Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1090 от 03.12.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 704/2025
Вид
Определение № 1090
Подписан
03.12.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Веселина Топалова, Диян Димитров Атанасов, Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. Габрово, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500704 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу разпореждане № 1293/13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 585/2025 г. по описа на Районен съд - Дряново, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А. Г. П..

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че на основание искане за допълнителни услуги между „Микро кредит“ АД и длъжника бил сключен договор, съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, като допълнение към договора за заем, срещу заплащане на цената на пакета. Този договор се сключвал с цел по-лесното и удобно за кредитополучателя администриране и обслужване на отпуснатия заем. Сключването му не е предпоставка за сключване на договора за заем или получаване на заема, а да се отличи допълнителната услуга.

Иска се разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови нов съдебен акт по същество.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението 1 на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Г. П., ЕГН **********, от гр. ***, за сумите: 1743,80 лв. - главница; 506,32 лв. - договорна лихва за периода от 17.02.2025 г. до 28.05.2025 г. по договор за заем MicroCredit № 9052-00199971/ 17.10.2024 г. и 2827,20 лв. - такса по договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9052-00199971/17.10.2024 г.,сключени с „Микро Кредит" АД, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

За да отхвърли заявлението, съдът е приел, че при сключване на договора за допълнителни услуги е допуснато заобикаляне на чл.10а ал.2 ЗДП, доколкото в него е предвидено заплащане на такси за предоставените услуги, които в действителност се отнасят до усвояване и управление на кредита, което прави договора на основание чл.22 ЗПК, изцяло недействителен.

Заявлението не е уважено за връщане на чистата стойност на кредита, на основание чл.23 ЗПК, тъй като заявителят е посочил, че длъжникът е извършвал плащания по договора, но в тях освен главница е включена и възнаградителна лихва и такси, които при недействителен договор са недължими.

Съдът намира, че разпореждането е правилно, тъй като са налице основанията по чл. 411 ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК, съгласно които съдът отхвърля заявлението ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, ако то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, поради следното:

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, но само доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По отношение на сключения между страните договор са приложими императивните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета е посочено, че 2

"общи разходи по кредита за потребителя" са всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл. 3, б. "и" от Директивата, "годишен процент на разходите" означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл. 19, § 2.

Според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Понятието "общ разход по кредита" е дефинирано в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни, такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит.

В представения договор за заем е посочен ГПР в размер от 48,90%, без да е посочен начина на изчисляване, с което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Освен този договор, кредитополучателят е сключил договор за допълнителни услуги – пакет "Комфорт", по силата на който се е задължил в продължение на 18 месеца да заплаща на изпълнителя месечни вноски от по 188,48 общо 3392.64 лв., при размер на отпуснат кредит от 2000 лв.

Сключването на договор за допълнителни услуги срещу възнаграждение, платимо от кредитополучателя, представлява друг вид разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който трябва да бъде включен в ГПР, като това изискване не е изпълнено. От тук се налага извода, че, ГПР, който е посочен в договора, не включва всички разходи по кредита и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение 3 обстоятелство, което съставлява основание да се приложи правилото на чл. 23 от ЗПК. Според § 55 от решение СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В § 56 от решението е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48, разпоредбите на чл. 10, § 2, б.

"ж" и чл. 23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.

Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая обаче, посочената от заявителя главница не представлява чистата стойност на полученото, тъй като са извършени погасявания от длъжника, за които не е посочено точно към кои суми се отнасят – главница, лихва и ли такси за услуги. Такова уточнение не е направено и пред въззивната инстанция, поради което не може да бъде определена точно дължимата чиста стойност по кредита, за да уважено заявлението в тази му част.

На основание изложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а разпореждането, като правилно и законосъобразно- потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1293/13.10.2025г., постановено по гр.д.

№ 585/2025 г. по описа на Районен съд Дряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. Габрово, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500704 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу разпореждане № 1293/13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 585/2025 г. по описа на Районен съд - Дряново, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А. Г. П..

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че на основание искане за допълнителни услуги между „Микро кредит“ АД и длъжника бил сключен договор, съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, като допълнение към договора за заем, срещу заплащане на цената на пакета. Този договор се сключвал с цел по-лесното и удобно за кредитополучателя администриране и обслужване на отпуснатия заем. Сключването му не е предпоставка за сключване на договора за заем или получаване на заема, а да се отличи допълнителната услуга.

Иска се разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови нов съдебен акт по същество.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението 1 на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Г. П., ЕГН **********, от гр. ***, за сумите: 1743,80 лв. - главница; 506,32 лв. - договорна лихва за периода от 17.02.2025 г. до 28.05.2025 г. по договор за заем MicroCredit № 9052-00199971/ 17.10.2024 г. и 2827,20 лв. - такса по договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9052-00199971/17.10.2024 г.,сключени с „Микро Кредит" АД, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

За да отхвърли заявлението, съдът е приел, че при сключване на договора за допълнителни услуги е допуснато заобикаляне на чл.10а ал.2 ЗДП, доколкото в него е предвидено заплащане на такси за предоставените услуги, които в действителност се отнасят до усвояване и управление на кредита, което прави договора на основание чл.22 ЗПК, изцяло недействителен.

Заявлението не е уважено за връщане на чистата стойност на кредита, на основание чл.23 ЗПК, тъй като заявителят е посочил, че длъжникът е извършвал плащания по договора, но в тях освен главница е включена и възнаградителна лихва и такси, които при недействителен договор са недължими.

Съдът намира, че разпореждането е правилно, тъй като са налице основанията по чл. 411 ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК, съгласно които съдът отхвърля заявлението ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, ако то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, поради следното:

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, но само доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По отношение на сключения между страните договор са приложими императивните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета е посочено, че 2