Протокол № 163 от 28.05.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 163 гр. Варна, 27.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора В. Ч. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600054 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Ч.

Жалбоподател-подсъдим К. Х. П., редовно призован, явява се лично и с адв.Б. Н. Б. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.

Гр.ищец-ч.обв. Н. Ю. Ю., редовно призована, явява се лично и с поверениците си адв.В. О. М. и адв.С. В. И. от АК – ВАРНА, редовно упълномощени от преди.

Гр.ищец-ч.обв. Б. И. Р. редовно призована, не се явява, представлява се от поверениците си адв.В. О. М. и адв.С. В. И. от АК – ВАРНА, редовно упълномощени от преди.

Гр.ищец-ч.обв. Т. М. И. , редовно призована, явява се лично и с повереника си адв.В. З. В. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.

Гр.ищец-ч.обв. К. М. И. и Г. М. И. действащи със съгласието на законния си представител С. Ю. М., редовно призовани, явяват се лично, представляват се от повереника си адв.В. З. В. о т АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.

1

Гражданските ищци К. М. И. и Г. М. И. се извеждат от залата с оглед малолетието им.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.В.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

С Ъ Д Ъ Т намира, че към настоящия момент с оглед изразеното становище на страните, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, с присъда № 50 от 12.09.2023 г. по НОХД № 564/2022 г. ВОС е признал подсъдимия К. Х. П. за виновен и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 от НК, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 15 год., изпълнението на което да започне при първоначален строг режим. Било е съответно приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан в МВР, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и с мярка за неотклонение „домашен арест“, с посочени периоди, считано и до сега.

Същевременно подс.П. е бил осъден да заплати на гр.ищци Н. Ю. Ю. и на Б. И. Р. сума от по 80 хил. лева за причинени неимуществени вреди, като отхвърля разликата до 100 хил. лева по иск. Също така е осъден подс.П. да 2 заплати на Т. М. И., К. М. И. и Г. М. И., чрез законния им представител С. Ю.

М. сума в общ размер на 150 хил. лева неимуществени вреди, с посочени начини на заплащане.

Постъпил е протест от ВОП, който е в осъдителната й част, досежно размера на наложеното наказание. Същевременно има и въззивна жалба и допълнение към нея от адв.Б., защитник на подсъдимия П..

По протеста, същият както казах касае единствено размера на наложеното наказание, като в пледоарията си наблюдаващия прокурор иска налагане на наказание лишаване от свобода между средния и максималния размер на предвиденото в закона, което според мен означава, че по протеста иска увеличение на наказанието. Предвиденото в закона наказание за деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и вр. чл.115 от НК е лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна. В случая съдът е наложил минималното наказание 15 години.

Съдебната практика непротиворечиво приема, че понятието среден размер при алтернативно определени санкции по чл.116, ал.1 НК няма. В този смисъл както казах приемам, че се иска увеличение на наказанието. По делото не е налице превес, още по-малко изключително такъв на смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори и по посочените смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало и добра характеристика, считам, че няма основание наказанието да бъде определено в минималния възможен размер. Безспорно е било установено, че деянието е било извършено с изключителна ярост, озлобление, продължителност и многобройност на нанесените удари. Затова и в случая следва извода, че убийството е извършено с изключителна жестокост, която надхвърля необходимата степен на увреждане, нужна за квалифициране на деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК. Независимо от състоянието на пострадалия и невъзможността му да се защити, подсъдимият не е преставал и е нанасял нови и нови удари концентрирани в главата на пострадалия. Това е жизненоважен орган в човешкото тяло, при чието определено увреждане настъпва смърт, както е при настоящия случай.

Последващото поведение на подсъдимия също следва да се отчете, а именно избягал и изгорил дрехите си. Т.е. направил опит да заличи следите, които го уличават в стореното от него, и същевременно да се укрие от 3 органите на властта.

Ето защо, считам, че протеста на ВОП, с който е направено искане за увеличаване на наказанието следва да се уважи, като считам, че справедливото в случая наказание, което би постигнало целите на чл.36 от НК е лишаване от свобода в размер на 20 години.

По отношение на жалбата на защитата на подс.П., считам, че същата е неоснователна.

Всички оплаквания са били предявени пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни мотиви по всяко едно от възраженията, вкл. и по правилната квалификация на деянието, а именно защо не е налице квалификация по чл.118 от НК, чл.119 и чл.124, ал.2 от НК.

Споделям изцяло изводите на първоинстанционния съд, тъй като фактическата обстановка е била безспорно установена с оглед събраните писмени и гласни доказателства по делото - записи от камери, експертизи, видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, допълнителна видеотехническа експертиза, ДНК експертиза, както и свидетелски показания.

Доказано е, че подсъдимият е нанасял удари над 15 до 20 пъти, в по-голямата им част когато пострадалият е бил в легнало положение след падането му на пода. Характерно за случая е, че ударите са били нанасяни чрез прекъсвания през непродължителни периоди с метален бар стол в областта на главата, шията, гръдния кош, т.е. физическото въздействие е упражнено по жизненоважни органи със сила и интензитет, довели до смъртта на пострадалия. Подсъдимият е действал и с умисъл да причини смъртта на пострадалия, като е демонстрирал изключителен интензитет на ударите – ярост и свирепост, което изключва цел за нанасяне само на телесна повреда.

