Решение № 9460 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9460 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110109695 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Тoплофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу С. П. Б. и С. Д. Б. за признаване за установено, че дължат разделно, по 1/2 част всеки един от тях от следните суми : сумата от 984,14 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., вкл., до имот на адрес: гр.

С*** аб.№ *57, ведно със законна лихва от 14.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 119,40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата от 15.09.2019г. до 22.06.2021 г., сумата от 54,95 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 14.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 10,37 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.07.2018г. - 22.06.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 41274/2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена от него топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Навеждат доводи за липса на облигационна връзка между страните с позоваване на чл.147а ЗЗП. Липсвал валидно сключен договор между етажните собственици 1 и „Техем Сървисис“ ЕООД , валиден за процесния период. Възразяват, че не са предствени доказателства, че абонатната станция е въведена е експлоатация.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

За ангажиране на отговорността на ответниците на първо място следва да се установи, че те имат качеството на клиенти на топлинна енергия спрямо процесния имот за процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба по реда на Наредбата за държавните имот от 15.11.1990г. се установява, че ответниците са придобили процесния имот. По делото не се твърди и не се установява до края на процесния период ответниците да са се разпореждали с придобитите права върху имота или на друго основание да са губили права върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответниците са собственици на имота при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от тях (чл.30, ал.2 ЗС). При това като съсобственици на имота ответниците са клиенти на ТЕ през процесния период спрямо процесния имот - чл.153, ал.1 ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.3 ЗЕ. Посочената норма е специална спрямо разпоредбата на чл.147а ЗЗП, която е обща спрямо договорите, сключени с потребител и изключва приложението на последната.

От заключението по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.

Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

От заключението се установява още, че в процесния имот е ползвана и начислявана 2 топлинна енергия за отопление на имот, като в жилището е имало 5 бр. отоплителни тела, като на 3 бр. от тях са поствени топлинни разпределители и термостатни вентили и 2 бр. от тях са затапени/демонтирани. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. За процесния период потреблението на топла вода е изчислявано въз основа на реален отчет на 2 бр. водомери за топла вода. Водомерът, както и топлинните разпределители са с дистанционно отчитане.

Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 965,80 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 937,87 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 27,93 лева.

Ирелевантно относно определянето на стойността на доственото в имота количество топлинна енергия е дали лицето, извършващо дяловото разпределение, е било оторизирано по надлежния ред за извършване на дяловото разпределение, след като вещото лице дава заключението, че дяловото разпределение е извършвано съгласно нормативните изисквания.

По отношение на абонатната станция № 338 на адрес : гр. С* са приети протокол № 1338/25.09.2002г. за извършена хидравлнична проба и функционален тест, удостоверение за качество № 1588/25.09.2002г. и акт за установяване на годността на строежа от 18.12.2002г., като в последният акт е посочено, че разрешение за строеж е издадено на 11.07.2002г.

Неоснователно е възражението за непредставяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на абонатната станция. Абонатната станция е строеж от шеста категория (чл.137, ал.1, т.6, вр. чл.147, ал.1, т.2 ЗУТ) и не подлежи на въвеждане в експлатация съгласно чл.178, ал.2 ЗУТ. При това и съгласно представените доказателства следва да се приеме, че абонатната станция е законен строеж.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

За периода м.10.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от 31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че клиентите на ТЕ са изпадали в забава за плащане на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през 3 процесния период, и за процесния период на забавата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че възлиза на сумата от 117,18 лева.

По възражението за погасителна давност :

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.

Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.