Решение № 8 от 11.01.2022, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Козлодуй, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20211440100656 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на обективно, комулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа и иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за изплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа.

Производството е образувано по предявени от ХР. В. ВР., ЕГН **********, с постоянен адрес град Козлодуй, община Козлодуй, област Враца, ..., чрез пълномощника си М.М. С., АК Враца, със съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2. против Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” град София, ЕИК 131218471, със седалище и адрес на управление гр.София, ***А”, представлявано от изп. директор Дилян Петров, кумулативно обективно съединени искове за обявяване на недействителна клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя, признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор в сектор „поддръжка на технологично оборудване”, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето 1 през което е останал без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 7500,00 лева, ведно със законната лихва. В хода на съдебното производство е допуснато увеличение на иска, като същият се счита предявен в размер на 9075,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба, 01.06.2021г., до окончателното изплащане.

В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че въз основа на трудов договор № 144/31.01.2001 г. ищеца е бил назначен за работник в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, като впоследствие с няколко допълнителни споразумения били променяни длъжността и трудовото му възнаграждение. През 2013 г., и на основание чл. 123 КТ ищецът е бил прехвърлен от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД в ДП „РАО” - гр.София, където бил назначен па длъжността „шлосер” и с допълнително споразумение от 30.08.2016 г. бил преназначен от длъжност „шлосер” на длъжност ”шлосер в група „Механичен и строителен ремонт ”, сектор „Механичен и строителен ремонт и санитарно битово обслужване", отдел ,,Поддръжка на собствеността и сградния фонд" към СП „ И Е 1-4 блок”, която длъжност е свързана с работа в шумна среда. Твърди се, че работата в тази среда е довела до влошаване на здравословното му състояние, в резултат на което ищецът е бил трудоустроен с 54 % с трайно намалена работоспособност съгласно експертно решение на ТЕЛК 2219/23.10.2018г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД, гр. Козлодуй, като о т решението е видно, че му е поставена диагноза двустранна загуба на слуха и неподлежи на слухопротезирапе и му било забранено да работя в шумна среда. Заявява, че му е установена дискова херния, с препоръчана хирургична интервенция.

Твърди се, че след установяване на здравословното му състояние, ищецът е уведомил работодателя си, като в изпълнение на законовите задължения и след повече от две години забавяне, работодателят му предложил друго работно място, което е съобразено със здравословното му състояние, и по конкретно с работа в безшумна среда, подобна на изпълняваната.

С допълнително споразумение № 498/30.11.2020г. към основния трудов договор от 2001г. ищецът бил преназначен от длъжността „шлосер в група Механичен и строителен ремонт" към СП „ИЕ 1 - 4 блок”, на длъжността монтьор в сектор „поддръжка на технологично оборудване”, отдел „Поддръжка на сградння фонд”, като от т. 1.6 на споразумението е видно, че длъжността, която му е предложена е определена за заемане от трудоустрое н.

2

Допълнителното споразумение между ищеца и ответника е с правно основание чл.119 вр. чл.70, ал.1 от КТ, като в него е записано, че срока за изпитване е 6 /шест/ месеца и е уговорен в полза на работодателя. Ищецът твърди, че от назначаването му на тази длъжност е изпълнявал съвестно възложената му работа и няма направени забележки във връзка с нейното изпълнение. В исковата молба се сочи, че на 06.04.2021 г. ищецът е получил писмо изх. № 01- 78/06.04.2021г., с което бил уведомен, че в срока па изпитване уговорен с допълнителното споразумение от 30.11.2020г., прекратяват трудовото му правоотношение с ответното дружество и същия ден - 06.04.2021 г., само няколко минути по - късно му била връчена Заповед ТП - 27/06.04.21 г. с която било прекратено трудовото му правоотношение. С исковата молба се иска съдът да постанови решение, по силата на което да обяви за недействителна, поради заобикаляне на закона, клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в допълнително споразумение № 498/30.11.2020г. към основен трудов договор № 144 от 01.10.2001г. между ищеца и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” - София, сключен на 30.11.2020г.; да отмени като незаконно на основание чл.344, ал.1,т.1 КТ уволнението му от длъжността монтьор в сектор „Поддръжка на технологично оборудване”, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд” в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” – София, извършено на основание чл. 71 КТ; да възстанови ищеца на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на предишната работа - „монтьор в сектор „поддръжка на технологично оборудване”, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд” в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” – София и да осъди Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”- София да му заплати на основание чл.344, ал.1, т.З КТ обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 06.04.2021г. – 06.10.202 1г. в размер на 7 500лв. /седем хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените съдебните разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

С исковата молба са направени и следните доказателствени искания: 1.

