавателен протокол не може да се обоснове извод за конкретно оспорване на вземането по конкретно каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден процесния запис на заповед. Съгласно т. 17 от ТР 4/18.06.2014 г. при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В случая, при липса на конкретика относно основанието на каузалното правоотношение, настоящият състав споделя виждането на първостепенния съд, че оспорването от страна на ответника е общо, поради което за ищеца не съществува задължението за посочване на основание и доказване на вземането си по него. От представения приемо-предавателен протокол не се установяват точните правоотношения между страните, в него не само не е посочено 5 наличието на договор за лизинг или на договор за продажба, а напротив – посочено е, че описания автомобил се държи от М. без правно основание и без съгласието на собственика „Моника Комерс – 2“ ЕООД, поради което се предава доброволно. Никъде в документа не са отразени преддоговорни или договорни отношения между страните, от които да се направи извод за съществуване на парично задължение на М. към дружеството, което би могло да бъде обезпечено с издаване на настоящия запис на заповед, нито е отразено връщането на автомобила да е свързано с тези отношения. С оглед недоказването от страна на ответника на твърденията му за конкретно каузално правоотношение и връзката му с вземането по записа на заповед, не може да се възприеме неговото разбиране, че не съществува или е погасено и вземането по менителничния ефект.

По така изложените съображения изводите на настоящия състав относно съществуване на изискуемо вземане в полза на ищеца от длъжника съвпадат с изводите на първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на постановеното решение.

При този изход на делото, жалбоподателят дължи разноски на насрещната страна, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства в размер на 1871,88 евро /3661,07 лв./ с ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/21.07.2025 г. , постановено по т.д.

№ 4/2025 г. на Окръжен съд Плевен.

ОСЪЖДА М. И. М. , ЕГН **********, от гр. Червен бряг, *********** да заплати на „МОНИКА КОМЕРС - 2“ ЕООД, ЕИК 203113916, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, ж.к.

Дружба 2, Цариградски комплекс, блок 284 – до вх. А, обект 14.4 разноски за въззивното производство – заплатено възнаграждение за процесуален представител в размер на 1871,88 евро /3661,07 лв./ с ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.