Решение № 10069 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10069 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110161196 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Р. Ч. З.а, С. Ч. З., В. Ч. З., И. И. М., Т. С. М., Л. С. К., М. С. К., Н. В. Н., Т. В. Н. и Р. *** с искане ответниците при условията на разделна отговорност да заплатят на ищцовото дружество сумата в размер общо на 556,79 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл. 225, вх. А, ет. 2, ап. 4, с абонатен № ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 11.11.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата общо в размер на 94,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., сумата в размер общо на 23,68 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 11.11.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 4,97 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., като всеки един от ответниците Р. Ч. З.а, С. Ч. З., В. Ч. З., И. И. М., Т. С. М., Л. С. К., М. С. К. дължи по 2/42 част от вземанията, ответниците Н. В. Н. и Т. В. Н. дължат по 7/42 част от вземанията, а ответникът *** дължи 14/42 част от вземанията.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот за процесния период. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Ч. З. чрез процесуалния си представител адвокат Р. Р. оспорва исковата претенция по основание и размер. В исковата молба са изложени твърдения, че между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и В. З. не съществува валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот, като липсват доказателства соченият ответник да притежава право на собственост или право на ползване върху вещта. Процесуалният представител поддържа, че потребител на топлинна енергия за процесния имот и период е единствено ответникът М. К., който е поискал открИ.е на партида на свое име. На следващо място В. З. поддържа, че е направил отказ от наследството оставено от ***, който е надлежно вписан в специалната книга към съда по силата на решение по гр. д. № 60085/2019 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав. С отговора е оспорена претенцията за дялово разпределение и обезщетение за забава върху вземането, като страната намира, че ищецът не е навел твърдения, респ. не е ангажирал доказателства относно начина на разпределение на задължението между отделните етажни собственици, а Общите условия на дружеството не установяват падеж за плащане на задължението. С депозирания отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. И. М. и Р. Н. М. чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат И. К. оспорват допустимостта и основателността на исковата претенция. По същество на спора с депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че ответниците притежават право на право на собственост върху процесния недвижим имот. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Останалите ответници редовно уведомени не изразяват становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответниците, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през 2 процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди като писмено доказателство по делото е приет Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 01.04.1986 г., по силата на който *** и *** са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. Съгласно удостоверение за наследници приобретателят *** е починал на 05.03.1992 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници Т. ***. ( съпруга), В. Н. Н. ( син), *** З.а ( дъщеря) и *** ( дъщеря). Видно от удостоверение за наследници от 21.09.2007 г. приобретателят *** Н. е починала на 08.09.2007 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници ***( дъщеря), В. Н. Н. ( син), и Р. Ч. З.а ( внучка), С. Ч. З. ( внук), В. Ч.

З. ( внук), И. И. М. ( внук), Т. С. М. ( внучка), Л. С. К. ( внучка) и М. С. К. ( внук), всички от които деца на починала преди наследодателя нейна дъщеря *** З.а. Като писмено доказателство е приета молба-декларация от 27.08.2008 г. от ответника М. С. К. до ищцовото дружество за открИ.е на партида за процесния имот. Съдът намира, че депозираното от ответника М. К. заявление за открИ.е на партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния имот, ищцовото дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника М. К. съгласно направеното от него искане в този смисъл, като следва да бъде отбелязано, че фактурите за процесния период са издадени именно на името на ответника подал заявление. Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от 3

Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. изключение – в настоящия случай един от съсобствениците е поискал открИ.е на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника М. К. е възникнало задължение да плати дължимата цена. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 7570/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. № 1704/2023 г. на СГС, II-г въззивен състав и др.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.