Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1228/2024
Вид
Решение № 397
Подписан
21.11.2024
Състав
Владимир Астарджиев, Андрей Ангелов, Димитрина Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Димитър К. Арабаджиев като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 15.07.2024г., постановена по НОХД № 575/24г. по описа на ОС Благоевград, 5 н. с-в съдът е признал за виновен подсъдимия Б. В. В. за извършени престъпления

1. по чл. 339, ал.1, пр.3 от НК – за това, че на 13.11.2023г. около 13:50 часа в гр.

Благоевград, на детска площадка, находяща се в ж.к. „Еленово“ между блок от номер 1 до номер 5 и блок от номер 36 до номер 38 и между ул. „Явор“ и блок номер 6, в себе си е държал огнестрелно оръжие, пистолет марка и модел „Walter PP”, калибър 7.65, номер „265961Р“, без да има за това надлежно разрешение, съгласно Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите , поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.372, ал.4 НПК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и

2. по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК - на 13.11.2023г. около 13:50 часа в гр. Благоевград, на детска площадка, находяща се в ж.к.

„Еленово“ между блок от номер 1 до номер 5 и блок от номер 36 до номер 38 и между ул. „Явор“ и блок номер 6, по начин, опасен за живота на мнозина - чрез използване на огнестрелно оръжие /пистолет марка и модел „Walter PP”, калибър 7.65, номер „265961Р“/ е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - А. Ю. С. от гр. Благоевград и Т. В. М. от гр. Благоевград, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.372, ал.4 НПК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание “лишаване от 1 свобода за срок от 10 /десет/ години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съставът на Бл. ОС е наложил на подсъдимия Б. В. В. най-тежкото от така определените наказания, а именно наказанието “Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, като е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС и на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия В. е бил задържан под стража, считано от 13.11.2023г.

На следващо място с присъдата подс. Б. В. е осъден да заплати на гражданския ищец А. Ю. С. сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 (седемдесет хиляди) лева.

С присъдата е налице произнасяне по направените по делото разноски, който са възложени в тежест на подсъдимия на осн. чл. 189, ал.3 от НПК - 4 756,07 (четири хиляди седемстотин петдесет и шест лева и седем стотинки) лева по сметка на ОД на МВР – Благоевград - направени разноски в д.п., както и по сметка на ОС-Благоевград сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На последно място с присъдата Бл. ОС се е произнесъл по веществените доказателства по делото, като на осн. чл.53, ал.1, б.„б” от НК е отнел в полза на Държавата 1 брой късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка и модел „Walter PPK“, калибър 7.65, номер „265961Р“; 1 брой пълнител; 4 броя боеприпаси кал. 7.65; 1 брой гилза, кал. 7.65, предадени в служба „ДОС“ при 02 РУ - ОД на МВР Благоевград.

От така постановената присъда е останал недоволен подс. Б. В., който чрез служебно назначения си защитник – адв. В. М., я обжалва. Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от адв. М., се оспорва правилността и справедливостта на първоинстанционната присъда в частите й относно наложеното на подсъдимия В. наказание и присъденото на гражданския ищец С. обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на наказанието защитникът счита, че по делото са събрани доказателства за наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на подзащитния й обстоятелства , поради което намира, че са налице условията на чл.

58а, ал.4 от НК за приложение на чл. 55 от НК. Като такива адв. М. счита установените по делото добри характеристични данни на подзащитния й, критично отношение към стореното, оказано изключително съдействие при провеждане на разследването, изразено съжаление за стореното и не на последно място – че не са настъпили фатални последици за живота и здравето на пострадалата. В тази насока защитникът намира, че неправилно първостепенният съд не е приложил разпоредбата на чл. 58, б.“а“, вр. чл. 18, ал.2 от НК. По отношение на уважената част на гражданския иск защитата също поддържа, че е завишена, тъй като по делото не са събрани доказателства за болките и страданията, които С. е претърпяла. В заключение адв. М. прави искане за изменение на 2 първоинстанционната присъда, като наложеното на подс. В. наказание бъде намалено с приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.

В хода на съдебните прения пред въззивният съд защитникът адв. М. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения, които преразказва.

Подс. В. в лична защита заявява, че е съгласен с доводите на защитника си; изразява съжаление за извършеното и сочи, че е съдействал на органите на полицията, като им е дал оръжието. Моли за намаляване на наказанието.

Частният обвинител и граждански ищец А. С., редовно призована, не се явява.

Служебно назначеният й повереник адв. М. застъпва становище за правилност и законосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда, вкл. и в оспорените й части относно наказанието и присъденото на доверителката му обезщетение. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Прокурорът от САП също счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и прави искане за нейното потвърждаване.

В предоставената му последна дума подсъдимият В. моли наложеното му наказание да бъде намалено.

