Решение № 11204 от 14.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11204 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110165374 по описа за 2021 година

Н. Н. С. е предявил срещу П.Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, депресия, нарушаване на съня, накърняване на честта и достойнство, загуба на доверие в правосъдието, накърняване на името му пред близки причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, производство по което е било приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 14.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 800 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото обвинение, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, ведно със законната лихва от 14.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че наказателното производство било образувано срещу него и бил внесен обвинителен акт за извършено деяние по чл. 325 ал. 1 от НК. Посочва, че бил привлечен като обвиняем на 22.03.2018 г., като по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО, 20 състав била постановена оправдателна присъда, която не била протестирана и влязла в сила на 14.03.2020 г. Поддържа, че вследствие на водения срещу него наказателен процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, депресия, нарушаване на съня, накърняване на честта и достойнство, загуба на доверие в правосъдието, накърняване на името му пред близки. Ищецът бил претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по 1 описа на СРС, НО, 20 състав. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че искът за неимуществени вреди бил недоказан, като не били представени доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Посочва се, че ищецът срещу ищеца били водени и други наказателни производства, в рамките на които са му били налагани административни наказания. Оспорва се причинната връзка между здравословното и психичното състояние на ищеца и повдигнатото му обвинение. Оспорва в условията на евентуалност размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед претърпените вреди. Оспорва се като недоказана претенцията за имуществени вреди, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата си молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, приключило с влязла в сила присъда от 27.02.2020 г. постановена по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО, 20 състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2018 г. с постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 1534/2017 г., по описа на 02 РУП СДВР, пр. пр. № 29022/2017 по описа на СРП, е привлечен ищецът, за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 22.03.2018 г. е извършен разпит на ищеца . На 22.03.2018 г. е предявен разследването. На 02.04.2018 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по делото е приключило с постановена оправдателна присъда от 27.02.2020 г. постановена по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, която не е била протестирана. От представената по делото заповед за задържане на лице от 30.07.2017 г., се установява, че ищецът е бил задържан на 30.07.2017 г. в 06.18 часа за срок от 24 часа. От представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът не е осъждан и има наложено административно наказание за деяние по чл. 216, ал. 4 НК, като му 2 е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Също така с решение № 177 от 23.06.2017 г. по н.а.х.д. № 2249/2017 г., е признат за виновен за деяние по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. По делото е представена справка от 04.05.2022 г.от НСлС, в която е посочено, че след извършена проверка в ЦИССС по отношение на ищеца имало данни за образувани досъдебни производства, а именно ДП № 642 от 2021 г. с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1, чл. 343г от НК, ДП № 1722 от 2015 г. с квалификация за престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ДП № 218/2015 г. с квалификация чл. 216, ал. 1от НК, като в справката е посочено и процесното наказателно производство. По делото е представено и писмо с рег. № 513000-26395 от 04.05.2022 г., съгласно което в автоматизираните информационни фондове на МВР разполагали със информация по отношение на ищеца съгласно която за същия е посочено, че имало заявителски материал за извършването на седем деяния /без процесното/ и имало четири полицейски регистрации.

Представени са и два броя статии от електронни и печатни издания във връзка с процесния случай и повдигнатите обвинения на ищеца, като в същите ищецът изрично е посочен извършител на процесните деяния, както и един брой съобщения от интернет страницата на ответника с посочване на ищеца за извършител на процесните деяния.

В хода на производството като свидетел по делото е разпитан Н.Н.С., чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят се явява баща на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че през 2017 г. ищецът бил задържан във връзка с напръскване с пожарогасител на таксиметров шофьор, като имало наказателно дело което продължило 2 или 3 години, като ищецът бил оправдан. Посочва, че производството оказало негативно влияние върху психиката и здравето на ищеца, като в доста медиите били изписали името му. Свидетелят твърди, че заради производството ищецът прекратил дипломната си работа, като ищецът бил студент по специалност „Кино и телевизия“, като семестриално бил завършил преди няколко години и му била останала само дипломна работа.

Свидетелят не може да си спомни датата, когато ищецът бил завършил.

Свидетелят посочва, че към настоящият момент ищецът изготвял дипломната си работа, което представлявала филм, които същият снимал и предстои да бъде завършен. Твърди, че на ищецът му прилошавало, скачал насън, което му било останало и към настоящият момент, събуждал се облят целият в пот и със силно сърцебиене. Посочва, че доскоро пиел лекарства за сън „Деанксит“, както и друго, което свидетелят не можел да си спомни. Твърди, че информацията за случая се намирала в интернет, като свидетелят я бил виждал в три информационни сайта, както и на сайта на прокуратурата.

Твърди, че в младежките си години ищецът имал преписки и дела, като му били налагани административни наказания за рисуване на графити по един вагон, както и за счупване на стъкло на тир.

По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се 3 установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно на психичното му функциониране и той бил преживял стрес. Като били очертани: начална фаза с остри негативни преживявания на унижение, чувство за накърнено достойнство, тревожни опасения; последваща фаза, когато е имал продължителни негативни преживявания с до умерена интензивност на безпокойството и страх, че ще влезе в затвора, повишена депресивност и песимистични интерпретации на бъдещето, нарушен сън и психосоматичен дискомфорт, срам и нежелание за общуване; като остатъчни последици били налице отрицателни преживявания при мислено връщане към ситуацията. Вещото лице посочва, че не са установени актуални отклонения в психичното функциониране на ищеца, като били наблюдавани ситуативно обусловени промени /напрегнатост/ при разказване за неприятните обстоятелства около ареста, повдигане на обвинение и водене на наказателно производство. Съгласно заключението ищецът е преминал фазите на преработване на стресогенната ситуация, като симптоматика с голяма интензивност и обуславяща дезадаптивност не била отчетена. Вещото лице посочва, че при ищеца не била налице обща предразположеност към изпадане в дистрес, липсвала повишена тревожност или депресивност като личностова предразположеност, като липсвали характерови девиации и акцентуации. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не толкова медийния отзвук е повлиял негативно, а самото наказателно производно. Също така вещото лице посочва, че предходните производства са направили ищеца поуязвим към този тип стрес, като част от негативните преживявания се дължали именно на предходните производства.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.

Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от 4 производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.