Да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза със задача след запознаване с материалите по делото и преглед на счетоводната документация на ответника вещото лице да даде заключение какъв е размерът на последното 3 му възнаграждение за пълен работен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение и какъв е размерът на обезщетението по чл.225 КТ за претендирания период. 2. Да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане от страна на ищеца относно изясняване на твърдяните обстоятелства. 3. Да бъде дадена възможност в първото по делото заседание да представи за констатация трудовата си книжка, с която ще установи, че след уволнението не е започвал работа. 4. Д а бъде задължен ответника да представи цялото му трудово досие, ведно с длъжностните характеристики към всяка една от заеманите от ищеца длъжности. 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Zhaklin Georgieva Dimitrova на 22.07.2021 г. в 12:40:11 ч. Актът е постановен на 22.07.2021 5. Да му бъде дадена възможност след запознаване с отговора на ответната страна да направя нови искания и да представя нови доказателствата.

Към исковата молба са представени като писмени доказателства както следва: Заповед № ТП -М 27/06.04.2021 г.; Уведомително писмо № 0178/06.04.2021 г.; Допълнително споразумение № 498/30.11.2020 г.;

Допълнително споразумение № 1636/30.08.2016 г.; Трудов договор № 144/31.10.2001 г.; Допълнително споразумение към трудов договор - 3 бр.;

Експертно решение; Адвокатско пълномощно.

Ответникът в срока по реда на чл.131 ГПК е представил писмен отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, като подаден в преклузивния двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, но неоснователен, тъй като намира за неоснователни твърденията на ищеца, че допълнително споразумение № 498/30.11.2020г. е незаконосъобразно и клаузата за срок на изпитване е недействителна. Посочено е, че срок за изпитване до шест месеца е въведен, с оглед на това, че ищеца е преназначен на друга нова длъжност „монтьор", която е различна от заеманата преди това длъжност „шлосер", не само по наименование, но и като вид и обем на трудовите функции и затова напълно в съответствие с разпоредбите на чл.70 от Кодекса на труда е уговорен срок за изпитване. Възразено е и срещу твърдението в исковата молба, че предложената работа е подобна с изпълняваната досега. Заявява се, че между двете длъжности, заемани от ищеца са налице съществени разлики в характера и функциите. В отговора се излагат доводи за неоснователност на възражението на ищеца за нарушение 4 на разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда, с оглед закрилата на трудоустроени работници и служители. С отговора на исковата молба се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове от Х.В. срещу ДП „РАО”, както и да им бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. С отговора по чл. 131 от ГПК не се оспорват представените от ищеца писмени доказателства и искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза. Възразено е срещу искането за допускане на двама свидетели, тъй като не са посочени обстоятелствата които ще изясняват. Представителят на ответника моли съдът да остави без уважение искането за задължаването им да представят личното трудово досие на ищеца, тъй като с отговора не оспорват факта, че Х.В. е бил в трудовоправни отношения с Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”.

С отговора по чл. 131 от ГПК са направени и доказателствени искания, а именно:

1. В полза на ДП „РАО” да бъдат допуснати до разпит в съдебно заседание двама свидетели Ж.И.Т - ръководител сектор „Човешки ресурси" при Специализирано поделение „ИЕ 1-4 блок" към ДП „РАО" и Г.К ръководител отдел ПССФ, при режим на довеждане, които ще удостоверяват факти и обстоятелства относно начина на сключване на допълнителното споразумение за преназначаване на ищеца, както и има ли разлики в изпълняваните трудовите функции на двете заемани от него длъжности шлосер и монтьор.

2. Съдът да задължи ищеца да представи доказателства за времето през което твърди, че е останал без работа; 3. Да бъде назначена съдебно – счетоводна експертиза, която след като сравни функциите и задълженията на двете длъжностни характеристики на длъжностите заемани от ищеца „шлосер" и „монтьор", със заключението си да посочи дали същите са различни длъжности и дали са налице разлики в характера и функциите им.

С отговора по чл. 131 от ГПК са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и са приети като доказателства по делото, а именно: Заповед № ТП-27/06.04.2021г.; Допълнително споразумение № 1636/30.08.2016г.; Заявление от X. В. от 27.05.2020г.;

Допълнително споразумение № 498/ 30.11.2020г.; 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Zhaklin Georgieva 5

Dimitrova на 22.07.2021 г. в 12:40:11 ч. Актът е постановен на 22.07.2021;

Трудов договор № 144 от 31.10.2001г.; Длъжностна характеристика „Шлосер"; Длъжностна характеристика - „Монтьор"; Фиш за трудовото възнаграждение на ищеца за месец март 2021г.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за кумулативно обективно съединени искове за обявяване на недействителна клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя, признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор в сектор „поддръжка на технологично оборудване”, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.

1 КТ за времето през което е останал без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 7500,00 лева, ведно със законната лихва. В отрито съдебно заседание е допуснато увеличение на иска и същият се счита предявен в размер на в размер на 9075,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба, 01.06.2021г., до окончателното изплащане.