В настоящата инстанция се проведе съдебно следствие, като бяха приети в качеството на писмени доказателства медицински документи, касаещи здравословния статус на подс. В. и бе назначена и приета съдебно – психиатрична експертиза, касаеща освидетелстването на подс. В..

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Производството пред ОС Благоевград, 5 н. с-в е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК /съкратено съдебно следствие/, като на основание чл. 371, т.2 от НПК подс. В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.

Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия В. се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват основания за корекция на този извод на О С Благоевград. Ето защо и настоящият 3 съдебен състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. В настоящия казус и въззивният съд прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда ( като ги допълни единствено относно актуалното психично състояние на подс. В., за което бе назначена, изслушана и приета СПЕ в хода на въззивното съдебно следствие), а именно:

Подсъдимият Б. В. В. е роден на ******** год. в гр. Разлог, с постоянен адрес в с.

***, общ. ***, ул. „***“ № * и настоящ адрес в гр. ***, ул. „***“ **. Същият е с начално образование, работещ в строителството, разведен, осъждан.

Свидетелката А. С. била на 30 години, от гр. Благоевград. Същата живеела в Благоевград на семейни начала със свидетеля Т. М.. Св. С. е майка на седем деца /на възраст между 3 и 16 години /. Преди около 3-4 години подс. Б. В. и св. А. С. се запознали и започнали интимни отношения. С. няколко пъти ходила да живее при подс. В. в гр. Разлог за по 3-4 месеца, след което се прибирала в гр. Благоевград. През лятото на 2023г. св. А. С. се скарала със св. Т. М. и за пореден път отишла да живее при подс. Б. В. в гр. Разлог, като със себе си взела най-малкото си дете - момиченце на две години. Тримата живеели в жилището на Б. В. в гр. Разлог, но около края на месец октомври – началото на месец ноември 2023г. подс. В. и св. С. се скарали. Ето защо А. С. взела детето си и се върнала в Благоевград, като първоначално се настанила да живее в дома на родителите си. Докато пребивавала при тях подс. Б. В. се обадил по телефона на нейния баща – св. Ю. С. и му заявил, че ще ги убие /него и съпругата му/, тъй като се месят в отношенията му с А. С.. Последната взела телефона от баща си, за да говори с подсъдимия, който ядосан заявил, че ще я убие, тъй като го е напуснала. Св. С. обяснила на подс. В., че живее с родителите си, които не я спират да живее с него, но той сам си е виновен за раздялата им. Свидетелите Ю. С. и А. С. не възприели сериозно отправените заплахи за убийство, а решили, че ги заплашва, тъй като е разстроен от раздялата. Няколко дни по[1]късно св. С. отново се събрала да живее със св. Т.

М.. На 13.11.2023 г. в 10:16 часа подс. Б. В. позвънил по телефона на св. Б. И. от гр. Банско, който обаче не отговорил на повикването. В 10:28 ч. св. И. върнал обаждането, при което подсъдимият му заявил, че ще пътува от гр. Разлог за гр. Благоевград да прибере жена си /свидетелката А. С./ и са му нужни около 100 лева, като го попитал дали може да му заеме тази сума. Св. Б. И. му казал, че няма пари и не може да му даде. В 10:35ч. подс. В. се обадил по телефона и на св. Г. Д. от с. Баня и го помолил да го закара с автомобил от гр. Разлог до гр. Благоевград. Св. Д. му обяснил, че няма възможност, тъй като е зает и му предложил да го закара на следващия ден. Подс. В. му казал, че чака автобус на спирката в гр. Разлог и ще пътува с него до гр. Благоевград. На 13.11.2023г. около обяд подс. Б. В. пристигнал с автобус от гр. Разлог в гр. Благоевград, където на автогарата срещнал св. Р. Ж., който е от Благоевград и живее в съседство със св. А. С.. Подс. В. обяснил на св. Ж., че много обича А.

С. и ще направи всичко възможно, за да са заедно, като по време на разговора се разплакал.

Попитал го дали може да изведе св. С. от дома й, но той не изпълнил молбата му. Тогава 4 подс. Б. В. се отправил към изградените в ж.к. „Еленово“ в гр. Благоевград, между блок от номер 1 до номер 5 и блок от номер 36 до номер 38 и между ул. „Явор“ и блок номер 6, три детски площадки с тревни площи между тях и фитнес на открито, където предполагал, че може да срещне св. А. С. с някое от децата й. Около 13:50 ч. подс. Б. В. отишъл на посоченото място и видял, че на една от детските площадки, в непосредствена близост до която има изградена обществена тоалетна, се намират свидетелите А. С. и Т. М., заедно с две от най-малките им деца. Когато подс. В. видял, че С. е заедно с мъжа, с когото живеела в гр.