Протокол № 80 от 04.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 80 гр. Пазарджик, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Диана Мл. Младенова и прокурора Д. Г. Петърнейчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600013 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим А. В. П., редовно призован, се явява лично и с адв. К. У., редовно упълномощен.

З а Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор Д.

Петърнейчева.

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл.312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

1

Адв. У.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА

И СЕКРЕТАРЯ.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Адв. У.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Прокурорът: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Страните /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

Прокурорът: По отношение искането за спиране, считам, че същото е неоснователно, тъй като не са налице нито една от хипотезите на чл. 25 от НПК. Считам, че е неоснователно искането за отправянето на преюдицилно запитване до Европейския съд, доколкото липсват формулирани въпроси, въобще доводи за наличие на противоречива съдебна практика, която да налага тълкуване на норма на европейското законодателство, освен това разпоредбата на чл. 343 б, ал. 5 има императивен характер, поради което считам, че алтернативното искане също следва да бъде отхвърлено.

Адв. У.: До толкова доколкото запитването до КС и образуваното конституционно дело не се съдържа в разпоредбата на чл. 25 като основание за спиране на делото, то има такова по отношение на ал. 1, т. 4 от чл. 25, когато има отправено преюдициално запитване до Съда на европейския съюз. Към настоящия момент има действително такова отправено, но то не е по това дело и съобразно практиката на ОС, считам, че е безпредметно пък да се иска и такова спиране на делото. Просто правя коментар, че има и такова 2 преюдициално запитване, но практиката сочи, че това нещо се отхвърля като искане за спиране и затова не съм счел за необходимо да го направя, просто правя коментар. Поддържам искането и за спиране, и за отправяне на преюдициално запитване.

Съдът намира, че искането за спиране е неоснователно и не може да бъде удовлетворено, тъй като нито в нормата на чл. 25 от НПК, нито в тази на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, съществува процесуална възможност да бъде спряно настоящото дело. Последната правна норма допуска фактическо спиране на производството, но само ако по конкретното дело е било направено искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на конкретна правна норма, която е от предмета на това дело. Само в тази хипотеза последната инстанция, която следва да се произнесе по конкретното дело, би могла да изчака с постановяването на съдебния си акт до произнасянето на Конституционния съд /в този смисъл Определение № 1/01.07.1997 г. по КД № 5/97 г., Определение № 2/13.03.2024 г. по КД № 8/24 г., Определение № 7/27.06.2024 г. по КД № 20/24 г., Определение от 26.09.2024 г. по КД № 24/24 г., всички на КС/. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като искането до

Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на нормата на чл. 343 б, ал. 5 от НК е направено от ОСНК на ВКС, за което е образувано КД № 15/2024 г. и от съдия в РССвиленград, разглеждащ конкретно дело, за което пък е образувано КД № 16/2024 г., което е присъединено към първото цитирано. Ерго, исканията до КС за обявяване на противоконституционност на нормата на чл. 343 б, ал. 5 от НК не са направени от съдия, разглеждал настоящото наказателно дело.

По отношение направеното алтернативно искане за откриване на производство по отправяне на преюдициално запитване до СЕС с оглед установяване на съвместимост или не на разпоредбата на чл. 343 б, ал. 5 от НК с правото на ЕС, следва да се каже, че на настоящият съдебен състав е служебно известно, че такова запитване вече е направено от български съд, поради което е безпредметно да се прави ново такова със същия предмет.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на защитата за спиране на 3 настоящото производство и за отправяне на преюдициално запитване.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам въззивната жалба за неоснователна, а определението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано. Наказателното производство е приключило със споразумение за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. РС като е съобразил императивния характер на нормата на чл.343 б, ал. 5 от НК, както и че МПС, което е послужило за извършване на престъплението не е собственост на подсъдимия, правилно е присъдил да бъде заплатена равностойността на МПС, която е определена по експертен път, поради което Ви моля да потвърдите определението.

Адв. У.: Уважаеми окръжни съдии, несъмнено след въвеждане на нормата на чл. 343 б, ал. 5 от НК, през 2023 г., е налице многобройна практика в това отношение, като различните виждания са субсумирани от Общото събрание на наказателната колегия на ВС, което му е дало основание да сезира Конституционния съд. Т.е. очевидно е, че е налице проблем в това отношение.

Нещо повече, очертава се и друг проблем, който е в противоречие с практиката на ЕС, което пък е дало основание за повдигане на дело за преюдициалност, известно на Съда. Становището ми в тази връзка е, че това, което е предвидено по нормата на чл. 343 б, ал. 5 от НК, е неясно как да се възприема - дали като наказание или като мярка. Липсва зоконоопределеност, защото то не фигурира след наказанията предвидени по чл. 37 в общата част на НК, така и липсва определеност по смисъла на чл. 53 от НК, касателно предмет или средство е МПС. В този смисъл е проблема за прилагането на тази норма и това е довело до тези действия на съдилищата. От тази гледна точка считам, че определението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия А. В. П.: Съгласен съм с казаното от адвоката. Нямам какво да добавя.

4

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия А. В. П.: Адвокатът каза всичко, което има нужда. Нямам какво друго да кажа.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:13 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5