Решение № 474 от 19.05.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1101/2023
- Вид
- Решение № 474
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.79б,ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 474 гр. Б., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120201101 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ц. К. с ЕГН ********** от ***, против Наказателно постановление № *** г. на Началник група в ОДМВР-Б., с-р "П.П" Б. в ЧАСТТА МУ, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Със жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, издадено в нарушение на материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Постъпило е и писмено становище от АНО, в което на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата нормативна уредба, чието централно съображение е,че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяването на регистрация на МПС от собственика не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС . Изтъква се относимостта на обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява незнаещия.Формулирано е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирани са писмени бележки вх.№17693/11.05.2023 г.,ведно с Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г. и списък на разноските. В постъпилата писмена защита, изготвена от пълномощника на жалбоподателя адв.Р.А. от АК-В. се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, и е формулирана претенция за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В с. з. за АНО, редовно призован, се представлява от гл.юрк.Р.Ж.,която настоява за потвърждаване на наказателното постановление в обжалваната му част по изложената в писменото становище аргументация. Отправя претенция за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и 1 гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
На 16.08.2022 г., около ***., в гр.Б., по *** до Б.ки свободен университет, полицейски служители при с-р "П.П" при ОДМВР- Б., сред които и актосъставителят Д. К.
П., спрели за проверка л.а. *** " с рег. № ***, собственост на жалбоподателя М. Ц. К.,който се движел в посока ул. *** и бил управляван от жалбоподателя. В хода на проверката актосъставителят П. установил, след направена справка с РСОД 0605 и повторна такава с ОДЧ 24 при ОДМВР, че автомобилът е с прекратена регистрация, считано от 29.03.2022г.
Актосъставителят Д. П. съставил на място против водача М. К. АУАН с бланков № *** г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал..1 ЗДвП Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, като в реквизит възражения попълнил писмено изявление, „нямам възражения“ , „не желая“ По случая била извършена и проверка пр.пр.№*** по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 07.12.2022 г. на прокурор при РП-Б. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК, в което е материализиран извод, че за липса на знание у водача за служебната дерегистрация на автомобила.
След получаването на постановлението на РП-Б. и преценка на събраните доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Б., с-р "П.П" Б., издал обжалваното Наказателно постановление № *** г., с което при почти идентично изложение на фактическата обстановка и характеристиките на нарушението, субсумирал обективната и субективна специфика на извършеното под законния състав на чл.140, ал.1 ЗДвП, за което наложил на М. Ц. К. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 20.02.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 06.03.2023 г., видно от входящия регистрационен номер на АНО. /л. 3/
На 21.02.2023 г. жалбоподателят заплатил наложената му глоба /80% от нейния размер/съобразно указаното в Наказателно постановление № *** г., и по указаната банкова сметка, видимо от приобщеното платежно нареждане, инкорпорирано в Разписка №*** г.
И. АД, удостоверяващо паричен превод на сума в размер 160 лв. с получател МВР /л.7/ Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Наказателно постановление № *** г.;АУАН с бланков № *** г., гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.Д. П. ,сведения от М. Ц., дадени на дата 16.08.2022 г., мотивирана резолюция № *** г. на Началникът на група в ОДМВР –Б., с-р "П.П" Б.,, Постановление от 07.12.2022 г. на прокурор при РП-Б. по пр. пр. № *** г. по описа на РП-Б., докладна записка рег.№*** справка за нарушител/ водач на М. Ц. К., справка от информационния масив на КАТ за собствеността на МПС *** рег.№*** , собственост М. К., справка от информационна база данни на КАТ, отразяващи промени в регистрацията на МПС *** рег.№***, видимо от която ,считано от 29.03.2022г. автомобилът е със служебно прекратена от с-р „ПП“ В. регистрация без „Гражданска отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП, която е служебно възстановена на 17.08.2022 г., Заповед № *** г. на Министъра на МВР,;
Разписка №*** г. И. АД, удостоверяваща паричен превод на сума в размер 160 лв. с получател МВР във вр. с Наказателно постановление № *** г. /л.7/, по отношение на които съдът формира вътрешно убеждение за тяхната кредитируемост с оглед вътрешната им логическа съгласуваност и непротиворечивост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
На първо място, предвид наличните на л.7 писмени доказателства съдът следва уточни предметните предели на съдебния контрол в настоящото производство. От приложеното копие на разписка за извършено плащане И. АД/В.-Демокрация по НП№ *** г. на сума в размер на 160 лв. в полза на МВР,представляващи заплатените 80% от наложената с процесното НП глоба, съдът намира, че се активира нормативната хипотеза на 2 чл. 79б, ал. 1 ЗАНН - в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. А съгласно чл.79б,ал. 2 ЗАНН - в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането /21.02.2023г/. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г. В случая жалбоподателят се е възползвал от дадената от закона възможност и в 14-днвен срок от връчване на НП доброволно е заплатил 80 % от размера на наложената глоба. Поради това и с оглед цитираните разпоредби съдът приема, че НП досежно наказанието „Глоба“ е влязло в сила от датата на плащането (21.02.2023 г.), поради което и на основание чл. 63г ЗАНН производството в тази му част следва да се прекрати. Същевременно с НП е било наложено и наказание „Лишаване от право“. В този случай, съгласно чл. 79б, ал. 3 ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване само в частта относно кумулативното наказание, поради което и с оглед очертания със жалбата петитум, проверката на съда следва да се разпростре само в тази част.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР - Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - „***“ „Сектор “ "П.П" при ОДМВР Б., оправомощени със Заповед № *** г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП в обжалваната му част отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство По оплакванията от материалноправно естество:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата н а чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство.
В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща 3 устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл:
„Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.
Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Адмс-Б.