Тези обстоятелства сочат, че престъплението не е извършено в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.119 от НК, нито в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по чл.118 от НК, нито смъртта да е била причинена поради непредпазливост по смисъла на чл.124 от НК.

Предвид всичко това пледирам пред Вас да излезете с решение, с което да увеличите наложеното наказание на подсъдимия в размер на 20 години лишаване от свобода.

АДВ.И.: Уважаеми Апелативни съдии, на първо място обсъждайки основно процесуалните нарушения, те засягат въззивната жалба на осъденото лице, аз считам, че такива процесуални нарушения, които да налагат 4 преразглеждане на делото от първоинстанционния съд няма, които да са нарушили правата на същия.

Мотивите на ВОС според мен са обширни, отсеяно е спорното от безспорното, фактологията е изяснена, и аз също считам, че правната квалификация на деянието по чл.116 е доказана. Атакуван е размера на наложеното наказание, доколкото прокуратурата е искала завишаване на същото. А особено мъчителен начин и особена жестокост, те са си възведени в самата правна квалификация. Прокуратурата явно акцентира върху обстоятелството, касаещо действията на подсъдимото лице, а именно интервалите през които е нанасял ударите, тези преди сломяването на защитата и след сломяването на защитата, неговите действия след процесното деяние. Както отбеляза прокуратурата, подсъдимият се е мъчил да заличи следите си, а всичко изложено от него, съответно е неговата защитна версия и не намира упора в материалите както на ДП, така и в съдебната фаза и съдебното следствие. Затова аз считам, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, подкрепям протеста на ВОП, доколкото ние не сме атакували съдебния акт, жалбата на подсъдимия е неоснователна и не намирам на първо място процесуално нарушение, тъй като едва след тях обсъждаме материалния закон и явната несправедливост на наказанието.

Моля да ме освободите, тъй като ме чакат в окръжния съд.

Председателят на състава разреши на повереника да напусне съдебната зала.

АДВ.В.: Уважаеми Апелативни съдии, от името на моята доверителка С. М., като законен представител на Т., К. и Г. И.и поддържам подадения протест на ВОП, както и съм изразил становище по отношение на всяка една точка, която считам, че окръжния съд последователно и много логически е подходил при приемане на присъдата.

Разпитан по ДП и пред съда подс. П. признава извършеното, но не и вината си по така повдигнатото му обвинение. Считам, че липсва разкаянието от негова страна, което е изключително важно при такива престъпления, 5 които са извършени с такава жестокост - 15-20 пъти нанесени удари, които не изключват фаталния край, при който е завършил инцидента.

По делото бяха иззети и приложени записи от охранителни камери, монтирани в магазина в с.Попович, собственост на Ч., предадени с оптичен носител с протокол за доброволно предаване на 23.04.2021 г. и от видеокамера от фасада на къща в с.Попович. Считам, че така описаното в резултат на нанесените удари пострадалият е получил аспирация на кръв в белите дробове, чужди тела/зъби/ в бронхи и трахея, счупване на базата и покрива на черепа и т.н., описано в медицинското се подкрепя изключително от фактите, които са изписани в мотивите на окръжния съд.

Видно от изготвената тройна СМЕ за аутопсията на трупа, непосредствената причина за смъртта на А. е механична асфикция от вдишване на кръв в белите дробове, чужди тела, вкл. и зъб, който е влязъл в трахеята, което е изключително с тежък садизъм по отношение на формата и начина, по който е настъпил леталния край. В.л. сочат пряко причинно следствената връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта на Милен А.. При изследването се установи, че има 1.78 промила етилов алкохол в кръвта, в урината 2.28 промила, и 2.09 промила в гръбначно мозъчната течност, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване.

Според в.л., след получаването на тежките травматични увреждания в областта на главата А. е изпаднал в безсъзнание, и това е вследствие на наймалко 15-20 удара с или върху тъпи предмети, реализирани предимно в главата и шията на пострадалия.

Видно от заключението, травматичните увреждания в областта на шията могат да се получат от удари и притискане с описания бор стол, и всички удари са изключително според нас на садизъм. Посочените травматични увреждания са резултат от поведението на осъдения, който както спомена и прокурора подсъдимия се е опитал да ги заличи. От заключението на комплексната СППЕ се установи, че към процесната дата подс.П. не е бил в медицинското понятие физиологичен афект, така както се опитват да твърдят от другата страна. Вещите лица сочат, че при подсъдимия няма данни да има медицинска причина, която да нарушава годността му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от събраните 6 гласни, писмени и веществени доказателства. Това са показанията на свидетелите А.М., Н.Ч., С. Ч., П.П., Д.А., Т.Х., Д.С., В. Ч., К. Ч., И. А., М. П., Н.С., И. И., Н. Ю. и Б. Р., събрани в хода на съдебното следствие, които са депозирани пред орган на ДП, приобщени по реда на чл.281 от НПК.

Считаме, че авторството е доказано по категоричен начин и на това което е извършил П. и тези изводи се налагат в съвкупен анализ на събраните доказателствени материали към този момент. Ценени в тяхната съвкупност, така изброените доказателства са непротиворечиви, подкрепят се и се допълват, като възстановяват достоверно и в цялост събитието на престъплението, както и непосредствено последвалите го действия на подс.П., поради което съдът ги кредитира изцяло.